Мъжете и жените еднакво подценяват липсата на симптоми, но след 40-ата година съчетанието от пикочна киселина, холестерол и кръвна захар изисква ежегоден контрол. Къде грешим най-често, как да променяме навиците си и какъв е рискът ако не вземем мерки – предприемаме пълен медицински анализ с водещия ендокринолог проф. Михаил Боянов.
КОЙ Е ТОЙ?
Проф. д-р Михаил Боянов, д.м.н.
• Водещ български специалист по ендокринология и вътрешни болести.
• Професор към Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“.
• Преподавател в Медицински университет – София.
• Автор на над 150 научни публикации у нас и в чужбина.
• Експерт в диагностиката на метаболитни нарушения, захарен диабет и остеопороза.
Капанът на съвременното ежедневие
- Проф. Боянов, метаболитното здраве се превърна в много модерна тема. Кога обаче човек трябва да спре да гледа на него просто като на фитнес термин и да го приеме като медицинска необходимост?
- Метаболитното здраве не е мода за залата, то е въпрос на оцеляване. Най-просто казано, вие сте метаболитно здрави тогава, когато основните показатели за сърдечно-съдов риск са в норма. Проблемът е, че съвременното общество живее в състояние на хроничен метаболитен срив. Метаболитните заболявания като диабет, затлъстяване и дислипидемия се превърнаха в истинска пандемия. Комбинацията от застоял живот, стрес и лоша храна буквално счупва метаболизма ни. Когато това се случи, показатели като холестерола и пикочната киселина пълзят нагоре и излизат извън контрол. Те започват тихомълком, без абсолютно никакви признаци, да разрушават кръвоносните съдове отвътре.
Личният избор и опасните показатели
- Вие самият сте водещ лекар. Когато изследвате личните си показатели, на какво обръщате най-сериозно внимание? Какво трябва да се следи и от каква възраст?
- Като лекар аз не чакам да се появи симптом, защото знам, че тогава вече сме закъснели. Всеки човек, който премине границата от 40 години – без значение дали е мъж или жена, трябва веднъж годишно да си прави задължителен пакет от изследвания. Аз лично следя изключително строго кръвна захар (заедно с гликиран хемоглобин), липиден профил (лошия холестерол) и нивата на пикочната киселина.
След 40-ата, а съвсем критично след 50-ата година, организмът става много по-уязвим към съдови катастрофи. Пикочната киселина е показателят, на който днес обръщам огромно внимание, тъй като тя е фундаментална част от метаболитния синдром. Медицината вече доказа, че тя е „тихият двигател“ на увреждането на артериите със същата ярост, с която го прави и високият холестерол, дори човек да няма подагра или болки в ставите. Тя е еднакво опасна и агресивна както за мъжете, така и за жените.
- Още веднъж да ни обясните, за кого е проблем пикочната киселина? Кога да ѝ обърнем внимание?
- Тя е проблем за два вида пациенти. Едните, които са със симптоми. Това са хората с подагра, която причинява болки по ставите и по сухожилията от отлагането на кристалчета пикочна киселина. Когато тя се излъчва в голямо количество в урината, също може да образува камъни, така наречените уратни камъни и да уврежда бъбреците. Следователно, едната група са хората с подагра или уратни камъни в бъбреците.
Но днес в Европа се приема, че има и втора група хора, на които пикочната киселина е висока, но те нямат нито подагра, нито уратни камъни. Само че тези хора имат повишен сърдечно-съдов риск. Защото тези миниатюрни кристалчета дразнят съдовите стени и се образуват различни вещества, възпалителни и други, които ние наричаме цитокини и които засилват атеросклерозата. Често за тези хора първият признак, че нещо не е наред е високото кръвно налягане – хипертония. Абсолютно доказано вече се смята, че високата пикочна киселина увеличава риска от сърдечно-съдови инциденти, дори и да е безсимптомна.
- Как точно се отразява високият стрес в ежедневието върху тези метаболитни показатели?
- Стресът е мощен биохимичен катализатор. Когато сме под напрежение, тялото ни отделя големи количества кортизол и адреналин. Тези хормони директно повишават кръвната захар и нивата на свободните мастни киселини в кръвта. Освен това хроничният стрес влошава качеството на съня, а липсата на сън нарушава инсулиновата чувствителност и забавя изхвърлянето на токсини през бъбреците, включително на пикочната киселина. Стресираният организъм много по-лесно трупа точно тези опасни мазнини около коремните органи, за които говорихме.
Връзката с хипертонията и прогресът на медицината
- Споменавате увреждането на съдовете. Каква е директната връзка между пикочната киселина и ранната хипертония? И как гледате на факта, че в опит да спасят метаболитното си здраве и да отслабнат, много хора започнаха самоволно да използват модерните инжекции за диабет?
- Връзката е директна и много агресивна. Високата пикочна киселина блокира производството на азотен оксид – молекулата, която кара съдовете да се разширяват. Когато съдовете загубят своята еластичност, те се втвърдяват и кръвното налягане скача. Така се развива ранна, трудно контролируема хипертония. Когато съдовете вече са увредени и стеснени от пикочната киселина и холестерола, при силен стрес в ежедневието, човекът отключва внезапна хипертонична криза. Кръвното се вдига рязко, налягането в тези крехки артерии става огромно и на заден план, предизвикано от стрес, някъде нещо просто се запушва или се пука. Всички знаем какво може да се случи тогава.
По отношение на това как се развива фармацията – тя наистина направи огромен скок в борбата с метаболитния синдром и затлъстяването. Чувам и виждам обаче нещо много тревожно: масово хора, които просто искат да отслабнат козметично, безконтролно ползват лекарства, препарати и дори модерни инжекции, създадени за борба с диабета. Тези медикаменти наистина помагат за редукция на теглото и подобряват метаболизма, включително нивата на пикочната киселина, но не при здрави хора.
