Две инфекциозни заплахи излизат на преден план - морбили при съмнения за фиктивно отчетени ваксини и западнонилската треска, която вече причинява тежки случаи и смърт в съседна Северна Македония. Проф. Тодор Кантарджиев предупреди пред БНТ, че морбили може да доведе до фатални усложнения години след преболедуването, а при западнонилската инфекция най-тежките форми засягат мозъка.
Особено тревожен е фактът, че вирусът на Западен Нил се пренася от комари, които са обичайни и за България, а не само от екзотични тропически видове. При морбили рискът се увеличава, ако в документите е записана имунизация, която в действителност не е направена.
Фиктивната ваксина оставя детето напълно незащитено
Проф. Кантарджиев посочи, че през тази година случаи на морбили има във Враца, Плевен и Ловеч. При част от заболелите е бил записан имунизационен статус, който според последващите изследвания не съответства на реалността.
„Много лесно се разбира. Взима се кръв от детето и ако няма антитела за рубеола, за заушка, това значи, че не е слагана ваксината“, каза той. Според него при доказана фиктивна имунизация трябва да се търси отговорност.
Кантарджиев напомни и колко тежък може да бъде мащабът на една епидемия. При предишен голям взрив в България са регистрирани около 24 000 заболели деца и 24 смъртни случая.
Най-страшното усложнение може да се появи години по-късно
Морбили не приключва непременно с преминаването на обрива и температурата. При много малка част от преболедувалите деца години по-късно може да се развие тежко хронично възпаление на мозъка.
„Може да се случи едно хронично възпаление на мозъка, втвърдяващия се енцефалит, който води до много тежка неврологична симптоматика, ранна смърт и понякога пълно ослепяване“, предупреди проф. Кантарджиев.
Той подчерта и колко важно е да се действа бързо след контакт със заразен. По думите му неваксиниран човек трябва незабавно да потърси лекар, защото поставянето на ваксина в първите 72 часа след контакт може да предотврати заболяването.
Един заразен комар може да отключи тежка инфекция на мозъка
Втората опасност е западнонилската треска. Тревогата се засилва след регистрирани случаи и смъртни случаи в Северна Македония, а проф. Кантарджиев предупреди, че инфекцията може лесно да бъде пропусната, ако лекарите не я търсят активно.
При повечето заразени няма симптоми или се появяват сравнително неспецифични оплаквания като главоболие, мускулни болки и отпадналост. При малък дял обаче инфекцията може да стигне до мозъка и да предизвика загуба на съзнание, дезориентация и тежко неврологично състояние.
По думите на Кантарджиев приблизително един на 200 души, ухапани от заразен комар, може да развие тежка мозъчна форма на заболяването. Най-внимателни трябва да бъдат хората над 60 години и тези с отслабена имунна система.
Опасността идва от обикновените ни комари
Същественото предупреждение е, че западнонилската треска не зависи от появата на необичаен тропически вид. Вирусът може да бъде разпространяван от комари, които нормално живеят и в България.
Кантарджиев постави акцент и върху наблюдението на инфекциите. По думите му лекарите в цялата страна трябва добре да разпознават заболяването, за да бъдат тежките случаи диагностицирани и регистрирани навреме.
Проверка трябва да има и при работниците от чужбина
Проф. Кантарджиев обърна внимание и на хората, които идват да работят в България от държави с различни имунизационни календари. Според него работодателите имат задължение да съдействат за изясняване на ваксинационния им статус чрез здравните власти и регионалните здравни инспекции.
Особено важно е да има яснота за защитата срещу детски паралич, дифтерия, морбили, рубеола и заушка. Кантарджиев подчерта, че чужденците с необходимия статут попадат под българските здравни правила и трябва да спазват задължителния имунизационен календар.
