Капсули с донорска чревна микрофлора повишили поносимостта при част от участниците в малко клинично проучване
Алергията към фъстъци може някой ден да се лекува по изненадващ начин - чрез промяна на бактериите, които живеят в червата. В малко проучване на учени от Бостън част от пациентите започнали да понасят повече фъстъци, след като получили капсули с микробиом от здрави донори. Резултатът дал нова следа за това защо имунната система на едни хора приема храната спокойно, а при други реагира опасно. Изследването е публикувано в Science Translational Medicine и е представено подробно от Healthline.
36 капсули и първият любопитен резултат
Изследването е малко, само с 15 възрастни с алергия към фъстъци, и това е важно да се каже още в началото. То е изпитване от първа фаза, чиято основна задача е да провери безопасността на метода, а не да докаже окончателно, че той лекува алергия. Участниците получили т.нар. трансплантация на чревна микрофлора - FMT. Зад сложното име стои сравнително проста идея: от внимателно подбрани здрави донори се взема чревен микробиом, обработва се и се поставя в замразени капсули, които пациентът поглъща.
В първата част на експеримента десет души приели общо 36 капсули в рамките на един или два дни. Четири месеца по-късно трима вече реагирали на по-голямо количество фъстъчен протеин, отколкото преди лечението. По данни на Boston Children's Hospital двама успели да изядат количество, приблизително равно на два до четири фъстъка, преди да се появи реакция, а един понесъл повече от четири без реакция.
След това учените опитали малко по-различен подход. Други петима участници първо получили антибиотици, а след това същата микробиомна терапия. Идеята била част от собствените им чревни бактерии временно да бъдат намалени, така че новите микроорганизми да имат по-голям шанс да се заселят. При трима от тези пет души поносимостта към фъстъците също се увеличила. Общо подобрение било наблюдавано при шестима от 15 участници.
„Беше много окуражаващо да видим, че някои пациенти могат да понесат повече фъстъчен протеин след еднократно приложение“, казва ръководителят на проучването д-р Рима Рашид от Boston Children's Hospital пред Healthline. Тя подчертава и че при участниците не са регистрирани сериозни нежелани събития.
Какво общо имат червата с фъстъците
На пръв поглед връзката изглежда странна. Фъстъкът се изяжда, алергичната реакция може да засегне кожата, дишането или кръвообращението, а учените се вглеждат в бактериите в дебелото черво. Оказва се обаче, че червата не са просто тръба за преработване на храна. В тях живеят огромни общности от микроорганизми, които постоянно общуват с имунната система.
Една от важните задачи на имунитета е да различава истинската опасност от безобидното. Когато човек изяде нормална храна, организмът обикновено трябва да я разпознае като нещо, срещу което няма нужда да води война. Това се нарича орална толерантност. При хранителната алергия тази система се обърква и белтък, който за повечето хора е безобиден, може да предизвика силна защитна реакция.
„Хранителната алергия отразява провал на оралната толерантност - процеса, чрез който имунната система в червата се научава да приема храната“, обяснява имунологът д-р Талал Чатила от Boston Children's Hospital. Според него новото изследване показва, че определени бактерии могат да помогнат за възстановяването на тази толерантност.
Следата води към „добрите“ бактерии
Учените не спрели до въпроса дали участниците могат да изядат повече фъстъци. Те започнали да търсят какво точно се е променило в организма на шестимата, при които терапията дала резултат.
В кръвта им били открити повече от определен вид регулаторни Т-клетки - RORγt+ Treg. Името звучи като регистрационен номер на космически кораб, но ролята им може да се обясни много по-просто: това са клетки, които помагат да се държи имунната система под контрол и да не реагира прекомерно на неща, които не би трябвало да възприема като заплаха. При хората, отговорили на терапията, тези „спирачки“ на имунната система се увеличили.
После изследователите прехвърлили чревния микробиом на част от успешно повлиялите се участници в лабораторни мишки. И при животните се появила защита срещу хранителната алергия. Това подсказало, че зад ефекта вероятно наистина стоят микроорганизмите, а не някаква случайна промяна при отделните пациенти.
