До около 24-25 юли времето в България ще следва сравнително устойчив ритъм - три-четири нормално топли летни дни, последвани от захлаждане и валежи. Август обаче се очаква да бъде по-горещ от обичайното и да донесе традиционното лятно засушаване, предупреди климатологът Симеон Матев пред БНТ.
Най-уязвима от екстремни явления остава Източна България, където продължителна суша може рязко да бъде прекъсната от поройни валежи и наводнения. По-дългосрочните прогнози дават знак и за по-дъждовна есен.
Юли ще играе на топло и студено
До края на месеца не се очертава продължителна и безмилостна гореща вълна над България. Вместо това времето ще редува типични летни периоди със студени атмосферни фронтове, краткотрайни валежи и временно понижение на температурите.
„Руслото, в което сме тръгнали, ще продължи поне до около 20-25 юли. Ще имаме три-четири нормално летни дни, последвани от захлаждане и валежи, след което отново ще се затопля“, обясни Матев.
С други думи, лятото няма окончателно да разваля почивката, но периодично ще сменя банския с дъждобран. След валежите температурите отново ще се връщат към и над 30 градуса, а следващият атмосферен фронт ще носи нова порция облаци и разхлаждане.
Краткосрочните прогнози на НИМХ също показват редуване на слънчево време, променлива облачност и локални валежи, като в отделни райони температурите през следващите дни отново ще достигнат 33-36 градуса.
Един необичайно нормален юли
Според климатолога юли 2026 г. вероятно ще остане в архивите като един от редките месеци през последните години без стряскащо голяма положителна температурна аномалия.
„Този юли е различен. Няма изгледи отклонението да бъде от порядъка на два, три или четири градуса над нормата, както се случваше през изминалите пет години“, посочи Матев.
Това не означава хладно лято, а по-скоро месец с температури по-близки до обичайните за сезона и с по-чести промени. НИМХ очаква през по-голямата част от периода температурите да бъдат около климатичните норми, макар в отделни дни да има и по-сериозно затопляне.
Най-топлият град у нас до момента е Сандански. Традиционно югозападният район е сред местата с най-високи температури заради котловинния релеф, близостта до Средиземноморието и честото проникване на топли въздушни маси от юг.
Август идва с жега и суша
По-сериозното предупреждение е свързано с август. Дългосрочните модели дават по-голяма вероятност месецът да бъде по-топъл от климатичната норма, като средното отклонение може да достигне между половин и градус и половина.
„Август ще бъде подобен на предишните си събратя. Това е месецът, който се затопля най-силно в климатичната ни история. Очакванията са да получим типичното лятно засушаване и то да бъде именно през август“, заяви Матев.
Сезонните прогнози не могат да покажат какво ще бъде времето в конкретен ден, но дават вероятност за общото отклонение на температурите и валежите за по-дълъг период. Европейският център за средносрочни прогнози използва ансамбъл от 51 изчисления, за да оцени дали даден месец или сезон по-скоро ще бъде по-топъл, по-хладен, по-сух или по-влажен от обичайното.
По-горещият и сух август означава повишен риск от пожари, недостиг на вода и проблеми за земеделието. Агрометеорологичната прогноза на НИМХ вече предупреждава, че през второто и третото десетдневие на юли на много места няма да има достатъчни валежи със стопанско значение, което ще налага по-интензивно напояване.
Източна България е в опасната зона
Бургаско и останалата част от Източна България са сред районите с най-голям потенциал за резки метеорологични крайности. Там е възможно с месеци да няма съществени валежи, а след това само за ден-два да падне количество, способно да наводни големи територии.
Точно тази последователност - дълго засушаване, последвано от порой - се превръща в един от най-сериозните климатични рискове за страната.
„Трябва да се готвим за по-екстремни явления, които са коренно противоположни - периоди на засушаване, последвани от интензивни валежи. Получаваме наводнение и суша в едно“, предупреди Матев.
Проблемът не е само в общото количество дъжд за годината. То може да остане приблизително същото, но да се излива в неподходящ момент и за много кратко време. Така почвата не успява да поеме водата, реките и деретата преливат, а след оттичането отново настъпва недостиг на влага.
Климатични анализи за България също показват тенденция към по-дълги сухи периоди, прекъсвани от кратки и интензивни извалявания.
Градовете задържат жегата и през нощта
Допълнителен проблем през лятото е така нареченият градски топлинен остров. Бетонът, асфалтът, сградите и автомобилният трафик натрупват топлина през деня и я освобождават бавно през нощта.
Така температурите в централните части на големите градове остават значително по-високи от тези в околностите. Най-тежки са именно горещите нощи, когато организмът не получава възможност да се възстанови.
Все повече европейски градове търсят решения чрез засаждане на дървета, ограничаване на бетона, създаване на водни площи и използване на по-светли настилки. На места се експериментира дори със зелен или червен асфалт, който поглъща по-малко слънчева енергия от традиционната черна настилка.
София също започва подобни промени, но според Матев процесът върви по-бавно от необходимото.
Западна Европа трудно понася 40 градуса
Докато България преживява сравнително променлив юли, части от Западна Европа са изправени пред много по-тежки горещини. Южна Франция и Испания спорят за най-високите температури на континента.
„При тях 35-40 градуса се случват по-рядко и много градове не са подготвени за такива стойности. Високата влажност допълнително усилва усещането за жега“, обясни климатологът.
Голяма част от жилищата, училищата, болниците и обществения транспорт в Западна и Северна Европа не са проектирани за продължителни горещини. Затова една и съща температура може да има по-тежки последствия там, отколкото в държави, които традиционно са свикнали с летни жеги.
Матев допусна, че след края на сезона данните може да покажат изключително висока смъртност, свързана с горещото време в Западна Европа. Това е прогноза, а окончателна оценка може да бъде направена едва след събирането на здравната статистика.
Градус нагоре за 30 години
Средната температура в България се е повишила с около един градус през последните три десетилетия. За следващите 30 години очакванията са затоплянето да продължи и да добави още между половин и градус и половина спрямо сегашните нива.
„Проблемът не е само температурната промяна, а промяната в режима на валежите. Годишното количество може да не се промени съществено, но се променя разпределението му през отделните сезони“, обясни Матев.
Райони, в които в миналото е валяло повече през лятото, постепенно може да получават по-голяма част от влагата през зимата, а други места да преживяват обратната промяна. Това ще изисква нов начин на управление на водите, напояването, язовирите, градската инфраструктура и земеделието.
По-дъждовната есен, която в момента се очертава в по-дългосрочните прогнози, може да донесе известно облекчение след сухия август. Но ако валежите отново бъдат концентрирани в кратки и силни порои, чадърът няма да е достатъчен - ще трябват почистени дерета, работеща канализация и много по-сериозна подготовка.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
