Използваме ги, за да мием съдовете, от които ядем, но кухненската гъба е влажна, пълна с трохи среда – идеална за развитието на бактерии. Трябва ли тогава да я заменим с четка за миене?
Много видове бактерии умеят да оцеляват в екстремни условия. Някои виреят дълбоко в земната кора или във врящи хидротермални извори, други дори наричат замръзналата тундра свой дом. Но ако попитате повечето бактерии къде биха искали да живеят, кухненската гъба вероятно ще оглави списъка.
Оказва се, че именно инструментът, с който почистваме чиниите и чашите си, е пълен с микробен живот. Гъбите са бактериален рай – топли, влажни и пълни с хранителни трохи, с които микробите се угощават, съобщава BBC.
Маркус Егерт, микробиолог от Университета във Фуртванген, Германия, публикува нови данни за бактериалния микробиом на използвани кухненски гъби. Той открива внушителните 362 вида микроорганизми. На някои места плътността на бактериите достига до 54 милиарда на квадратен сантиметър.
„Това е изключително голямо количество – сравнимо с броя бактерии в проба от човешки изпражнения“, казва Егерт. Гъбите са пълни с дупки и кухини, всяка от които осигурява ниша за отделна микробна общност.
Линчонг Ю, синтетичен биолог от университета „Дюк“, и неговият екип използват компютърни модели, за да анализират сложната среда в една гъба в проучване от 2022 г. Те установяват, че гъбите с кухини с различен размер стимулират най-силен микробен растеж. След това потвърждават резултатите, като отглеждат различни щамове на E. coli в целулозни гъби.
„Оказва се, че разнообразието от размери на порите в кухненските гъби е изключително важно за насърчаването на бактериалния растеж“, обяснява Егерт. „Това има логика – има бактерии, които предпочитат да растат самостоятелно, и други, които се развиват по-добре в общност. В една гъба има толкова различни структури и ниши, че всички намират своето място.“
Безспорно гъбите са отличен дом за бактерии. Това обаче не означава автоматично, че те представляват риск за здравето ни. Бактерии има навсякъде – по кожата ни, в почвата и във въздуха около нас. Не всички са вредни, а много от тях изпълняват жизненоважни функции. Затова ключовият въпрос е: има ли изобщо причина да се тревожим от бактериите в гъбите?
В проучването си от 2017 г. Егерт секвенира ДНК на най-разпространените видове. Макар да не е възможно точното им идентифициране, пет от десетте най-често срещани вида са близки родственици на бактерии, които могат да причинят инфекции при хора с отслабена имунна система. Специалните методи за почистване – като нагряване в микровълнова фурна или изплакване с гореща сапунена вода – не се оказват особено ефективни. Макар да унищожават част от бактериите, те позволяват на други, по-устойчиви щамове да се развият.
„Нашата хипотеза е, че методите за почистване действат като вид естествен подбор – малкото оцелели бактерии след това отново се размножават в големи количества“, казва Егерт. „Ако това се повтаря, може да се стигне до селекция на бактерии, по-добре приспособени към почистване.“
Важно е да се отбележи, че нито една от откритите от Егерт бактерии не е пряко свързана с хранителни отравяния или тежки заболявания. Всъщност 90% от хоспитализациите вследствие на хранително отравяне се дължат само на пет патогена, три от които са бактерии – Escherichia coli, Salmonella и Campylobacter. За щастие, те се срещат рядко в кухненските гъби.
„Ние открихме само потенциално патогенни бактерии – такива, които могат да бъдат опасни за хора с отслабен имунитет, възрастни или деца“, уточнява Егерт. „За здрав човек бактериите в кухненската гъба обикновено не са опасни.“
През същата 2017 г. Дженифър Куинлан, професор по безопасност на храните в университета Prairie View A&M в САЩ, заедно с колегите си събира кухненски гъби от 100 домакинства във Филаделфия. Тя установява, че едва 1–2% от тях съдържат бактерии, свързани с хранителни отравяния при хората – и то в малки количества.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
