„Закуската е най-важното хранене за деня“ – фраза, която звучи почти като родителска заплаха, редом до „морковите помагат да виждаш в тъмното“ и „Дядо Коледа не носи подаръци на лошите деца“. Поколения израснаха с убеждението, че ако пропуснат сутрешната филия или купата със зърнена закуска, извършват хранително престъпление, пише в статия BBC.
Но наистина ли първото хранене е ключът към стройна фигура и желязно здраве – или просто добре смазан механизъм на индустрията?
Фактите са любопитни. В САЩ около три четвърти от хората закусват редовно. Във Великобритания това правят 94% от възрастните, но едва 77% от тийнейджърите. В Швейцария – две трети. Времето обаче е безмилостно: когато сутрин бързаме, именно закуската първа пада жертва. Още пет минути под завивките често печелят пред купата с мюсли.
Аргументът в полза на закуската се крие в самото ѝ име – тя „прекъсва“ нощния пост. През нощта организмът използва енергийни запаси за възстановяване и растеж. Балансираното сутрешно хранене би трябвало да възстанови нивата на енергия, протеин и калций.
Дотук – логично. Но науката не е толкова категорична.
Най-много изследвания са посветени на връзката между пропускането на закуска и затлъстяването. В мащабно американско проучване с 50 000 души за период от седем години изследователи установяват, че онези, които правят закуската най-обилното си хранене, по-често имат по-нисък индекс на телесна маса (BMI) в сравнение с хората, които ядат основно на обяд или вечеря. Обяснението? Закуската увеличава усещането за ситост, намалява общия калориен прием, подобрява качеството на диетата и чувствителността към инсулина.
Но има уловка. Това е наблюдателно проучване. Не е ясно дали закуската прави хората по-слаби – или по-слабите просто по-често закусват.
Друг експеримент хвърля още по-интересна светлина. В 12-седмична програма за отслабване участват 52 жени със затлъстяване. Всички приемат еднакъв брой калории дневно. Половината закусват, другата половина – не. Резултатът? Отслабването не зависи от самата закуска, а от промяната в навика. Жените, които по принцип закусвали, свалят повече килограми, когато спират закуската. Онези, които обичайно я пропускали, отслабват повече, когато започват да закусват.
Изводът е почти парадоксален: не закуската сама по себе си топи килограми, а промяната в рутината.
Преглед на научните данни открива „ограничени доказателства“ в подкрепа или против тезата, че закуската директно влияе върху теглото. Според проф. Александра Джонстоун от Университета в Абърдийн връзката може да е поведенческа: хората, които закусват, по-често имат и други здравословни навици – не пушат, спортуват редовно, интересуват се от хранене.
С други думи, закуската може да е маркер за по-здравословен начин на живот, а не неговата причина.
Картината се усложнява допълнително от възхода на интермитентното гладуване, тревогите около захарта в зърнените закуски и въпросите за влиянието на хранителната индустрия върху „про-закусковите“ изследвания. Дори се появяват академични гласове, които наричат закуската „опасна“ – особено когато тя е съставена от бързи въглехидрати и захарни изделия.
Истината изглежда далеч по-проста и далеч по-скучна от рекламните послания: няма универсално правило. За някои хора закуската стабилизира апетита и концентрацията. За други – липсата ѝ не носи негативи.
Въпросът не е дали закуската е „най-важното“ хранене. А какво, кога и защо ядем.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
