Милиони се губят от ценови разлики при онколекарствата дори в болниците с обществени поръчки

Централизираните обществени поръчки в болниците не гарантират ефективно разходване на публичния ресурс, сочат данни от анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) за 2025 г.изпратен до Председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Въпреки преминаването към централизирано договаряне, се наблюдават фрапантни разлики в цените на онколекарствата между отделните болници, което поставя под въпрос ефективността на настоящия механизъм за контрол.
На база на официалните месечни справки на НЗОК (Справка № 5 - ПЛС2) за периода януари -декември 2025 г., обхващащи реимбурсираните доставки на лекарствени продукти за
болнично онкологично лечение от лечебните заведения в страната с установени
системни и статистически значими отклонения в единичните цени, експертите разглеждат седем международни непатентни наименования (INN) на лекарства при които се разкриват драстични примери за ценови отклонения.​

Ако всички лечебни заведения, дори които са провеждали обществени поръчки, бяха закупували анализираните продукти на най-ниската отчетена цена за съответния идентичен продукт, потенциалните спестявания за НЗОК само за 2025 г. за тези седем лекарствени групи биха възлезли на близо 1,6 млн. лв.. Същевременно средният месечен разход на Касата за тези продукти се е увеличил с близо 67% след септември 2025 г., без да има данни за ръст в броя на пациентите, което потвърждава, че основната причина е ценовият фактор.

Експертите отбелязват, че макар защитният механизъм в Закона за здравното осигуряване да остава юридически в сила, той е икономически обезсилен. Причината е, че новите рамкови споразумения се подновяват при съществено по-високи договорени тавани, които вече не отразяват историческите среднопретеглени цени, а служат като ориентир за повишаване на пазарните нива.

За да се ограничи този бюджетен риск, експертите предлагат законодателни промени включващи въвеждане на 6-месечна историческа среднопретеглена цена като самостоятелен ограничител на реимбурсната стойност, действащ независимо от рамковите споразумения. Сред предложенията за промени са и нормативно задължение НЗОК да заплаща най-ниската стойност измежду цената в рамковото споразумение, среднопретеглената пазарна цена и пределната цена в позитивния лекарствен списък, както и автоматично удължаване на действащите рамкови споразумения до сключванетона нови, с цел избягване на периоди на регулаторен вакуум, довели в миналото до аналогични проблеми в други сегменти на болничната помощ.