Големият абсурд у нас е, че тези, които наистина имат крещяща медицинска нужда от тях – хората с тежък захарен диабет тип 2 и критично висцерално затлъстяване, често остават без достъп до тях или ги търсят по други линии поради дефицит на пазара. Тези препарати са мощно медицинско оръжие. Те трябва да се изписват само от специалист след подробни изследвания, а не да се купуват „по мода“ за бързо влизане във форма преди лятото.
- Докторе, да сложим на масата, че при вас идва пациент с високо кръвно налягане, диабет, подагра или бъбречна болест. Може ли да се обърне мачът? Кое първо лекувате?
- Никога не е късно и няма първо лечение, второ лечение. Обикновено започваме всичките по мъничко да ги лекуваме, постепенно да засилваме лечението, за да постигнем нашите прицелни стойности. Защото, ако лекувате само един или два от три-четири фактора, другите два ще ви довършат. Затова, е важно както активно лекуваме високото кръвно налягане, така да се отнасяме и към повишения холестерол, повишената кръвна захар и повишената пикочна киселина. Ако съчетанието им умножава риска, то контролът им отлага неблагоприятните събития понякога дори с десетилетия.
- Как, включително ние, медиите и вие лекарите, да накараме хората да се грижат повече за тяхното здраве?
- Трябва да се обръщаме към възрастните и да им казваме, че в крайна сметка централната фигура в света на всеки човек е самият той. Ако вие сте болен, сте нещастен, в тежест на своите близки и светът става черен. Освен това, ние лекарите рядко обясняваме. Например по въпроса да спирам ли лечението, ако съм върнал в норма кръвна захар, холестерол, пикочна киселина? Това е много често срещана грешка в България. Тя се дължи на факта, че никой не казва на пациента, че показателите му са в норма благодарение на лечението, ако то е метаболитно, най-често е дълготрайно, да не казваме за цял живот.
Повече информация на следния ЛИНК
Е да, ако отслабнете 20 или 30 кг, е възможно да оздравеете от захарния диабет и да се спре лечението. Но в общия случай, нормалните стойности на показателите, примерно холестерол, кръвна захар или стероидните хормони са благодарение на това, че вие си пиете лекарството. А пациентът казва, аз оздравях, спира лечението и след 3 месеца сме в изходна позиция.
Грешките в лабораторията
- Има ли значение в коя част на деня се правят тези изследвания и какви са грешките, които пациентите допускат преди посещение в лабораторията?
- Огромно значение има. Изследванията за метаболитен профил трябва да се правят задължително сутрин, на гладно. Най-честата грешка е обилната вечеря с тежки меса и алкохол в нощта преди теста. Това изкуствено ще „взриви“ нивата на триглицеридите и пикочната киселина на следващата сутрин и ще даде фалшив резултат. Друга грешка е интензивната тренировка непосредствено преди кръвната проба – тежкото физическо натоварване също повишава пикочната киселина заради разпада на мускулни белтъци. Преди лаборатория е нужна 12-часова хранителна пауза и спокойствие.
Илюзията за „вълшебното хапче“
- Много хора очакват, че медицината ще им даде едно вълшебно хапче, което да изчисти съдовете им, докато те продължават да живеят по стария начин. Къде е границата между това, което прави лекарството, и това, което зависи изцяло от нас?
- Вълшебно хапче, което да изтрие последствията от 20 години застоял живот и лошо хранене, няма и никога няма да има. Медикаментите са изключително мощен инструмент – те могат да блокират производството на пикочна киселина или да свалят холестерола в кръвта, но те не могат да изчистят мазнините около черния дроб или да ви накарат да се движите насила.
Ако пиете най-модерното лекарство, но вечер прекалявате с тежка храна и алкохол и не изминавате и 2000 крачки на ден, вие просто преливате от пусто в празно. Лекарството дава на тялото ви време и сигурност, то изгражда временно химическо равновесие. Истинското, дългосрочно метаболитно здраве обаче се извоюва в чинията и чрез физическо натоварване. Без лична дисциплина, спорт и контрол над това, което слагаме на масата, медицината може само да забави проблема, но не и да го реши кардинално. Промяната в навиците е точно половината от рецептата.
- Какво означава промяна в начина на живота? Дайте ни някакъв пример. Нещо рязко ли трябва да променим?
- Рязко нещо? По-скоро винаги се опитваме да постигнем нещо постепенно. Резките промени са много трудни. Особено като понапреднат годините става много трудно да промениш начина си на живот рязко. И второ, не може да го поддържате това рязко намаляване, примерно на храненето или ходене по два часа на ден на спорт, дълготрайно. Т.е. промяната в начина на живот означава да се намали приема на калории, специално така наречените празни калории, които са подсладените течности, разни ядки, снаксове и всякакви подобни, без които можем. Те не съдържат толкова много хранителни вещества. Да се наспиваме, да се преустанови или намали максимално тютюнопушенето и приема на алкохол, да се движим и въобще да намалим стреса от хаоса в ежедневието ни.
ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА МЕТАБОЛИТЕН КОНТРОЛ
• Кога да започнем: Пълни изследвания веднъж годишно след 40 г., а при фамилна обремененост (сърдечно-съдови инциденти в семейството) – още след 35 г.
• Какво да изследваме: Пикочна киселина, липиден профил (целият спектър на холестерола) и кръвна захар на гладно
• Какво да правим: активно движение, диета с повече зеленчуци, постепенно снижение на теглото, избягване на бира и напитки съдържащи фруктоза, следване на препоръките за лечение ако се налага такова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
