Семаглутидът, станал световноизвестен покрай Оземпик и Уегови, може да има още един неочакван ефект - да намалява тежката употреба на алкохол. Малко клинично проучване показа, че хората, приемали препарата, са имали по-малко дни с прекомерно пиене и са консумирали по-малко алкохол при отделните случаи. Те съобщавали и за по-слабо желание за пиене във всекидневието. Резултатите обаче все още не означават, че семаглутидът може да бъде използван като одобрено лечение на алкохолна зависимост.
Изследването е проведено от учени от Медицинския кампус „Аншуц“ на Университета на Колорадо и е публикувано в „Американското списание по психиатрия“. За разлика от познатите инжекционни форми на семаглутид, този път е изпитана таблетка, приемана всеки ден.
50 души приемали лекарството или плацебо
В изпитването са участвали 50 възрастни с умерено до тежко разстройство, свързано с употребата на алкохол. Всички са търсели лечение и са били с наднормено тегло или затлъстяване.
Участниците били разпределени на случаен принцип в две групи. Половината приемали плацебо, а останалите получавали орален семаглутид в продължение на осем седмици.
През първите четири седмици дозата била 3 мг дневно, а през следващите четири - 7 мг. Нито участниците, нито специалистите, които ги наблюдавали, знаели кой получава действителното лекарство.
Учените изследвали желанието за алкохол както в контролирана среда, така и в реалното всекидневие. Участниците били изправяни пред гледката и миризмата на предпочитаната от тях напитка, а консумацията им била проследявана чрез подробни интервюта.
Не всички резултати били еднакво убедителни
Семаглутидът не постигнал значима разлика при основния лабораторен тест. Когато участниците държали и помирисвали предпочитаното си питие, хората, приемали лекарството, не съобщавали за осезаемо по-слабо желание от тези в плацебо групата.
Не била установена значима разлика и в средния брой напитки за календарен ден. При този показател се включват както дните с употреба на алкохол, така и дните без пиене.
Картината обаче се променила при останалите показатели. Хората, приемали семаглутид, имали по-малко дни с тежко пиене и консумирали по-малко напитки в дните, когато все пак посягали към алкохол.
Те съобщавали и за по-слабо желание за пиене в ежедневна обстановка, по-малко негативни последици и подобрение в общото си рисково равнище на употреба. Сред участниците, които употребявали и канабис, били отчетени и по-малко дни с негов прием.
Ефектът може да не зависи от отслабването
Семаглутидът имитира действието на хормона GLP-1, който участва в контрола на кръвната захар, апетита и усещането за ситост. Смята се обаче, че той може да въздейства и върху мозъчните системи, свързани с наградата и зависимостите.
Интересът към тази възможност се засилва, след като пациенти, използващи препаратите за диабет или отслабване, започват да съобщават, че изпитват по-малко желание не само за храна, но и за алкохол.
„Това проучване предполага, че оралният семаглутид може да помогне за намаляване на тежката и вредна употреба на алкохол дори при хора, които не се опитват да спрат напълно“, обяснява ръководителят на изследването Джоузеф Шахт.
По думите му дори ограничаването на тежкото пиене може да доведе до по-малко здравословни проблеми, семейни кризи, опасни ситуации и социални последици.
Предишни проучвания дадоха сходни сигнали
Новите резултати не са първото доказателство, че семаглутидът може да влияе върху употребата на алкохол. Малко американско изпитване с 48 души показа през 2025 г., че седмичните инжекции намаляват количеството изпит алкохол при лабораторен тест и броя напитки в дните с консумация.
По-мащабно проучване в Дания, публикувано през 2026 г., проследи 108 души с алкохолна зависимост и затлъстяване. При тях седмичният семаглутид, комбиниран с поведенческа терапия, довел до по-голямо намаляване на тежките дни на пиене в сравнение с плацебо и терапия.
Натрупването на сходни резултати засилва надеждите, че лекарствата от групата на GLP-1 могат един ден да намерят място и в лечението на зависимости.
Не е време за самолечение
Авторите предупреждават, че новото изследване е малко и е продължило само осем седмици. Почти всички участници са били бели, а резултатите не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху всички хора с алкохолна зависимост.
Не е ясно също дали ефектът се запазва след спиране на лекарството, каква е най-подходящата доза и кои пациенти биха имали най-голяма полза. Необходими са по-дълги изпитвания с много повече участници.
Оралният семаглутид бил понесен сравнително добре, като повечето нежелани реакции били леки. Това обаче остава лекарство, което трябва да се приема по лекарска преценка, а не средство за самостоятелно справяне със зависимост.
Засега откритието е обещаваща следа, а не готово лечение. То обаче подсказва, че препаратът, променил терапията на диабета и затлъстяването, може да се окаже способен да потиска и друг силен човешки импулс - желанието за алкохол.
