Повече от век стотици глинени плочки от древния Близък изток пазели мълчание в колекцията на Националния музей на Дания. Учени от музея и Копенхагенския университет вече анализираха, разчетоха и дигитализираха текстовете, част от които са на повече от 4500 години. Сред тях се оказаха заклинание за защита на асирийски цар, древна разписка за бира и царски списък, който подхранва загадката дали Гилгамеш е бил реален владетел.
Съкровище, чакало повече от век
Проектът „Скрити съкровища“ обхваща клинописни текстове от най-ранните цивилизации по земите на днешните Ирак и Сирия. Те са изписани на изчезнали езици, сред които шумерски и акадски, а съдържанието им се простира от частни писма и стопански сметки до медицински рецепти, литературни произведения и магически ритуали.
Колекцията е събирана в продължение на около 200 години, но значителна част от нея не е била цялостно проучвана в по-ново време. При дигитализацията всяка плочка е описана и подготвена за включване в международна електронна база, която позволява на специалистите да сравняват знаци, думи и текстове от различни музеи.
Клинописът се появява преди около 5200 години. Знаците били притискани в меката глина с тръстиково писало, а новата система дала възможност да се управляват градове, стоки, хора и данъци. От същата писменост по-късно се раждат и едни от първите големи литературни произведения, включително „Епоса за Гилгамеш“.
Нощта на восъчните врагове
Най-загадъчните плочки идват от древния сирийски град Хама, проучван от датска археологическа експедиция през 30-те години на ХХ век. През 720 г. пр.н.е. градът е разрушен и разграбен от асирийска армия. Завоевателите отнесли плячката към столицата Асур, но в бързината оставили част от плочките сред останките на голяма храмова библиотека.
Оцелелите текстове са на близо 3000 години и съдържат редки медицински предписания и магически формули. Подобни клинописни документи почти не са откривани в този район и от този период, което превръща малката група от Хама в изключително ценен източник.
Една от плочките описва ритуал срещу магьосничество, предназначен да защити владетеля от нещастие, проклятия и политическа нестабилност. Церемонията продължавала цяла нощ. Екзорсист изработвал малки фигурки от восък и глина, които представлявали враговете на царя, хвърлял ги в огъня и непрекъснато произнасял строго определени заклинания.
„Една от глинените плочки се оказа ритуал срещу вещици, който е имал огромно значение за царската власт в Асирия, защото е трябвало да отблъсне нещастията - включително политическа нестабилност - заплашващи владетеля“, обяснява асириологът Троелс Панк Арбьол.
Загадката е защо толкова важен придворен текст се е намирал в Хама - далеч от асирийската столица и големите книжовни центрове на Вавилония. Находката показва, че сложните ритуали, свързани със сигурността на монарха, са достигали и до периферните територии на империята.
Когато писмеността станала счетоводител
Не всички послания от древността са свързани с магии и царе. Голяма част от плочките съдържат сметки, списъци със стоки и служители, административни решения и писма между владетели. Именно необходимостта да се следят ресурсите на разрастващите се градове е сред основните причини за появата на клинописа.
Особено ценна група идва от Тел Шемшара в Северен Ирак, където датски археолози работят през 1957 г. Текстовете съдържат кореспонденция между местния владетел Кувари и асирийския цар Шамши-Адад около 1800 г. пр.н.е., както и множество административни документи. Те разкриват свят на доставки, хора, задължения и политически отношения, управляван чрез изненадващо подробна писмена отчетност.
Сред деловите документи е открита и древна разписка за бира. Подобни плочки отчитали количества, предназначени за работници, служители или други получатели. Бирата била важна част от храненето и стопанския живот в Месопотамия, затова нейното разпределяне също попадало под строгия поглед на администрацията.
„Огромна част от запазените клинописни плочки свидетелстват за високоразвита бюрокрация. Било е необходимо да се следят сложните общества, които се изграждали“, посочва Троелс Панк Арбьол. Затова древната бирена разписка не е странно изключение, а всекидневен документ от система, която записвала почти всичко.
Царете, управлявали преди Потопа
В колекцията се появява и копие от известен царски списък, в който митични и исторически владетели са подредени в една обща хронология. Традицията проследява царската власт до времена преди Великия потоп, когато според древните текстове владетелите управлявали необикновено дълго.
Датската плочка е била учебен текст за бъдещи книжници и съдържа имена на царе от края на третото хилядолетие пр.н.е. Други копия от същата традиция включват и Гилгамеш - героя от най-прочутия месопотамски епос, представен като владетел на град Урук.
„Този царски списък е сред малкото реликви, които подсказват, че Гилгамеш може действително да е съществувал. Нямахме представа, че притежаваме копие от него тук, в Дания. Това е наистина впечатляващо“, казва Арбьол.
Плочката не доказва окончателно, че всички разкази за Гилгамеш описват реална личност. Тя обаче поставя героя в писмена традиция, която смесва митичните владетели с исторически царе и така оставя отворена една от най-големите загадки на древния свят.
Глината се оказва по-силна от времето
Разчетените плочки събират в една колекция царски страхове, медицински знания, служебни писма и сметки за бира. Те показват, че първите градски цивилизации са се тревожили за властта, здравето, парите и всекидневното оцеляване по начини, които остават разпознаваеми и днес. Разликата е, че техните архиви не са били записвани в компютри, а притискани знак по знак в мокра глина.
