Легендарният актьор Дик Ван Дайк, който наскоро навърши 100 години, посочи позитивното отношение към живота като една от тайните на своето дълголетие. Звездата от „Мери Попинз“ твърди, че никога не се събужда в лошо настроение и не позволява на гнева и омразата да го завладеят.
Научни изследвания действително откриват връзка между оптимизма, по-ниската смъртност и по-голямата вероятност човек да достигне дълбока старост. Учените обаче уточняват, че не става дума за чудодейна рецепта, а за част от по-широка комбинация от начин на живот, социални връзки, движение и здравни навици.
Никога не започва деня сърдит
„Понякога имам повече енергия, понякога по-малко, но никога не се събуждам в лошо настроение“, разказа Дик Ван Дайк малко преди стотния си рожден ден.
Актьорът признава, че самият той не може да посочи една-единствена причина за дълголетието си. Убеден е обаче, че отказът да трупа гняв и омраза е изиграл важна роля.
„Винаги съм смятал, че гневът разяжда човека отвътре. Никога не съм успявал да изпитам истинска омраза. Мисля, че това е едно от главните неща, които ме поддържаха“, казва Ван Дайк. Той допълва, че винаги е гледал към хоризонта и вероятно се е родил с по-светъл поглед към живота.
Оптимизмът носи години
Едно от най-мащабните проучвания по темата проследява две големи групи американски мъже и жени в продължение на години. Резултатите показват, че хората с най-високи нива на оптимизъм живеят средно с между 11 и 15% по-дълго от участниците с най-песимистична нагласа. Те имат и по-голяма вероятност да достигнат поне 85-годишна възраст.
Това не означава, че доброто настроение само по себе си гарантира дълъг живот. Изследването показва силна връзка, но не доказва пряка причинно-следствена зависимост. Оптимистите обаче по-често се справят активно със стреса, търсят решения при проблеми и запазват полезни здравословни навици.
Любопитни резултати дава и известното изследване сред католически монахини в САЩ. Учените анализирали автобиографични текстове, написани от жените в младостта им, и установили, че по-силното изразяване на положителни емоции е свързано със значително по-дълъг живот десетилетия по-късно. Разликата между най-позитивните и най-сдържаните групи достига близо десет години.
Близките хора пазят здравето
Оптимизмът не действа изолирано. Едно от най-продължителните изследвания на човешкия живот - започналото през 1938 г. Харвардско проучване на развитието на възрастните - посочва качествените човешки отношения като ключов фактор за щастие и здравословно остаряване.
Участниците с най-стабилни и топли връзки със семейството и приятелите по-често запазвали добро здраве и живеели по-дълго. Социалната подкрепа им помагала да понасят по-лесно стреса, а по-активният социален живот бил свързан и с по-бавно отслабване на познавателните способности.
Дик Ван Дайк също отдава голямо значение на хората около себе си. Той посочва съпругата си Арлийн Силвър като човека, който го държи в настоящето, кара го да пее и танцува и запазва радостта му от живота.
Целта също държи човека жив
Не по-малко важно е усещането, че човек има причина да става сутрин. Проучване сред близо 7000 американци над 50-годишна възраст установява, че силното чувство за цел е свързано с по-нисък риск от смърт. Участниците с най-слабо усещане за посока и смисъл показали значително по-висока смъртност в сравнение с хората, които имали ясни цели.
При Ван Дайк тази цел очевидно никога не е изчезвала. Дори около стотния си рожден ден той продължава да пее, да свири, да разказва истории и да мисли за нови роли. Актьорът издаде и книгата „100 правила за живот до 100“, в която събра уроците от собствените си успехи, грешки и изпитания.
Не всичко зависи от характера
Дълголетието не може да се сведе само до оптимизъм. Значение имат гените, движението, храненето, сънят, медицинските грижи, средата, отказът от тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.
Точният дял на наследствеността остава предмет на научен спор. По-старите оценки поставяха генетичното влияние около 20-30%, но изследване, публикувано през 2026 г., предполага, че то може да достига приблизително 50%, когато бъдат отделени външни причини като инфекции, инциденти и насилие. Това означава, че гените са важни, но не пишат сами целия сценарий на човешкия живот.
Дик Ван Дайк вероятно е имал и добра наследственост, но неговият пример показва нещо по-достъпно за всички - да останеш свързан с хората, да продължаваш да се движиш, да имаш цел и да не позволяваш на всеки лош ден да се превърне в лош живот.
На 100 години актьорът все още се чувства, по собствените му думи, „като на 13“. Науката не може да обещае век живот на всеки оптимист, но потвърждава, че усмивката съвсем не е само украшение към него.
