Вкаменени черепи с огромно „око“ насред челото може да стоят зад една от най-прочутите легенди на Древна Гърция. Преди стотици хиляди години Сицилия е била дом на джуджета слонове от вида Palaeoloxodon falconeri, високи едва около метър. Погледнати отпред, техните черепи лесно могат да бъдат объркани с глави на еднооки чудовища. Именно това ражда любопитната хипотеза, че древните находки са помогнали за появата на мита за циклопите.
Огромното „око“ всъщност криело хобот
В центъра на слонския череп се намира голяма кухина, която за човек, непознаващ анатомията на животното, изглежда като единствена гигантска очна орбита. Това обаче не е мястото на окото, а носният отвор, към който при живото животно е бил прикрепен хоботът. Истинските очни кухини са значително по-малки и се намират по-ниско, близо до страничните части на черепа.
Ако подобен фосил бъде намерен в тъмна пещера, той наистина би могъл да прилича на страховита глава на хуманоидно същество с едно огромно око в средата на челото. Така черепите на отдавна изчезналите слонове се превръщат в възможно обяснение за образа на циклопа.
Хипотезата е формулирана от австрийския палеонтолог Отенио Абел през 1914 г. Според него древните хора можели да объркат централната носна кухина на слонския череп с очна орбита. Учените обаче предупреждават, че това е привлекателно предположение, а не доказан исторически факт, защото няма запазен древен текст, който пряко да описва подобна грешка.
Слонове, смалени до размерите на пони
Palaeoloxodon falconeri е сред най-малките известни слонове в историята. Възрастните мъжки достигали приблизително един метър височина при рамото, а женските били още по-дребни - около 80 сантиметра.
Техните предци били огромни правобивни слонове, но след като попаднали на острова, постепенно се смалили. Процесът е известен като островен нанизъм и се наблюдава, когато едри животни се приспособяват към ограничената храна, пространство и ресурси на изолирана територия. Сицилианските миниатюрни слонове произлизали от животни, които били високи до няколко метра и тежали тонове.
Видът обитавал Сицилия и Малта през плейстоцена, приблизително между 500 000 и 200 000 години преди нашето време.
Пещерата с над 2000 кости
Една от най-впечатляващите находки е направена в пещерата Грота Спинагало, разположена на около 15 километра югозападно от Сиракуза.
При разкопки през 1958 и 1960 г. изследователите откриват повече от 2000 кости от джуджета слонове. Останките са принадлежали на над 100 животни, а сред тях имало и добре запазени черепи.
Видът е описан научно още през XIX век въз основа на находки от Малта. Откритията в Сицилия обаче позволяват да бъдат възстановени много по-пълни скелети и показват колко широко разпространени са били миниатюрните слонове на острова.
От странния череп до чудовището Полифем
Най-известният циклоп остава Полифем - синът на Посейдон, когото Одисей среща в девета песен на „Одисея“.
Одисей и хората му попадат в пещерата на великана, който ги затваря и започва да ги изяжда. Героят успява да го напие, пронизва единственото му око и бяга, след като се скрива под корема на овен.
Омир не казва изрично, че земята на циклопите се намира в Сицилия. По-късните древни автори обаче свързват историята на Полифем с острова и района около вулкана Етна.
Така на едно и също място се срещат пещери, древни кости и легенда за едноок човекояден великан. Дали сицилианските черепи действително са родили Полифем, вероятно никога няма да бъде доказано. Но едно е сигурно - погледнати отпред, те изглеждат достатъчно зловещо, за да подпалят въображението на хора, които никога не са виждали истински слон.
