Общество

Проблем с парите. Българинът посегна на най-милото

Всеки трети няма заделени средства за черни дни

Проблем с парите. Българинът посегна на най-милото
Снимка: Фрийпик

Българските семейства все по-трудно успяват да поддържат финансов буфер. Ръстът на разходите, поскъпването на стоките и несигурността в доходите променят навиците на домакинствата. Парите, които доскоро са били предназначени за непредвидени ситуации, все по-често отиват за храна, сметки, лекарства и други ежедневни нужди. Вече 13% от българите признават, че харчат от спестяванията си, за да покриват текущите си разходи, а 35% изобщо нямат заделени средства. Това показва съвместно проучване на "Алфа Рисърч" и сайта "Таралеж".

Данните разкриват тревожна картина на финансовата устойчивост на домакинствата. Макар 59% от анкетираните да заявяват, че разполагат със спестявания, значителна част от тях трудно успяват да заделят още пари. За мнозина спестяването вече не е начин да осигурят по-добро бъдеще, а опит да се предпазят от следващия непредвиден разход.

Изследването е проведено между 19 и 30 октомври 2026 г. чрез преки интервюта по домовете с 1000 пълнолетни българи.

Всеки осми харчи от заделените пари

Най-сериозният сигнал за финансовото напрежение идва от групата на хората, които вече използват натрупаните си средства. Това са 13% от всички анкетирани. Други 31% имат спестявания, но не могат да ги увеличават. Едва 28% продължават да заделят пари, като тук влизат както редовно спестяващите, така и хората, които успяват да го правят при получаване на по-висок еднократен доход.

От тях 15% успяват да спестяват регулярно, а 13% - само когато получат допълнителни средства. Други 18% имат заделени пари и засега не им се налага да посягат към тях.

Така финансовата картина се разделя на три големи групи - хора без никакъв резерв, домакинства, които едва задържат натрупаното, и сравнително малка част, която продължава да увеличава спестяванията си.

Причините за тази ситуация са различни, но инфлацията е сред основните фактори, които изяждат покупателната способност на домакинствата. Според данните на Националния статистически институт годишната инфлация през октомври достига 6%, а за пет години натрупаното поскъпване е над 40%.

Това означава, че дори човек да е успял да запази същата сума в банковата си сметка, с нея днес може да купи значително по-малко стоки и услуги отпреди пет години.

94% от депозитите са под 25 000 евро

Наличието на спестявания не означава автоматично финансова сигурност. Важен е и размерът на сумата, с която домакинството може да посрещне внезапна криза, загуба на работа, заболяване или сериозен ремонт.

Данните на БНБ към юни 2026 г. показват, че 56% от банковите депозити на населението са на стойност до 1000 евро. Други 38% са между 1000 и 25 000 евро. Така общо 94% от депозитите не надхвърлят 25 000 евро.

Тези показатели се отнасят до броя на депозитите, а не до дела на хората, които притежават съответните суми. Едно домакинство може да има повече от една сметка, а част от спестяванията могат да бъдат вложени в други активи.

Въпреки това статистиката показва колко разпространени са сравнително малките банкови спестявания. Те могат да помогнат при краткотрайно затруднение, но невинаги осигуряват достатъчен буфер при продължителна загуба на доходи.

Още по-показателно е сравнението с европейските данни. През 2025 г. 42,4% от българите не са могли да покрият неочакван финансов разход със собствени средства. Средното равнище за Европейския съюз е 29,2%. България е сред държавите с най-висок дял на финансово уязвими домакинства.

Имоти, злато и пари под дюшека

Когато става въпрос за съхраняване на спестяванията, българинът продължава да се доверява най-вече на традиционните форми. Недвижимите имоти са предпочитани от 30% от анкетираните като подходящо място за вложение на парите.

Следват разплащателните сметки с 27% и банковите депозити с 25%. Любопитно е, че 21% продължават да смятат парите в брой у дома за добра форма на съхранение на личния резерв.

Това показва, че въпреки развитието на банковите услуги и инвестиционните инструменти, недоверието към финансовите пазари и желанието за непосредствен достъп до собствените средства продължават да влияят върху поведението на домакинствата.

Благородните метали също привличат сериозно внимание. 18% от българите посочват инвестиционното злато, среброто и други ценни метали като подходящ начин за съхраняване на богатството.

Инвестиционните фондове и акциите са предпочитани от 12%, а 10% виждат възможност за съхраняване и увеличаване на капитала чрез собствен бизнес. Значително по-малък е интересът към доброволните пенсионни фондове - 4%, а държавните и корпоративните облигации и криптовалутите събират по 3%.

Изводът от тези нагласи е, че българинът продължава да търси преди всичко сигурност, а не висока доходност. Имотът, банковата сметка и наличните пари остават по-разбираеми и предпочитани от инвестиционните инструменти, които изискват повече познания и готовност за поемане на риск.

Спестяваме за болести, а не за старини

Още по-тревожна е картината, когато се разгледат причините, поради които българите заделят пари. На първо място не са пътуванията, новият автомобил или осигуряването на по-комфортен живот. Водещи са здравето и страхът от непредвидени ситуации.

37% от анкетираните спестяват за здраве и лечение, а 36% - за да имат резерв при внезапни разходи. Почивките и екскурзиите са мотив за 16% от хората. Покупката или ремонтът на жилище и образованието са посочени от по 14%, а 10% заделят средства, за да подпомагат свои близки.

Особено показателно е колко малко хора мислят за спестяванията като инструмент за бъдеща доходност. Само 8% посочват осигуряването на допълнителни доходи след пенсиониране като цел, а 6% инвестират с намерението да печелят от натрупания капитал. Едва 2% спестяват за стартиране или развитие на собствен бизнес.

Това очертава съществена разлика между финансовото поведение на българските домакинства и модела, при който спестяванията се използват активно за инвестиции и дългосрочно натрупване на богатство.

У нас резервът е преди всичко застраховка срещу лоши новини. Хората не толкова планират как да увеличат парите си, колкото се опитват да запазят достатъчно, за да не изпаднат в затруднение при следващия удар върху семейния бюджет.

Младите и възрастните остават най-уязвими

Проучването показва и ясна зависимост между възможността за спестяване и социалния профил на хората. Най-често заделят пари българите между 30 и 65 години, хората с висше образование, по-високи доходи и жителите на големите населени места.

В най-неблагоприятна позиция са младите и възрастните хора. При първите ограничените доходи и разходите в началото на професионалния път често не оставят възможност за натрупване на резерв. При пенсионерите проблемът е още по-сериозен, защото те разчитат на фиксирани доходи, а здравните и битовите разходи могат да погълнат значителна част от тях.

Така спестяванията се превръщат не само в икономически, но и в социален въпрос. Колкото по-високи са доходите, толкова по-голяма е възможността човек да мисли за инвестиции и бъдеща доходност. За мнозинството обаче първата задача остава много по-прозаична - да има достатъчно пари до следващата заплата.

В страна, в която финансовата предпазливост дълго време е била част от семейното възпитание, днес все повече домакинства се оказват пред неприятен избор - да ограничат още потреблението си или да посегнат към парите, които са заделяли за бъдещето. А когато спестяванията започнат да плащат сметките за настоящето, бъдещето става все по-несигурно.

Коментирай