Историята на българския бизнес познава велики индустриалци, но малцина притежават биография, достойна за холивудски филм, каквато има полковник Велизар Пеев. Човекът, който научи българите да ядат шоколад, всъщност не прекарва младостта си около захарни сиропи, а по бойните полета. Изключителен стратег, завършил Военното училище в София и Военната академия в Санкт Петербург, той се бие смело в Сръбско-българската война през 1885 г. След политически разногласия с тогавашната власт обаче, офицерът е уволнен от армията. Вместо да се предаде, той решава да поведе нова, този път икономическа война – срещу скептицизма на пазара.
От окопите до френските фабрики
През 1901 г. Велизар Пеев залага семейната си къща в София, за да събере капитал за едно напълно безумно за времето си начинание. Той заминава за Франция, където крие титлите си и се хваща на работа като обикновен работник в шоколадова фабрика, за да открадне тайните на занаята. Връща се в родината с френски майстор технолог, модерни австрийски машини и отваря първата шоколадова работилница у нас, разположена близо до Лъвов мост.
Реакцията на тогавашното консервативно българско общество е шокираща. Шоколадът е посрещнат с огромно недоверие. Някои свещеници дори го проклинат от амвона, наричайки го „гнусно дяволско творение“, което цели да развали морала на правоверните християни. Повечето хора изобщо не знаели какво е това – фабрикантът получавал писма от провинциални учители, които съвсем сериозно питали: „Г-н Пеев, това чудо с лъскавата хартишка ли се яде, или без нея?“.
Лукс за царе и медали от Европа
С непоколебима воля и невиждан за епохата маркетинг, Пеев започва да налага продукта си. Първоначално разнася сладките изделия с каруца, но скоро бизнесът потръгва и той купува един от първите закрити брандирани автомобили в София. Успява да пречупи вкусовете на българите, а шоколадовите му блокчета и бонбони започват да печелят златни медали на престижни изложения в Париж, Берн и Виена.
Най-големият триумф идва, когато Велизар Пеев получава титлата „Официален придворен доставчик“. Неговата легендарна луксозна бонбониера в дървена кутия, наречена „Царска“, става неизменна част от официалните балове и приеми в двореца на княз Фердинанд и по-късно на цар Борис III. Качеството на българския шоколад по нищо не отстъпвало на швейцарския и френския.
Родоначалникът на „Своге“
През 20-те години на миналия век фабрикантът, заедно със своя син, решава да разшири производството на европейско ниво. Те избират дефилето на река Искър и изграждат огромна, модерна за времето си фабрика в град Своге, за да използват водната енергия за машините си. Бизнесът процъфтява до 1947 г., когато фабриката е национализирана от комунистическия режим под името „Република“.
Въпреки историческите обрати, основите, положени от шоколадовия полковник, се оказват по-силни от времето. И днес заводът в Своге продължава да произвежда шоколад, а Велизар Пеев остава в историята като визионерът, превърнал една военна дисциплина в най-сладката българска приказка.
