Д-р Цветанов, Вие сте невролог в УМБАЛ „Софиямед“, бихте ли обяснили какво представлява инсултът и кои са основните му видове, тъй като все още доста хора бъркат симптомите на инфаркт и инсулт?
Мозъчният инсулт представлява внезапно нарушение на мозъчното кръвообращение, което продължава достатъчно дълго, за да доведе до увреждане на съответна част от мозъка. Когато говорим за инсулт обикновено имаме предвид исхемичен мозъчен инсулт, при който нарушеното кръвообращението е в следствие на недостиг на кръв към част от мозъка най-често заради запушване на кръвоносен съд. Другият вид мозъчен инсулт е хеморагичният – при него има увреден мозъчен кръвоносен съд, което води до мозъчен кръвоизлив. Исхемичният мозъчен инсулт е много по-често срещан в нашата практика от хеморагичния.
Какви са причините и рисковите фактори водещи до инсулт – придружаващи заболявания, наследственост, начин на живот? Как най-ефективно може да бъдат намалени рисковете?
Една от основните причини за инсулт е наличието на атеросклеротични стенози или тромбози на съдовете осигуряващи кръвоснабдяването на мозъка. Тук става дума за големите артерии в областта на шията или тези, които се намират вътре в черепа. Другата причина са аритмиите на сърцето, като предсърдно мъждене и други сърдечни заболявания.
Чести рискови фактори са повишеното кръвно налягане (артериална хипертония), захарен диабет, повишени нива на холестерол (дислипидемии), както и други по-редки състояния като вродена склонност за тромбообразуване. Има редица други фактори свързани с повишен риск от инсулт и това са наднормено тегло, сънна апнея, тютюнопушене, заседнал начин на живот и много други фактори свързани с личните навици и начина на живот.
При установяване на някое от изброените състояния се препоръчва проследяване или така наречената първична профилактика (преди възникване на инсулта) или вторична профилактика (за предотвратяване на последващи инсулти). Правилната вторична профилактика трябва да започне скоро след възникнал инсулт или преходно исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение. Тава е изключително важно, защото инциденти с повторно развитие на симптомите се случва в рамките на минути или часове. Състоянието се характеризира с висок риск от нов инцидент скоро след първият такъв.
За наследственост при инсулт можем да говорим по-скоро в смисъла на някои от изброените рискови фактори, отколкото за наследственост на самия инсулт като състояние. Ако Вашите родители, баби или дядовци са претърпели инсулт, това не означава, че ще се случи и на Вас. Много по-важно в случаят е как контролираме рисковите фактори и какви са начинът ни на живот и навиците ни.
При хора на каква възраст е най-често срещан – наблюдава ли се някаква възрастова граница?
Исхемичният инсулт е характерен за хора на средна и в напреднала възраст. Има и случаи на инсулти в ранна възраст. За щастие те са по-редки и често се дължат на по-различни причини – вродени особености на кръвоносните съдове, злоупотреба с наркотици, приемане на някои хормонални препарати, вродено състояние на кръвта с повишен риск за образуване на тромби или така наречените тромбофилии и при сърдечни или автоимунни заболявания.
Каква е ролята на редовните профилактични прегледи при контрол на рисковите фактори като високо кръвно, диабет или висок холестерол? Каква част от инсултите са предотвратими, ако се вземат навременни мерки?
Ролята на профилактиката е огромна. Тъй като най-важно е да се предотврати състоянието на възникване на инсулт. Профилактиката може да открие рисковите фактори при пациента и да служи като помощник контролирането им. Редовното измерване на артериалното налягане и стриктния прием на антихипертезивни медикаменти при хора с хипертония намалява риска от инсулт. Ежегодните кръвни изследвания могат своевременно да засекат повишена кръвна захар и/или холестерол и да се вземат навременни мерки. Хора навлизащи с средна възраст могат да преминат изследване с доплер сонография, което открива стенози на каротидните артерии кръвоснабдяващи мозъка. Може профилактично да се направят също и холтер-ЕКГ, с което се откриват аритмии на сърцето и ехокардиография. Когато знаем основните рискове и личните си болестни състояния и предразположеност, е много по-лесно и ефективно да се предпазим от инсулт.