Особено внимание привлекли бактерии от групата Bacteroides. При животните те били свързани с по-голямо количество от същите регулаторни имунни клетки и с по-добра поносимост към храната.
В играта се намесва и жлъчката
Тук историята става още по-интересна. Бактериите вероятно не успокояват имунната система директно. Част от ефекта изглежда минава през веществата, които се образуват при преработването на жлъчните киселини.
Жлъчните киселини се произвеждат от черния дроб и помагат на организма да усвоява мазнините. Но след като стигнат до червата, бактериите могат да ги преобразуват в други вещества. При хората, които реагирали добре на микробиомната терапия, учените открили увеличение именно на такива продукти от обмяната на жлъчните киселини. Сходна картина имало и при мишките.
След това екипът направил още един експеримент. От определени бактерии Bacteroides бил премахнат ензим, наречен жлъчна сол хидролаза, който участва в тази преработка. Когато ензимът липсвал, защитният ефект срещу алергията при мишките изчезнал. Това е една от най-интересните части на изследването, защото сочи не просто към „някакви полезни бактерии“, а към конкретен механизъм, който в бъдеще може да бъде използван за създаването на много по-прецизно лечение. При хора обаче този механизъм все още не е доказан окончателно.
Шестима от 15 е надежда, не готово лечение
Точно тук трябва да се сложи голямата звездичка. Резултатите са любопитни, но 15 души са твърде малко, за да се каже, че е намерено лечение на алергията към фъстъци. Проучването е било открито, без плацебо група, и девет от участниците не са показали същото подобрение. Самите автори го определят като първа фаза, която тепърва трябва да бъде последвана от по-големи изпитвания.
„Петнадесет души са начало, но резултатът не може автоматично да се пренесе върху цялото население. Шестима са се подобрили, деветима - не“, коментира пред Healthline д-р Мохамад Бахтиар, който не участва в изследването. По думите му това трябва да се приема като ранен сигнал, а не като причина медицинската практика да бъде променена още сега.
Има и друг голям въпрос - колко дълго трае ефектът. За човек с тежка алергия не е достатъчно да понесе малко повече фъстъци няколко месеца след терапията. За да има реално значение, бъдещо лечение трябва надеждно да намалява риска от тежка реакция и ефектът му да се задържа достатъчно дълго.
Следващата цел е по-чист коктейл от микроби
Рашид и колегите й вече гледат към следващото поколение на тази идея. Вместо капсули, съдържащи цял обработен донорски материал, те разработват по-пречистена терапия, наречена MTT - микробиотна трансплантационна терапия. Според Рашид в нея немикробният материал е под 1%, а препаратът може да се съхранява в обикновен домашен хладилник. Екипът иска да проучи какво ще стане при по-продължителен прием и дали ефектът може да стане по-силен и по-траен.
Boston Children's Hospital вече описва следващо изпитване при тийнейджъри, при което ще се използва именно концентрирана микробна терапия, приемана у дома под медицинско наблюдение. Изследва се и вариант тя да бъде комбинирана с орална имунотерапия срещу фъстъци.
Рашид е предпазлива и по отношение на сроковете. Ако по-големите проучвания потвърдят ефекта и бъде осигурено финансиране, подобни терапии биха могли според нея да стигнат до реална клинична употреба след около 10-15 години.
Дотогава хората с алергия към фъстъци не бива да експериментират сами с подобни методи. Американската Агенция по храните и лекарствата посочва, че при хранителна алергия продължава да е необходимо избягването на причиняващата реакция храна и готовност за спешно лечение при анафилаксия. В САЩ вече има одобрени терапии, които могат да повишат прага на реакция или да намалят риска при случайно излагане - включително орална имунотерапия срещу фъстъци и биологичния препарат омализумаб - но и те не означават, че пациентът може свободно да започне да яде храната, към която е алергичен.
