Стотици български села се оказват откъснати от градовете заради липсата на обществен транспорт. В 738 населени места няма редовни автобусни превози, показват данни, събрани от общините през февруари 2026 г. Най-тежко е положението на възрастните хора, които не разполагат с автомобил и трябва да разчитат на съседи или да плащат за такси, за да посетят лекар, аптека или административна служба.
Проблемът се задълбочава на фона на обезлюдяването на малките населени места, където превозвачите все по-трудно намират икономически смисъл да поддържат автобусни линии, съобщава бТВ.
Осем години без автобус до града
В село Росица, община Павликени, редовен автобус няма от осем години. Жителите не могат да разчитат на обществен транспорт нито до общинския център, нито до Велико Търново и съседните населени места.
"През седмицата трябва във вторник да има автобус, когато има пазарен ден. Хората искат да се разходят, да си напазаруват и до аптеките да отидат", разказва местната жителка Наташа Кирова.
Кметът на селото Айдън Юмеров обяснява, че най-големи затруднения изпитват самотно живеещите възрастни хора. "Има седем-осем вдовици, които нямат личен превоз и се ориентират към роднини, към комшии. И да дойде автобус, трябва с големи дотации да се върши тази услуга. Коя фирма може да издържи - я се качи един човек, я не се качи", коментира той.
Подобна е ситуацията в съседното село Вишовград. Там жителите също от години не разполагат с редовен автобус до Павликени и Велико Търново. "Няма изобщо никакъв автобус за Павликени, за Велико Търново. Просто всички възрастни хора си ходят с таксита или кой с каквото намери", казва Крум Димитров.
Той посочва, че проблемът засяга и младите жители на селото, които работят във Велико Търново. Без собствен автомобил пътуването до работното място става изключително трудно.
Таксито поскъпна двойно, превозвачите отказват
Сред засегнатите е и британецът Анди Сърл, който се е установил във Вишовград. Той няма автомобил и е принуден да разчита на приятели или таксита за най-обикновени ежедневни нужди. "Нямам кола и се нуждая да купувам храна за мен и моите животни. Имаме два магазина тук, но без транспорт до Павликени не мога да купувам по-евтино храната", обяснява той.
Британецът разказва, че дори плащането на сметките за ток и вода се превръща в затруднение. "Десет евро е таксито сега. Преди години беше десет лева, а сега - десет евро", споделя Сърл.
От община Павликени обясняват, че автобусната линия Бяла Черква - Вишовград - Росица не е привлекателна за транспортните фирми заради малкия брой пътници. "Всяка година провеждаме обществена поръчка, на която не се явява никой кандидат от превозваческите фирми, и сключваме едногодишни договори с цената на много компромиси", посочва кметът на общината Емануил Манолов.
Той обяснява, че Бяла Черква се намира на по-малко от три километра от Павликени и разполага с пешеходна и велосипедна алея. Останалите села обаче са малки и се намират в крайните точки на транспортния маршрут.
Обезлюдяването оставя все повече села в изолация
Липсата на обществен транспорт е част от по-широкия проблем с обезлюдяването на българските села. Последните официални данни на Националния статистически институт показват, че към края на 2025 г. страната има 192 населени места без нито един жител.
Още по-показателно е, че в 1280 села живеят между един и 49 души. Това означава, че почти всяко четвърто населено място в България има под 50 жители.
Особено тежко е положението в област Велико Търново, където се намират Росица и Вишовград. Според НСИ именно там има най-много напълно обезлюдени населени места - 63. Следва област Габрово с 60.
В края на 2025 г. в българските села живеят общо 1 677 521 души, или 26,1% от населението на страната. В градовете са съсредоточени останалите 73,9%.
Демографската картина показва и една от причините за трудностите пред автобусните превозвачи. Когато в дадено село живеят само няколко десетки души, редовната транспортна линия трудно може да се издържа единствено от продажбата на билети.
В същото време липсата на автобус затруднява достъпа до работа, образование и здравни услуги, които са особено важни за задържането на жители в малките населени места.
Кметовете искат държавна подкрепа за автобусите
Въпреки затрудненията в някои села се появяват и признаци на нов живот. През последните години там се заселват млади семейства, както и пенсионери, които се завръщат от големите градове.
Според председателя на читалище "Трезвеност - 1924" в Росица Изабела Чорбаджиева това налага преразглеждане на транспортните схеми. "Тези малки населени места претендират за ново развитие. Има заселени нови хора, построени са нови домове, което означава, че има и по-голямо движение", обяснява тя.
Чорбаджиева смята, че жителите биха приели и малко по-висока цена на билета, ако държавните субсидии позволят да се осигури редовен транспорт. "Гражданинът е готов да плати малко по-висока цена и, съобразено с дотациите от държавата, може да се получи баланс. Да не чакаме на едно евро билетче, но със сигурност може да се получи приемлива цена", допълва тя.
Кметът на Павликени Емануил Манолов също вижда решение в държавното подпомагане на нерентабилните автобусни маршрути. Според него така ще се създадат условия транспортните фирми отново да проявят интерес към обслужването на малките населени места. "И ако има субсидии за тези нерентабилни линии, сигурен съм, че ще се появят желаещите транспортни фирми", заявява той.





















