Международна експедиция започна мащабно проучване на огромна корабоподобна формация, скрита в суровия пейзаж на Източна Турция. Съвременни радари, цифрови модели и дълбоки сондажи трябва да покажат дали под земята има само необичайни скални пластове, или следи от човешка конструкция. Загадъчният обект от десетилетия е свързван с библейския разказ за Ноевия ковчег. Отговорите се очакват през 2027 г.
Експедицията вече е на терен
Проектът е ръководен от проф. Дженкер Атила от катедрата по археология на Университета „Сивас Джумхуриет“. В експедицията участват приблизително 20 учени и студенти от пет държави, които обединяват знанията си в областта на археологията, геологията, геофизиката, почвознанието и цифровото картографиране. Теренните дейности започнаха на 29 юни и трябва да продължат до 11 септември 2026 г.
Проучването е получило официално одобрение от турските власти. Екипът е подкрепен и от американската организация „Ноевият ковчег сканира“, която от години използва дистанционни методи за изследване на района. Целта този път не е просто да бъдат направени нови снимки или отделни измервания, а различните данни да бъдат събрани в общ научен модел.
„Тюркийе тудей“ посочва, че мисията трябва да определи дали формацията съдържа археологически останки, които могат да бъдат свързани с разказа за Ноевия ковчег. Учените обаче не тръгват от предварително доказана теза. Пред тях стои и напълно възможният отговор, че необичайният силует е резултат единствено от геоложки процеси.
Корабът, забелязан от небето
Формацията „Дурупънар“ се намира близо до селата Телчекер и Юзенгили в района на Догубаязит, недалеч от планината Арарат и границата с Иран. Дължината ѝ е приблизително 160 метра, а очертанията й, наблюдавани от въздуха, удивително напомнят корпус на кораб.
Мястото привлича международно внимание от 1959 г. Тогава капитан Илхан Дурупънар, който работи върху въздушни снимки за картографиране на Източен Анадол, забелязва необичайната форма върху терена. Обектът по-късно получава неговото име, а фотографиите му разпалват интереса на изследователи, авантюристи и вярващи от цял свят.
Размерите и корабоподобният контур подхранват сравненията с Ноевия ковчег, описан в свещените текстове на юдаизма, християнството и исляма. През следващите десетилетия на мястото пристигат различни екипи, но нито едно проучване досега не е представило общоприето научно доказателство, че под земята лежат останки от древен плавателен съд.
Радарите ще надникнат под повърхността
Първата задача на експедицията е целият район да бъде разделен на прецизна координатна мрежа. С помощта на GPS измервания, дронове и цифрово заснемане учените ще изградят подробни двумерни и тримерни модели на формацията и заобикалящия я терен.
След това георадар ще изпраща електромагнитни импулси под повърхността. Отразяването им може да покаже промени в плътността на материалите, кухини, слоеве или правилно подредени структури. Подобни изображения сами по себе си не могат да докажат наличието на кораб, но могат да посочат точните места, където да бъдат взети проби.
На избраните точки ще се извърши сухо сондиране и ще бъдат извадени цилиндрични ядки от земните пластове. Те ще позволят на специалистите да видят последователността на скалите и почвите в дълбочина, без да разкопават цялата формация. Ще се търсят следи от органичен материал, обработено дърво, метал, човешка дейност или естествени процеси, които могат да обяснят необичайната структура.
Предишни радарни изследвания са показвали линейни и правоъгълни аномалии под повърхността, представяни от поддръжниците на хипотезата като възможни коридори или вътрешни отделения. Подобни форми обаче могат да възникнат и от естествени пукнатини, различни скални пластове или движението на земни маси. Затова новият проект ще съпостави изображенията с реални проби от същите места.
Легендата се изправя срещу геологията
Корабният силует е впечатляващ, но външната прилика не е археологическо доказателство. Според разпространеното геоложко обяснение „Дурупънар“ е естествена формация, моделирана от свличане на земни маси, ерозия и минерали, отложени във вече съществуващи пукнатини. В района има и други образувания, които показват подобни геоложки характеристики.
Предишни сондажи и геофизични измервания също не са довели до общоприето заключение за наличие на изкуствен корабен корпус. Част от изследователите виждат в подземните аномалии възможни следи от конструкция, докато други ги определят като напълно обясними природни структури.
Новата експедиция се опитва да излезе от този продължаващ десетилетия спор чрез комбиниране на няколко независими метода. Ако радарът покаже структура, сондажът трябва да установи от какъв материал е тя. Ако почвата съдържа органични следи, лабораторните анализи трябва да определят техния произход и възраст. Само съвпадането на различни доказателства би позволило да се говори за археологическо откритие.
Отговорът ще дойде от лабораториите
След края на теренния сезон пробите ще бъдат разпределени между различни лаборатории. Ще бъдат анализирани химичният им състав, минералите, органичните вещества и възрастта на отделните пластове. Учените ще сравнят резултатите от сондажите с радарните изображения и цифровата карта на терена.
Първите обобщени изводи се очакват до края на май 2027 г. Данните от проучването ще бъдат събрани в книга, посветена на изследванията на формацията през 2026 г., и ще бъдат представени в няколко международни научни публикации и доклади.
Дотогава „Дурупънар“ остава на границата между науката и легендата - огромен каменен силует, появил се върху въздушна карта преди повече от шест десетилетия. Предстоящите анализи могат да затвърдят геоложкото обяснение или да открият нещо, което никоя предишна експедиция не е успяла да докаже. Именно тази неизвестност превръща мисията в една от най-любопитните археологически авантюри на нашето време.
