Как да живеем до 100 години е един от големите въпроси на съвременната медицина. Но не по-малко важно е какво ще направим с тези години, ако ги достигнем. За дълголетието, психиката, социалните връзки, лекарствата за отслабване и стремежа към непрекъснато усъвършенстване на здравето д-р Мерилин Иванова разговаря с водещия Димитър Панев по Дарик радио.
Д-р Иванова е педиатър и клиничен психолог от Медицински център NUVIVA в София. Тя говори за здравето не само през диагнозите, а и през смисъла, човешките отношения и способността да присъстваме истински в живота си. Втората й книга, която в момента се редактира, представя лекарската гледна точка към едно 12-часово нощно дежурство в спешен сектор.
Дълголетието не е само биология
Според д-р Иванова дългият живот не зависи единствено от физическото здраве. Важни са психиката, социалните връзки, усещането за принадлежност и отношенията с хората, които обичаме и за които се грижим.
„Връзката между социалната изолация, тревожността, стреса, кортизола и усещането за заплаха е една от темите, които днес все по-често се разглеждат и през призмата на невронауките“, споделя д-р Иванова.
Така въпросът „Как да живеем до 100?“ е свързан и с друг - какво ще направим с тези години, ако действително достигнем тази възраст.
Лечението и ерата на „Оземпик“
Разговорът засяга и употребата на „Оземпик“ и други медикаменти от групата на GLP-1 агонистите, които се използват и за намаляване на теглото.
Д-р Иванова поставя въпроса дали чрез медицината винаги лекуваме заболяване, или понякога изпълняваме желания, свързани с външния вид и неприемането на човешкото тяло.
„Подобен тип медикаменти могат да имат ефект върху системите в мозъка, свързани със ситост, удоволствие, пристрастяване и допаминова регулация. Именно затова подходът трябва да бъде внимателен, интердисциплинарен и съобразен с психичното състояние на човека“, казва д-р Иванова.
По думите й устойчивият път към по-добро здраве не може да бъде поверен само на един специалист. Според индивидуалния случай е необходим екип, в който могат да участват лекар, ендокринолог, психолог и специалист по хранене.
Какво губят децата
Д-р Иванова обръща внимание и на родителския стремеж към постоянно оптимизиране на времето на децата. Много от тях имат препълнени графици с училище или детска градина, спорт, чужди езици, музика, ментална аритметика и други занимания.
Според нея в подобно ежедневие често липсват важни неща - възможността децата да скучаят, да играят свободно и да бъдат по-самостоятелни.
Постоянното запълване на времето може да отнеме именно тези моменти, в които детето остава без предварително зададена програма.
Капанът на непрекъснатата оптимизация
Студените душове, хранителните добавки, устройствата за проследяване на съня, глюкозните монитори, инфрачервените сауни и криотерапията вече са част от съвременния разговор за здравето.
Д-р Иванова предупреждава, че стремежът към по-добър живот може да се превърне в капан. Човек може да стигне до маниакално следене на храненето, съня и различни показатели на тялото.
В разговора са засегнати орторексията и ортосомнията - прекомерната фиксация съответно върху правилното хранене и добрия сън. Така постоянният стремеж към здраве може сам да се превърне в източник на напрежение.
Какво означава да сме здрави през 2026 г.
Преди десетилетия здравият човек често е бил определян просто като човек без заболяване. Според д-р Иванова това разбиране вече не е достатъчно.
Здравето през 2026 г. включва енергия, усещане за смисъл, психична устойчивост, социални връзки и способност за адаптация към промените.
То не се изчерпва с липсата на диагноза, а обхваща и начина, по който човек живее, общува и се отнася към себе си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
