Лазерно сканиране разкри стотици неизвестни древни съоръжения под гъстата растителност на Амазония. Учените откриха 396 несъзирани досега структури и предполагат, че в джунглата може да са скрити между 24 000 и 30 000 подобни обекта. Мащабът подсказва, че цивилизацията Акуири вероятно е наброявала до три милиона души. Откритието разбива дългогодишната представа за предколумбова Амазония като почти необитаема и недокосната пустош.
Поглед през непроходимата гора
Екипът на Марти Пярсинен от Хелзинкския университет обследва със самолет площ от 4497 кв. км в бразилските щати Акри и Амазонас. Използваната технология лидар изпраща лазерни импулси към земята и позволява растителността да бъде премахната от създадения цифров модел.
Така под привидно непрекъснатия зелен покрив се появяват очертанията на 432 земни съоръжения. Само 36 от тях са били известни предварително, което означава, че 396 попадат за пръв път в археологическите карти.
„Изненадахме се, че открихме около десет пъти повече геоглифи, отколкото някога сме предполагали“, казва Пярсинен. Според него резултатите напълно променят представите за числеността и организацията на древните общества в тази част на континента.
Гигантски фигури, невидими от земята
Структурите представляват огромни кръгове, квадрати, правоъгълници и многоъгълници, оформени чрез дълбоки ровове и високи земни насипи. Обикновено заемат между 0,35 и 14 хектара, но най-големият известен геоглиф достига близо 50 хектара - площта на десетки футболни игрища.
Някои от рововете са широки между 9 и 13 метра и достигат до 5 метра дълбочина. Изграждането им е изисквало огромна работна сила, разделение на труда и сериозни познания по геометрия и организация.
Впечатлението става още по-силно заради факта, че строителите не са разполагали със съвременна техника, метални машини или товарни животни. Въпреки това те са създавали прецизни монументални форми и са ги свързвали с прави пътища, преминаващи през ландшафта.
Центрове за ритуали, празници и власт
Учените не смятат, че геоглифите са били обикновени жилища или отбранителни крепости. Вероятно те са служили като церемониални, обществени и политически центрове, в които различни общности са се събирали за празненства, ритуали и важни решения.
Там може да са се провеждали танци, музикални церемонии, пиршества, състезания и игри. Местните водачи вероятно са използвали събиранията и за демонстрация на богатство, влияние и щедрост.
„Културите и обществата, съставлявали Акуири, са споделяли общ светоглед и са изграждали церемониални центрове в различни монументални геометрични форми“, обяснява Пярсинен.
Около тях вероятно са били разположени многофамилни дълги къщи. Жителите са отглеждали царевица, тикви и маниока, както и бразилски орехи и различни видове палми.
Цивилизация от милиони
Геоглифите са изграждани между 600 г. пр. Хр. и 850 г. сл. Хр., а най-големият разцвет на цивилизацията Акуири вероятно е настъпил между 100 и 300 г. от новата ера.
Според изчисленията за изграждането и поддържането на един среден център са били необходими около 300 души. Като отчитат броя на съоръженията, вероятния период на едновременното им използване и селищата около тях, учените достигат до население между 1,25 и 3 милиона души. При по-смели изчисления горната граница може да достигне 3,8 милиона.
Това население е обитавало територия от приблизително 183 000 кв. км. Районът представлява под 3 процента от по-широката Амазония, но вероятно съдържа повече земни съоръжения, отколкото доскоро се предполагаше за цялата джунгла.
Ако и в други части на Амазония бъдат открити подобни концентрации, предколумбовото население на целия регион може да се окаже многократно по-голямо от сегашните оценки. Това би означавало, че преди идването на европейците в джунглата са живели не разпръснати малки групи, а милиони хора в сложно организирани общества.
Хиляди структури чакат под дърветата
До момента в района са регистрирани около 1700 земни съоръжения. Новите резултати обаче показват, че сателитните снимки са разкривали само малка част от действителния им брой.
В някои обследвани зони лидарът открива пет пъти повече структури, отколкото предишните проучвания чрез сателитни изображения. След пренасяне на тази гъстота върху останалата територия учените достигат до предположението за между 24 000 и 30 000 обекта.
Дори лазерите не са успели да проникнат достатъчно добре през най-гъстите части на гората. Това означава, че част от древните съоръжения вероятно са останали невидими и при новото обследване.
Изчезване, което остава загадка
Цивилизацията Акуири изглежда е изоставила монументалните си центрове сравнително бързо между 850 и 950 г. Причината за нейния край остава неизвестна.
Пярсинен допуска, че сривът може да е свързан с по-широки процеси, засегнали приблизително по същото време маите в Централна Америка и цивилизациите Тиуанако и Уари в Андите. Засега обаче няма достатъчно доказателства за обща причина.
Тъкмо внезапното изчезване прави Акуири още по-загадъчна. Общество, способно да мобилизира хиляди хора, да изгражда огромни геометрични центрове и да преобразява територия с размерите на държава, сякаш се разтваря в гората.
Голямото число остава под въпрос
Независими археолози определят проучването като впечатляващо, но предупреждават, че числеността на населението все още е приблизителна. Не е сигурно дали всяко съоръжение е представлявало център на отделна общност и дали близките геоглифи са били използвани едновременно.
Големият брой структури може отчасти да се обясни и с преместването на общностите през вековете. Затова оценката от три милиона души трябва да се разглежда като научна хипотеза, която предстои да бъде проверявана чрез разкопки и нови датировки.
Самите автори също представят числата като вероятни оценки, а не като окончателно преброяване. Сигурното откритие е друго - под Амазония лежи огромен човешки ландшафт, който доскоро е бил почти невидим.
Митът за недокоснатата джунгла рухва
Геоглифите показват, че древните жители не просто са се приспособявали към гората, а активно са я преобразявали. Те са разчиствали терени, отглеждали са растения, строили са пътища и са създавали монументални обществени пространства.
Това не означава непременно, че са унищожавали природата по съвременния модел. Напротив - обществото им е просъществувало векове и вероятно е поддържало сложен баланс между земеделието, строителството и възстановяването на гората.
„Можем да научим много от начина, по който те са управлявали гората в миналото“, казва Пярсинен. Според учените влиянието на тези общества може да се разпознава и днес в почвите, растителността и разпределението на определени дървесни видове.
Откритието не разкрива просто стотици земни фигури. То отваря врата към изгубен свят от пътища, церемонии, земеделски общности и милиони човешки съдби, погълнати от джунглата преди повече от хилядолетие.
