Жасминът, (лат. Jasminum grandiflorum), принадлежи към семейство Маслинови (Oleaceae). Той е многогодишен полулистопаден храст с виещи или увиснали стъбла, достигащ височина от 2 до 4 метра. Кореновата система е разклонена, повърхностна. Листата са перести, наситенозелени, разположени срещуположно по стъблото, съставени от 5-9 елипсовидни листчета. Цветовете са бели, звездовидни, силно ароматни, събрани в рехави съцветия по върховете на клонките. Цъфти от юни до октомври, с пик на цъфтежа през август и септември. Родината на растението е Южна и Централна Азия, откъдето е пренесено в Средиземноморието.
В България се отглежда предимно като декоративно и ароматно растение в паркове, градини и оранжерии, без да е разпространено в дивата природа. Съществуват 43 разновидности жасмин, но само 2 вида – Jasminum grandiflorum и Jasminum officinale се използват за добиване на етерични масла. Двата вида са много подобни в своя състав и са взаимозаменяеми в ароматерапията.
Действие и приложение
Основната лечебна сила на жасмина се крие в неговото етерично масло, извличано от цветовете на растението. То е ценна суровина за парфюмерията, ароматерапията и козметиката, а благодарение на богатия си биоактивен състав намира приложение и при кожни проблеми, нервно напрежение и леки инфекции. Жасминовото етерично масло притежава изразено антиоксидантно действие, което се дължи главно на високото съдържание на бензилов ацетат и линалоол. Проучване от 2022 г., публикувано в Horticulturae, отчита антиоксидантна активност около 58%.
Същото изследване потвърждава и антимикробно действие срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии, както и срещу дрожди, като парите на маслото действат по-силно от директния контакт. Екстракти от листата на растението показват противоязвена активност, свързана със способността им да неутрализират свободни радикали.
Традиционно жасминът се използва при рани, кожни възпаления и спазми на гладката мускулатура. Спазмолитичното действие на близкия вид Jasminum officinale е потвърдено експериментално чрез блокиране на калциевите канали. В ароматерапията жасминовото масло се прилага за облекчаване на психическо напрежение и лек стрес.
Проучване, сравняващо ефекта му с плацебо, регистрира повишаване на поведенческата активност заедно с промени в кръвното налягане, дихателната честота и кислородната сатурация, което насочва към стимулиращо, а не единствено успокояващо действие. По-нови изследвания на летливите съставки на цвета разглеждат и потенциал за инхибиране на невровъзпалителни процеси в микроглията, свързани с невродегенеративни заболявания, макар данните все още да са предимно от клетъчни модели. В България жасминовото масло и вода намират приложение основно в козметиката и ароматерапията, при производството на масажни масла, кремове и ароматни води за кожа.
Химичен състав
Етеричното масло от цветовете съдържа предимно бензилов ацетат (около 37%), бензилов бензоат (около 34,7%) и линалоол (около 9,6%). В по-малки количества присъстват индол, жасмон и метил жасмонат, изолиран за пръв път точно от този вид през 1962 г. Растението съдържа и секоиридоиди, флавоноиди, фенолни киселини и танини, на които се приписват допълнителните антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.
Използваема част
С лечебна и ароматна цел се използват цветовете, а понякога и листата. Цветовете се берат ръчно, рано сутрин, когато ароматът им е най-силен, обикновено през август и септември. Сушат се на тънък слой, на сянка, при добро проветрение, за да запазят маслата си. Рандеманът на етерично масло от цвят е много нисък, обикновено под 0,1%, което обяснява високата стойност на жасминовото масло.
