Българската система за спешна помощ по въздух HEMS отново попадна под тежка критика след случая с пострадалото момче от Израел при инцидента с джет край Ахелой. Д-р Благомир Здравков, главен консултант по детска спешна и интензивна медицина, директор на столичната педиатрия и управител на Детската болница в Бургас, заяви пред бТВ, че оценката на чуждестранни лекари е осветила „за пореден път неадекватността на българския HEMS“.
Поводът е преценката на израелски специалисти, че пациентът не може да бъде транспортиран по въздух. Според д-р Здравков именно такава оценка би трябвало да могат да правят квалифицирани български специалисти.
Случаят, който освети проблема
„Оценката на чуждестранни колеги за възможността да бъде осъществен авиационен транспорт на дете с политравма осветява за пореден път неадекватността на българския HEMS“, написа преди дни д-р Здравков във Фейсбук. Той добави, че за пореден път „сме се изложили пред чужденците“.
Лекарят уточни, че има предвид конкретния случай в болницата в Бургас, където са пристигнали специалисти от Израел. „Аз визирах конкретен случай от болницата в Бургас, където стана ясно, че са дошли колеги от Израел, които давайки становище, са казали, че пациентът не може да бъде транспортиран по въздух.
Нещо, за което би следвало в България да има квалифицирани специалисти, които да направят тази оценка“, обясни д-р Здравков.
Рискът при тежка травма
По думите му българските лекари са дали „зелена светлина“ момчето да бъде превозено с хеликоптер, въпреки че става дума за пациент с тежка черепно-мозъчна травма. Д-р Здравков предупреди, че при такива състояния авиационният транспорт в острата фаза може да утежни състоянието. „Този пациент е с тежка черепно-мозъчна травма.
Когато тези пациенти в острата фаза бъдат подложени на авиационен транспорт, самите физиологични изменения във височина водят до утежняване на състоянието на пациента“, обясни той.
Къде са алгоритмите на HEMS
Според д-р Здравков големият проблем не е само конкретната преценка, а цялата организация на спешната помощ по въздух. Той постави въпроса по какви алгоритми работи HEMS и защо първичните мисии са започнали едва сега, след като военният министър е излязъл със становище за основната мисия и цел на системата. „Проблемът е по какви алгоритми работи спешната помощ по въздух.
Видяхме, че първичните мисии започнаха едва сега, след като военният министър излезе със становище, в което обясни каква е основната мисия и целта на HEMS“, посочи д-р Благомир Здравков.
Хеликоптери в планината, но не и на пътя
Лекарят отбеляза, че хеликоптерите вече започват да ходят по планините, за да взимат пострадали, но зададе въпроса защо това не се случва при тежките пътни инциденти. По думите му при толкова катастрофи обществото не е видяло хеликоптер да кацне на платното.
Д-р Здравков показа карта, изготвена по статистика на МВР за пътни инциденти извън населените места, при които има един или повече пострадали. По думите му става дума за общо над 2000 души през 2025 г., но няма нито една хеликоптерна мисия за такъв инцидент.
„В стандарта по спешна медицина е заложено, че при всеки инцидент, при който има трима критични или шестима втора категория на спешност, или пък над 10 пострадали, хеликоптерът да отиде на място. Вие да знаете за такъв случай“, попита той.
Скъпа надежда или работеща система
Д-р Благомир Здравков призова за ясна организация и адекватно управление на процеса. Критиката му е болезнена, защото HEMS беше представяна като система, която трябва да скъси времето до животоспасяваща помощ. Ако обаче няма ясни алгоритми, подготвени екипи и последователно прилагане на правилата, хеликоптерът остава скъпа надежда, а не сигурен инструмент за спасяване на хора в най-тежките минути.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
