Назъбен каменен инструмент, който може да е използван като своеобразен трион преди 86 000 години, е сред най-любопитните находки в пещерата Инкая в Северозападна Турция. Археолозите са открили и сечива, поставяни вероятно в дървени, костни или рогови дръжки със смола. От началото на проучванията са извадени над 35 000 каменни инструмента и фрагменти. Въпреки че човешки кости още не са намерени, пещерата постепенно разкрива удивително подробна картина на живота през палеолита.
Инкая се намира на около два километра от село Бахадърлъ в окръг Чанаккале. Тя е първата открита палеолитна пещера в Западна Анатолия и съдържа културни пластове, датирани приблизително между 86 000 и 22 500 години преди нашето време. Това означава, че мястото е било използвано от различни човешки групи в продължение на десетки хиляди години.
Пещерата била и дом, и работилница
Мястото е открито през 2016 г. при теренно проучване, ръководено от проф. Исмаил Йозер от Университета в Анкара. Разкопките започват през следващата година, а през 2026 г. археолозите вече провеждат своя десети сезон.
Натрупаните находки показват, че Инкая не е била просто временен заслон за преминаващи ловци. В нея са открити огромни количества кремъчни ядра, отпадъци от обработката на камъка и завършени сечива, което кара учените да определят част от обекта като истинска праисторическа работилница.
Причината древните хора да остават там вероятно се крие в необичайно удобното съчетание от ресурси. Самата скална система съдържа кремък, а районът е предлагал вода, животни и растителна храна. Обитателите не е трябвало да пренасят основната суровина отдалеч - те буквално са живеели в източника на материала, от който изработвали своите инструменти.
Древният „трион“ още пази тайната си
Сред стотиците видове сечива особено внимание привлича назъбен кремъчен инструмент. Според проф. Йозер той може да е изпълнявал функция, подобна на тази на съвременния трион, макар окончателният отговор да трябва да дойде след микроскопско изследване на следите по ръбовете му.
Открити са и инструменти с изтънена задна част, която вероятно е влизала в предварително подготвена дръжка от дърво, кост или рог. Свързването може да е ставало със смола, а остриетата са били допълнително оформяни, докато станат достатъчно удобни и здрави за работа.
Някои от сечивата вероятно са служели за копаене, други за обработване на дърво или разрязване и остъргване на животински кожи. Формите и размерите им показват, че хората в Инкая не са произвеждали един универсален инструмент, а цял набор от предмети за различни ежедневни задачи.
Технологията също не е била примитивна. Археолозите откриват примери на т.нар. техника Левалоа, при която каменното ядро се подготвя внимателно, за да бъде отделен от него къс с предварително замислена форма. Това изисква планиране, опит и ясна представа как трябва да изглежда готовият инструмент още преди първия удар.
35 000 находки, но нито една човешка кост
До момента от Инкая са извадени над 35 000 инструмента и фрагменти, изработени основно от кремък и базалт. Сред тях има стъргалки, остриета, назъбени сечива, върхове, ядра и камъни, използвани за удряне и оформяне на други предмети.
Голямата загадка е, че при това огромно количество следи от човешка дейност не са открити човешки останки. Липсват също животински кости и растителни остатъци, които биха разказали какво са яли обитателите и как са организирали всекидневието си.
Затова учените засега знаят повече за технологичните умения на тези хора, отколкото за самите тях. Без кости не може категорично да бъде установено към кой човешки вид са принадлежали различните обитатели на пещерата. Каменните инструменти обаче доказват продължително и интензивно човешко присъствие.
Скрит вход може да отвори непокътнат свят
През новия сезон археолозите насочват вниманието си към западната част на пещерата, където се намира основната работилница. Там има повече от 3,5 метра натрупана почва и отпадъци от производството на каменни сечива.
Натрупванията са затворили стар западен вход, който екипът постепенно започва да разкрива. Разширяването на разкопките може да позволи на учените за първи път да достигнат до напълно непокътнати културни пластове във вътрешността на пещерата.
Теренът ще бъде изследван с геофизично сканиране, триизмерно картографиране и термален дрон. Учените ще търсят и следи от древна растителност, животни и хора чрез анализ на екологична ДНК, запазена в почвата, дори когато липсват видими кости.
Новите пластове ще бъдат датирани и чрез оптично стимулирана луминесценция - метод, който може да покаже кога отделни песъчинки за последен път са били изложени на светлина. Така археолозите ще могат да подредят различните периоди на обитаване с много по-голяма точност.
Възможният мост между Анатолия и Балканите
Инкая се намира на изключително важно географско място между Анатолия, Дарданелите и Балканския полуостров. Част от каменните инструменти се различават от находките в други турски палеолитни пещери и показват сходства със сечивата от Балканите.
Това поражда предположението, че районът може да е бил част от маршрут, по който праисторически човешки групи са се движили между Европа и Азия. Ако бъде потвърдена, тази връзка може да помогне за изясняването на едни от най-големите загадки за миграциите и срещите между древните хора през палеолита.
Пещерата, която хилядолетия е пазила само камъни и затрупани входове, вече се превръща в своеобразен архив на човешката изобретателност. В него няма написани думи, рисунки или запазени лица - само десетки хиляди внимателно оформени остриета, които показват, че още преди 86 000 години хората са умеели да планират, да произвеждат сложни инструменти и да превръщат природата около себе си в дом и работилница.
