Хроничната уртикария се оказва далеч по-сериозно заболяване от това, което много хора си представят, когато чуят за „обриви и сърбеж“. Ново анкетно проучване* показва, че икономическата тежест на болестта за обществото достига 39,2 млн. лв. годишно и голяма част от този разход идва от факта, че реалната терапевтична практика в България изостава от международните стандарти за лечение.
Скъпото дерматологично заболяване, което остава подценено
Резултатите от проучването за икономическите ефекти от хроничната уртикария у нас бяха представени на специална пресконференция с участието на водещи дерматолози, алерголози, представители на здравния сектор и пациенти. Анализът стъпва върху данни от реалната клинична практика и показва, че хроничната уртикария е не само медицински, но и сериозен социален и икономически проблем за страната. Изчислената годишна икономическа тежест е 39,2 млн. лв., което се равнява на около 20 млн. евро.
По време на събитието беше подчертано, че заболяването засяга около 0,5% от възрастното население в България, тоест приблизително 26 000 души. Въпреки това значителна част от тях дълго време остават без ясна диагноза. Според данните около 70% от пациентите все пак стигат до официално диагностициране, но пътят дотам е дълъг и обременяващ и за хората, и за системата.
Събитието започна с личната история на пациент. Мирела Петкова описа своето ежедневие с диагнозата като живот под постоянен натиск, при който заболяването се превръща в истински бич за съвременния човек. Така организаторите поставиха акцент не само върху цифрите, но и върху човешкото лице на статистиката.
Живот с хронична уртикария: болка, безсъние и социално изключване
Проф. Жана Казанджиева представи клиничната картина на заболяването, като обясни, че хроничната уртикария се характеризира с повтаряща се поява на силно сърбящи обриви с продължителност повече от шест седмици. Това не са единични епизоди, а състояние, което може да съпътства пациента с години и да наруши сериозно ежедневието му.
Д-р Симеон Узунов обърна внимание върху това как тежките форми на хроничната уртикария се отразяват на качеството на живот. По думите му заболяването засяга не само кожата, а цялостното физическо и емоционално състояние. Пациентите често изпитват затруднения да бъдат активни и продуктивни, страдат от силен дискомфорт, потиснатост и усещане за безизходица. Данните показват, че сред хората с хронична уртикария значително по-често се срещат депресия, тревожност и сериозни нарушения на съня, което допълнително влошава общото им здраве и възможността да водят нормален социален и професионален живот.
От страна на пациентските организации беше подчертано, че проблемите на хората с кожни заболявания като цяло не се познават в дълбочина. Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването, обърна внимание, че за много пациенти всяко кожно заболяване се превръща в тежко изпитание, а обществото рядко осъзнава истинските измерения на това страдание. Липсата на достатъчна информираност и разбиране допринася за изолацията и стигмата, с които живеят засегнатите.
Цената за икономиката: преки и непреки загуби за милиони
Икономическите измерения на заболяването бяха представени от д-р Георги Славчев от NTA Ltd. Той посочи, че общата годишна икономическа тежест от 39,2 млн. лв. се разделя на преки разходи за лечение и грижи в размер на 23,8 млн. лв. и непреки разходи, свързани със загуба на производителност, в размер на 15,4 млн. лв. Именно тези непреки загуби, които се измерват в пропусната работоспособност и намален принос към икономиката, формират близо 40% от общата тежест и се усещат пряко от цялото общество.
Специалистите подчертаха, че една от основните причини за високите разходи е разминаването между реалната терапевтична практика у нас и международните стандарти за лечение на хронична уртикария. Това отклонение не е просто формален проблем, а фактор, който води до по-продължителни страдания на пациентите, повече усложнения и съответно повече разходи за здравната система и икономиката.
Проф. Мария Стаевска потвърди данните, че диагнозата често идва късно. Според анализа средният период между появата на първите симптоми и поставянето на правилната диагноза е близо две години. През това време пациентите обикновено преминават през консултации при около пет различни специалисти, което не винаги води до ясно или адекватно лечение. Това забавяне е свързано и със значителни разходи за различни, понякога излишни изследвания. Изчислено е, че средствата, които пациентите сами заплащат за поставянето на точна диагноза, достигат 6,3 млн. лв. годишно.
