Понякога археолозите се нуждаят от помощта на хора извън своята професия. Именно така фризьорката Джанет Стивънс успява да коригира дългогодишна заблуда в тълкуването на римските скулптури, като стига до извода, че сложните прически на римлянките не са били закрепвани само с фиби, а са били буквално зашивани с игла и конец.
Откритието започва в музея „Уолтърс Арт“ в Балтимор, където Стивънс забелязва нещо необичайно по бюстовете на римски жени. Мраморните им прически са изключително сложни и прецизно оформени, но никъде не се виждат фиби, които да ги задържат. Не става дума и за перуки или изкуствени коси, въпреки че такива са били използвани в Древен Египет и Рим.
Джанет Стивънс не е археолог по образование, но от години възпроизвежда исторически прически с автентични инструменти и публикува видеа за работата си. След посещението в музея тя започва да изучава латински текстове с помощта на преводачески програми.
След години опити стига до заключението, че латинската дума acus вероятно е била тълкувана неправилно. Досега специалистите я превеждали единствено като „фиба“, но тя открива, че думата може да означава още игла с конец или маша за къдрене.
За да провери теорията си, Стивънс започва буквално да зашива плитките една за друга с игла и конец. Резултатът се оказва изненадващо успешен.
„Използването на игла и конец за възстановяване на женските прически позволява да разберем как те са били изработвани с леснодостъпните за епохата материали. Често изключително сложните прически, изобразени върху бюстовете, могат да бъдат възпроизведени лесно, евтино и прецизно върху истинска коса, без необходимост от скъпи изкуствени коси“, пише тя в изследването си, публикувано в Journal of Roman Archaeology, цитирано от списание „Попюлър Меканикс“.
В Древен Рим сложните прически били символ на богатство и обществено положение. Жените от висшите слоеве носели множество плитки, преплетени около главата в сложни композиции, които трудно биха могли да се задържат само с обикновени фиби.
При експериментите си Стивънс установява, че когато плитките се зашият една за друга, прическите остават стабилни дори без съвременни стилизиращи продукти. Тя използва единствено вода, въпреки че богатите римлянки вероятно са прилагали и различни помади. Това навежда на мисълта, че подобни прически са били достатъчно устойчиви, за да могат жените дори да спят с тях.
Изработването им обаче рядко е било възможно без чужда помощ. Макар уменията да са изисквали голямо майсторство, професията на фризьора не се е ползвала с висок обществен престиж в Древен Рим. Заможните жени най-често разчитали на прислужници или робини, които да оформят косите им, превръщайки сложните прически в демонстрация на богатство и власт. Жените от по-скромен произход също можели да носят подобни прически, ако си помагали взаимно.
Според Джанет Стивънс именно техниката на зашиване с конец вероятно е вдъхновила по-късното изобретяване на U-образните фиби, които са по-лесни за поставяне и сваляне. Те и днес остават незаменим инструмент във фризьорските салони при оформянето на кокове и официални прически.
