Розмаринът, който обикновено добавяме към месо, картофи и сосове, може да има далеч по-важни свойства от приятния вкус и аромат. Няколко малки проучвания свързват растението с промени в паметта, концентрацията, настроението и съня, съобщава Click. Учените насочват вниманието си към вещества като 1,8-цинеол и карнозна киселина. Резултатите обаче все още не доказват, че розмаринът може да предотвратява или лекува деменция.
Ароматът стига бързо до мозъка
Една от най-изследваните съставки в етеричното масло от розмарин е 1,8-цинеолът. Смята се, че той може да влияе върху химични процеси, свързани с ацетилхолина - вещество, което участва в паметта, вниманието и ученето.
В проучване с 20 здрави доброволци участниците изпълнявали задачи за обработване на визуална информация и последователно изваждане, докато в помещението се разпространявал аромат на розмарин. По-високите нива на 1,8-цинеол в кръвта били свързани с по-бързо и по-точно изпълнение на задачите. Изследването обаче било малко и установило връзка, а не сигурно доказателство, че ароматът сам по себе си подобрява интелектуалните способности.
При вдишване летливите вещества попадат през дихателните пътища в организма. Това обяснява защо ароматерапията е сред най-често използваните методи в подобни експерименти, но не означава, че всеки човек ще усети еднакъв ефект.
Какво показва опитът с пациенти
През 2009 г. японски учени проследили 28 възрастни с деменция, сред които 17 души с болестта на Алцхаймер. В продължение на 28 дни сутрин била използвана комбинация от масла от розмарин и лимон, а вечер - от лавандула и портокал.
След периода на ароматерапия изследователите отчели подобрение в някои показатели за лична ориентация и когнитивни функции. При пациентите с Алцхаймер било отчетено и подобрение в общия резултат на един от използваните тестове. Проучването обаче не позволява ефектът да бъде приписан само на розмарина, защото са използвани четири различни масла, а броят на участниците е малък.
По-късен опит с лабораторни мишки показа, че смесената ароматерапия е свързана с по-ниски нива на бета-амилоид и необичайно променен тау протеин в мозъка. Тези резултати са интересни за изследователите на деменцията, но данните от животни не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху хората.
Студенти приемали розмарин цял месец
През 2018 г. в двойно сляпо проучване участвали 68 студенти. Част от тях приемали по 500 мг розмарин два пъти дневно в продължение на един месец, а останалите получавали плацебо.
В края на изпитанието групата с розмарин показала по-добри резултати при оценяването на бъдещата и миналата памет. Участниците съобщили и за по-ниски нива на тревожност и потиснатост, както и за по-добро качество на съня. Авторите определят резултатите като обещаващи, но извадката остава малка и е съставена само от млади хора.
Японско изследване от 2020 г. проследило 42 здрави мъже в работоспособна възраст, разделени на група с екстракт от розмарин и група с плацебо. След четири седмици при приемащите екстракта били отчетени по-благоприятни показатели за настроение и по-малка сънливост през деня. Допълнителен анализ насочил към възможно подобрение на умствената енергия и съня при участниците с по-високо начално напрежение, но тази част се основавала на още по-малка подгрупа.
Повече розмарин не означава по-силен ефект
Особено любопитен резултат идва от изследване с 28 възрастни на средна възраст 75 години. Малка доза от 750 мг изсушен розмарин била свързана с по-висока скорост на паметта, но най-голямата доза от 6000 мг влошила част от резултатите.
Учените предупреждават, че ефектът може да зависи силно от количеството. Това означава, че концентрираните добавки не бива да се приемат по логиката, че по-високата доза непременно ще донесе по-голяма полза.
Карнозната киселина пази клетките в лабораторията
Другата важна съставка е карнозната киселина - антиоксидантно съединение, което в лабораторни и животински изследвания показва способност да задейства защитни механизми срещу оксидативен стрес и възпалителни процеси.
Научен обзор от 2024 г. обобщава възможните невропротективни механизми на розмарина, сред които влияние върху ензими, разграждащи ацетилхолина, и върху процеси, свързани с възпалението и свободните радикали. Авторите обаче подчертават, че клиничните изпитвания при хора са малко и са необходими по-големи проучвания с плацебо и надеждни контролни групи.
Изследвания с животни насочват и към възможно действие върху настроението, включително чрез системите на серотонина, допамина и други мозъчни посредници. Това е описано като антидепресантоподобен ефект, а не като доказано лечение на депресия при хора.
Подправката не е лекарство срещу деменция
Наличните данни показват интересен научен потенциал, но не дават основание розмаринът да бъде представян като средство срещу Алцхаймер или други заболявания на нервната система. Резултатите идват от малки групи, различни дози, екстракти и комбинации от аромати, което затруднява сравняването им.
Европейската агенция по лекарствата посочва традиционни употреби на листата от розмарин при леки храносмилателни оплаквания, а лекарствените продукти с масло от розмарин са предназначени основно за приложение върху кожата. Когнитивните нарушения не са сред утвърдените показания.