Терапевтични ограничения и нарастващи рискове
След диагностицирането проблемите не свършват. В много случаи конвенционалните терапии, които се прилагат, не са достатъчно ефективни, което води до чести рецидиви и до широка употреба на кортикостероиди. Продължителното лечение с тези медикаменти носи сериозни рискове за здравето, свързани със системни странични ефекти, и отново увеличава разходите както за пациентите, така и за системата. Така неподходящите терапевтични подходи реално добавят допълнителна икономическа тежест към вече големия проблем.
Ограничен достъп до биологична терапия и нужда от промяна
Въпреки сериозността на заболяването, достъпът до съвременни биологични терапии за хронична уртикария в България остава силно ограничен. Основната причина, посочена от експертите, е липсата на финансиране от НЗОК. Това прави лечението на практика недостъпно за голяма част от пациентите и поставя страната ни сред държавите с най-нисък дял на биологично лечение в Европа.
Специалистите по дерматология и алергология обърнаха внимание, че българските лекари добре познават съвременните подходи за лечение на хронична уртикария и биха могли да ги прилагат, ако системата им позволи. В момента обаче тежестта за заплащане на биологичната терапия пада върху самите пациенти. Така хората у нас, макар и равни в страданието си със западноевропейските или американските пациенти, не са равни в правата и възможностите си за достъп до модерно лечение.
В същото време анализът показва, че осигуряването на възможност за модерно лечение не е само разход, а инвестиция. Според изчисленията потенциалната икономическа възвръщаемост от въвеждането на съвременни терапии е 236%. Данните ясно подчертават, че инвестирането в по-добър контрол на заболяването води до по-висока продуктивност, по-малко отсъствия от работа и по-ниска обща икономическа тежест за страната.
Национална стратегия и финансова равнопоставеност за пациентите
Участниците в последния панел на дискусията бяха единодушни, че е необходима национална програма за обучение и промяна на терапевтичната практика. Доц. Гриша Матеев и проф. Снежина Василева акцентираха върху нуждата лечението на уртикарията да бъде включено в позитивния лекарствен списък на НЗОК, за да стане реално достъпно за пациентите. Проф. Тодор Попов допълни, че освен вече съществуващите биологични терапии, в световен мащаб се проучват и много други молекули в тази област, което е добра новина и дава надежда за още по-ефективни възможности за лечение в бъдеще.
В рамките на срещата беше очертана и визия за национална стратегия за съвременен подход в лечението на хроничната уртикария. Експертите препоръчаха ранна и навременна диагностика, така че пациентите да не губят години в обикаляне между различни специалисти. Подчерта се нуждата от пълна замяна на антихистамините от първо поколение с препарати от второ поколение, които са по-съвременни и безопасни. Беше посочено и, че употребата на кортикостероиди трябва да бъде ограничена само до кратки курсове, когато това е неизбежно, а не да се превръща в дългосрочна практика.
Като ключов елемент беше изтъкната навременната възможност за въвеждане на биологична терапия при пациенти, които не се повлияват от стандартното лечение с антихистамини. Експертите ясно формулираха и нуждата НЗОК да осигури финансиране за тези терапевтични опции, за да не останат те привилегия само за малцина.
В заключение беше подчертано, че ранната диагноза, оптимизираните терапевтични подходи и реалният достъп до биологична терапия могат драстично да намалят тежестта върху пациентите и обществото. По-доброто лечение има потенциала да подобри качеството на живот и да повиши продуктивността на хиляди хора. Според обобщението на проф. Георги Христов, ако пациенти, фармацевтични компании, специалисти и пациентски организации работят заедно в тази посока, може да се постигне целта съвременните продукти да бъдат широко достъпни за всички, а не само за онези, които имат финансовата възможност да си ги позволят.
--------------------------
* Резултатите, отразени в анализа за икономическата тежест на хроничната уртикария, са получени благодарение на съвместен проект между Novartis, HTA, ВиталитиПро, СРБЗ и АПАЗ. Събраните данни от реалната практика (RWD) в България са на база въпросници за пациенти и водещи експерти в областта. 297 са отговорилите на онлайн въпросника, от които 175 покриващи всички зададени критерии. В проекта взимат участие също дерматолози и алерголози.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