Какви са първите симптоми, които всеки човек трябва да разпознава?
Най-важните симптоми, на които трябва да разпознаваме са внезапно нарушение на говора, поява на мускулна слабост и/или изтръпване на крайник – особено при слабост на ръка и крак от една и съща страна, внезапно изкривяване на устата, нарушение на равновесието. Възможни са и други или съпътстващи прояви като главоболие, двойно виждане, епилептичен припадък.
Ако са налице описаните симптоми, веднага трябва да се потърси медицинска помощ и да се свържем със спешна помощ на телефон 112.
Колко са важни бързата реакция и навременната хоспитализация при индикации за инсулт и какви действия трябва да предприемем, ако забележим изброените от Вас симптоми?
В неврологията съществува фразата „Времето е мозък“, която използваме във връзка с мозъчния инсулти, тъй като с всяка измината минута броя на загиналите мозъчни клетки расте. Отново подчертавам, че при симптоми на инсулт от изключителна важност е бързо да се достигне до медицинска помощ. Докато се чака пристигането на медицинския екип от огромно значение е при възможност да се разбере в колко часа са настъпили симптомите. Ако не се знае точения час, то да се установи кога за последно пациента е бил в обичайното си състояние. От ключово значение е да се даде информация, ако пациентът приема медикаменти какви са те и най-вече има ли сред тях лекарства разреждащи кръвта, приемал ли ги е редовно, кога е бил последният прием. Друго полезно действие, ако има такава възможност е да се измерим артериалното налягане, пулса, температурата и кръвната захар.
Какви са съвременните методи за лечение и кога и как могат да бъдат приложени?
Съвременното специфично лечение на исхемичния инсулт се провежда по два начина. Първият е чрез интравенозна тромболиза, при която по венозен път се прилага медикамент целящ разграждането на тромба запушил мозъчния съд и възстановяване на кръвотока до 4,5 часа от началото на инсулта.
Вторият е чрез така наречената ендоваскуларна терапия, която се прилага до 6-тия час от началото на инсулта. При нея, през кръвоносен съд в ингвиналната гънка се въвежда тънък катетър. С него се достига до тромба в мозъчната артерия, който е запушил съда, същият се отстранява и така се възстановява кръвоснабдяването на мозъчната тъкан.
Хората задължително трябва да знаят, че тези съвременни видове терапия могат да се прилагат само в тесен времеви прозорец от началото на инсулта. До 4.5 часа за тромболиза и до 6 часа за ендоваскуларна терапия и колкото по-скоро се приложат, толкова по-голям е шансът за възстановяване на пациента. Също така трябва да се знае, че този вид терапия не се провежда във всяка болница, а в такива отговарящи на определени изисквания, както и в специализирани центрове. Пациентите в терапевтичен прозорец трябва да се насочват по възможно най-бързия начин към подходящата болница за провеждане на специфичната терапия. Съществуват и редица показания и противопоказания, които се отчитат при всеки пациент индивидуално и определят дали лечението ще се проведе, дори при спазен времеви прозорец.
Лечението на инсулта е мултидисциплинарно и в него участват множество здравни специалисти – невролози, рентгенолози, кардиолози, физиотерапевти, медицински сестри и болногледачи.
Какви са шансовете за пълно възстановяване при пациентите и от какво зависят?
Шансовете за преживяване и възстановяване при инсулт са строго индивидуални за всеки пациент и неговото състояние. Те се влияят от възрастта, моментното състояние и придружаващите заболявания на пациента, както и от тежестта на самия инсулт. Естествено шансовете винаги са по-добри, когато пациента получи навременно и адекватно лечение, което в повечето случаи означава то да е приложено възможно най-бързо.
