„Ако не харесваш държавата, в която живееш, създай си собствена.“
Това звучи като шега, но за стотици хора по света е напълно сериозен проект. През последните десетилетия десетки ентусиасти са се опитали да основат свои държави – със знаме, химн, конституция, правителство, паспорти, валута и дори гражданство.
Някои го правят заради политически убеждения. Други – като артистичен експеримент. Трети – заради мечтата да изградят общество без данъци и бюрокрация. А има и такива, които просто искат да бъдат крале.
Макар международното право да не признава почти никоя от тези самопровъзгласили се държави, историите им са толкова необикновени, че често звучат като сценарий за приключенски филм.
Какво всъщност е „ничия земя“?
В миналото съществувал терминът terra nullius – земя, която не принадлежи на никоя държава. Днес подобни територии почти не съществуват. Светът е разделен между близо 200 признати държави, а всяко свободно парче земя почти винаги е предмет на спор.
И все пак има няколко изключения.
Бир Тауил – пустинята, която никой не иска
Сред безкрайните пясъци между Египет и Судан се намира едно от най-странните места на Земята.
Бир Тауил е площ от около 2000 квадратни километра – приблизително колкото половината област София.
Парадоксът е, че нито Египет, нито Судан официално претендират за нея.
Причината е стара гранична карта от британско време. Ако едната държава поиска Бир Тауил, автоматично трябва да се откаже от далеч по-ценната територия Халаиб на брега на Червено море.
Затова и двете предпочитат да не засягат въпроса.
Така Бир Тауил остава едно от малкото места на планетата, които често са наричани „ничия земя“.
Човекът, който направи дъщеря си принцеса
През 2014 г. американецът Джеремая Хийтън прекосява пустинята, забива знаме и обявява създаването на Кралство Северен Судан.
Причината? Дъщеря му го попитала дали някога може да стане истинска принцеса. Вместо да ѝ купи корона от магазин за играчки, той решил да ѝ подари... кралство.
Историята обикаля целия свят, макар че нито една държава не признава новото „кралство“.
Либерланд – държавата без данъци
По бреговете на Дунав, между Хърватия и Сърбия, през 2015 г. чешкият политик Вит Йедличка обявява създаването на Свободната република Либерланд.
Територията е едва около седем квадратни километра.
Идеята е радикална – минимална държава, почти без данъци, с максимална свобода за гражданите.
Либерланд има президент, правителство, парламент, собствено знаме, герб, валута, електронно гражданство и десетки хиляди хора от цял свят са кандидатствали да станат негови граждани.
На практика обаче нито Хърватия допуска свободен достъп до мястото, нито международната общност признава държавата.
Вердис – най-младата европейска микронация
Възможно ли е през XXI век да се създаде нова държава в сърцето на Европа? За мнозина това звучи като сюжет от роман или филм, но за 21-годишния австралиец Даниел Джаксън това е кауза, на която посвещава живота си.
Той твърди, че е открил малък участък земя между Сърбия и Хърватия, върху който нито една от двете държави не предявява еднозначни претенции. Именно там основава микронацията Вердис – проект, който вече разполага със собствено правителство, знаме, паспорти и около 400 граждани.
Основателите ѝ твърдят, че изграждат модерна цифрова държава с електронно управление, прозрачност и силно участие на гражданите чрез онлайн платформи.
Вердис вече има конституция, национален флаг, кабинет, електронно гражданство и активно присъствие в интернет, макар да няма международно признание.
Любопитното е, че много от „гражданите“ никога не са стъпвали на територията, която държавата претендира.
Даниел Джаксън разказва, че идеята се ражда още когато е тийнейджър, но започва да придобива реални очертания, след като навършва пълнолетие.
„Когато станах на 18 години, Вердис започна да се превръща в реалност. Събрахме се с приятели и решихме не просто да говорим за идеята, а да изградим държава – с основни ценности, институции и управление“, казва той.
Днес младият австралиец живее в Нови Сад, където сам определя положението си като своеобразно „изгнание“. Мечтата му е да се върне в земята, която нарича своя държава.
Слоуджамастан – държавата, в която мейлите и кроксовете са забранени
Република Слоуджамастан е сред най-младите микронация в света. Разпростиращи се върху 11 акра, които се развиват като дълга балада, тези обгорели пустоши заемат територия, която шофьорите обикновено подминават, без да поглеждат втори път. И все пак, ако влезете вътре, реалният свят се изплъзва. В тази „страна“ обувките крокосове са конституционно забранени. Имейлите с опция за отговор на всички имейли са забранени от закона. Превишаването на скоростта е разрешено, но само ако се прибирате бързо с такос в ръка. Националното животно е енотът, съобщава BBC.
В центъра на всичко това е Ранди Уилямс – известен още като „Султанът на Слоуджамастан“. Когато не командва койоти, пустинни игуани и приблизително 25 000 „граждани“, които наричат пустинната му диктатура свой дом, той е програмен директор на радиостанциите Z90 и Magic 92.5 в Сан Диего и е известен в ефира като „R Dub“. От 1994 г. насам той е водещ и на радиопредаването Sunday Night Slow Jams, което сега се излъчва в над 250 станции по целия свят.
„Като дете обичах да се занимавам с креативни неща, независимо дали ставаше дума за творческо писане, рисуване, правене на картини или класни проекти. Така че това ми се стори най-подходящото“, каза ми султанът по време на обиколка на консулството (офиса му в радиостанцията), където съхранява колекция от пропаганда от действителни диктатури по света. „Можех да вложа цялата си творческа енергия в това.Беше любов от пръв поглед“, каза Уилямс. Той закупил земята през 2021 г.
