Всеки човек изпитва тревожност от време на време. В умерени граници тя е естествена реакция на организма към стреса и дори може да ни помогне да бъдем по-подготвени. Когато обаче стане постоянна и прекомерна, започва да пречи на ежедневието, работата и отношенията ни с околните.
Това обясни клиничният психолог Виктория Дякова в предаването „България сутрин“.
Страхът и тревожността не са едно и също
Според психолога е важно да се прави разлика между страха и тревожността.
„Страхът е реакция към нещо, което наистина се случва. Ако сега ни подгони куче, това е реална опасност и изпитваме страх. Тревожността е различна – тя е свързана с предполагаема опасност, с мисли за това какво може да се случи в бъдеще“, обясни Дякова.
По думите ѝ съвременният начин на живот, непрекъснатото напрежение, здравословните притеснения и несигурността са сред най-честите причини за тревожност.
Защо избягването влошава проблема
Много хора започват да избягват ситуации, които ги напрягат – социални контакти, определени места или събития.
Макар това временно да носи облекчение, в дългосрочен план тревожността само се засилва.
„Когато човек се изправи срещу ситуацията и я преживее успешно, той натрупва увереност. Ако постоянно я избягва, никога не получава доказателство, че може да се справи“, подчерта психологът.
Как тревожността се проявява в тялото
Тревожността често се усеща първо физически.
Сред най-честите симптоми са:
усещане за „топка“ в стомаха;
гадене и нервен стомах;
сърцебиене;
треперене;
изпотяване;
пресъхване на устата.
„Когато сме под стрес, организмът отделя кортизол, адреналин и норадреналин. Затова тревожността живее предимно в тялото“, обясни Дякова.
Как можем да се успокоим
Според специалиста първата стъпка е човек да си зададе въпроса дали действително е в опасност или само мисли за нещо, което може да се случи.
Един от най-ефективните начини за успокояване е бавното, контролирано дишане с по-продължително издишване. То активира парасимпатиковата нервна система, която помага на организма да се отпусне.
Полезни са също разходките, йогата, стречингът и други спокойни физически активности, които намаляват напрежението.
„Какво ще стане, ако...“
Психологът обръща внимание и на непрекъснатото превъртане на различни сценарии в съзнанието.
„Важно е човек да се запита дали в момента реално решава проблем или просто подхранва тревожността си“, казва Дякова.
Според нея тревожността почти винаги е насочена към бъдещето, докато спокойствието се намира в настоящия момент.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