Как протича възстановяването? Каква е ролята на рехабилитацията?
Възстановителният процес също е изключително индивидуален. Зависи най-вече от това колко тежки са понесените увреждания и какви грижи се полагат за адекватно хранене и предпазване от инфекции. При наличие на мускулна слабост, нарушена координация, наличие на несръчност и говорни нарушения, след първоначалното болнично лечение на острия инсулт, рехабилитацията е от ключово за преодоляването им. За съжаление трябва да кажа, че често инсулта има бавно възстановяване – месеци, дори години, също така то може да бъде непълно и пациента остава с инвалидизация. Ранната, пълноценна и адекватна рехабилитация ускорява възстановяването и намалява степента на инвалидизация. Не трябва да се пренебрегва и говорната терапия и рехабилитация за възстановяване на речевите нарушения с афазиолог.
Какво бихте искали хората да знаят по повод Световният ден за борба с инсулта – кое е най-важното, на което да обърнат внимание?
Трябва да знаят, че инсултът е много сериозно заболяване с висока смъртност и инвалидизация. Също така България е в твърде лоша позиция, тъй като заемаме първите места по честота и смъртността от инсулт спрямо страните в ЕС. За съжаление сме сред последните по прилагане на съвременните терапии. Има над какво да се работи за подобряване на настоящата ситуация.
Има много какво да се направи за оптимизиране на здравната ни система по отношение на инсулта – създаване национален регистър на инсултно болните, създаване на карта на подходящите лечебни заведения, подобряване на връзката на спешна помощ с болничните заведения, програми за обучение на специалисти за ендоваскуларна терапия, оптимизиране на техническата база, въвеждане на ясни стандарти за унифицирана и адекватна помощ при инсулт. Това са стъпки, които пациентите и лекарите трябва да извървим заедно.
Но не трябва да се забравя, че за добра превенция на първо място е профилактиката. Това са елементарни неща – да следим артериалното си налягане, да си правим изследвания веднъж годишно, профилактичен преглед при кардиолог с ЕКГ-изследване. Също така при навлизане във вече споменатата рискова възраст да се направи профилактично доплер сонография и холтер-ЕКГ, за да се даде максимално ясна картина на състоянието на пациента и да се минимизират рисковете.
Ние като лекари се стараем да провеждаме информационни кампании и да повишаваме здравната култура на населението. Много важна е ролята и на пациентските организации, Асоциация за инсулт и афазия (АИА), създадена през 2020 г. с цел да помага и информира гражданите. На сайта на организацията могат да се намерят и схематично изобразени най-честите симптоми на инсулт.
Там също можете да прочетете, че най-добрата превенция на инсулта, която може да си позволи всеки човек, е здравословния начин на живот и системната профилактика. Доброто здравословно състояние на всеки човек е резултат от системното му поддържане през целия ни живот. Няма как да очакваме да сме здрави, ако не сме полагали необходимите грижи за себе си и дълго време сме имали нездравословни навици.
Визитка:
Д-р Юлиан Цветанов е специалист невролог и част от екипа на Клиниката по неврология на УМАБЛ „Софиямед“. Диагностицира и лекува пациенти със заболявания на централна, периферна и вегетативна нервна система.
Завършва Медицински университет - София и има придобита специалност по Нервни болести.
Има многобройни участия в национални конгреси и семинари по специалността.
Има интерес към медицина на съня и провежда полиграфии на дишането по време на сън, както и към епилепсията с провежда на електроенцефалографии; мозъчно - съдови заболявания; съвременни терапии на болката;
Има сертификат по високоспециализирана дейност: Енцефалография
Номиниран е в класацията на вестник 24 часа "Лекарите, на които вярваме" - 2019г. в категорията "Специализант" и през 2023г. като специалист.
Награден е от ръководството на УМБАЛ "Софиямед" с приза за професионални достижения "Специализант на 2019г.".
Член е на БЛС, Дружеството по неврология, част от Европейското дружество по неврология и Българско дружество против епилепсия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