Макар да няма международно признание, Слоуджамастан разполага със знаме, паспорт, валута, химн, правителство, собствени празници и дори граничен пункт.
Султанът непрекъснато измисля необичайни закони. Сред тях са забрана кроасаните да бъдат разрязвани по средата, както и различни символични правила, създадени повече за настроение и сатира, отколкото за реално управление. Въпреки това хиляди туристи посещават страната всяка година, а проектът се превръща в популярна атракция.
Сийланд – държавата върху морска платформа
Само на няколко километра от британския бряг се намира стара военна платформа от Втората световна война.
През 1967 г. британецът Пади Рой Бейтс я обявява за независимото Княжество Сийланд.
Оттогава насам платформата има княз, принцове, герб, знаме, монети, марки и паспорти.
През годините дори преживява въоръжен опит за преврат.
Макар никога да не е призната за държава, Сийланд се превръща в най-известната микронация в света.
Австралийският експеримент
През 1970 г. фермерът Ленард Касли влиза в спор с австралийските власти за квотите за производство на пшеница.
В знак на протест той обявява имота си за независимо Княжество Хът Ривър.
Следват почти пет десетилетия със собствено правителство, валута, пощенски марки и туристически поток.
Едва през 2020 г. проектът официално приключва.
Колко държави има всъщност?
По света съществуват стотици микронации. Някои са шега.
Други са туристическа атракция. Трети са политически експеримент.
Общото между тях е, че почти никоя не отговаря на четирите класически критерия за държавност – постоянно население, определена територия, действащо правителство и способност да поддържа международни отношения.
Именно затова те остават любопитен феномен, но не и признати държави.
Република Молосия – държавата, която води „война“ повече от 40 години
Ако някой ви каже, че в американския щат Невада има независима държава, вероятно ще му се изсмеете. Но именно там се намира Република Молосия – една от най-известните микронации в света.
Основана е през 1977 г. от Кевин Бо, който и до днес се титулува президент. Територията ѝ обхваща няколко декара около неговия дом, но това не пречи страната да има знаме, герб, химн, валута, пощенски марки, митница и дори собствено космическо „министерство“.
Най-голямата атракция е, че Молосия официално твърди, че се намира във война с несъществуващата вече Източна Германия. Макар всичко да е изпълнено с чувство за хумор, хиляди туристи посещават държавата всяка година, а за влизане преминават през символичен граничен контрол
Империя Атлантиум – държавата без граници
Докато повечето микронации се борят за парче земя, Империя Атлантиум следва съвсем различна философия.
Създадена е през 1981 г. край Канбера в Австралия от Джордж Круикшенк. Според основателите ѝ държавата не се определя единствено от територията, а от общност от хора, които споделят общи ценности.
Атлантиум има собствен император, конституция, герб и гражданство. Днес негови граждани живеят в десетки държави по света.
Идеята зад проекта е да насърчава глобалното гражданство, свободното придвижване и уважението към човешките права, а не да влиза в политически конфликти.
Ладония – държавата, родена от изкуството
Малко хора знаят, че по шведското крайбрежие съществува държава, възникнала заради... скулптура.
През 1996 г. художникът Ларс Вилкс влиза в продължителен спор с властите, след като изгражда огромни дървени конструкции в природен резерват.
В знак на протест той обявява района за независимо Кралство Ладония.
Днес страната има кралица, министри, герб и над 20 000 регистрирани граждани от десетки държави.
Почти никой не живее постоянно там, но всяка година туристи изминават километри пеша през гората, за да достигнат до прочутите дървени кули „Нимис“, които са символ на Ладония.
Свободният град Кристиания – кварталът, който отказа да живее по правилата
В сърцето на Копенхаген има квартал, който повече от половин век живее по собствени правила.
През 1971 г. група хипита, артисти и млади семейства окупират изоставени казарми и обявяват създаването на Свободния град Кристиания.
Макар никога да не е признат за независима държава, кварталът се управлява чрез общи събрания, а решенията се вземат с консенсус.
Кристиания се превръща в символ на алтернативната култура, уличното изкуство и свободния начин на живот. Днес той е една от най-посещаваните туристически атракции в Дания, макар отношенията му с датските власти през годините често да са били напрегнати
Република Конк – независимост за една минута
Една от най-забавните истории идва от американския град Кий Уест.
През 1982 г., ядосани от засилените полицейски проверки по пътищата към острова, местните жители решават да отвърнат с чувство за хумор.
Те обявяват създаването на Република Конк, символично „обявяват война“ на САЩ, след което почти веднага се „предават“ и искат финансова помощ като нова държава.
Акцията привлича огромно медийно внимание и постепенно се превръща в ежегоден фестивал.
Днес Република Конк има собствено знаме, паспорт, сувенирни монети и президент, а хиляди туристи идват всяка година, за да станат „почетни граждани“.
Голямата мечта
В епоха, в която почти всяко кътче от планетата вече принадлежи на някого, идеята да създадеш собствена държава изглежда почти невъзможна.
И все пак всяка година се появяват нови проекти, нови знамена и нови „президенти“.
Някои търсят свобода, други популярност, трети просто искат да докажат, че въображението понякога е по-силно от политическите граници.
И макар тези държави да не фигурират на официалните карти, те показват, че човешката мечта за собствено място под слънцето все още е жива.
