Папуа Нова Гвинея заема първото място в света по езиково разнообразие с 843 живи езика, докато в Северна Корея са посочени само два. Необичайната класация, представена от Visual Capitalist и цитирана от румънското издание Antena3-ro, показва огромните различия между държавите. Само 20 страни имат поне 100 езика, използвани като основни от поне един човек.
Езиковото чудо на Папуа Нова Гвинея
Папуа Нова Гвинея има население под 12 млн. души, но на територията ѝ се говори повече от една десета от всички живи езици в света. Според класацията страната изпреварва дори многолюдни държави като Индия и Китай.
Основните причини за това необикновено разнообразие са труднодостъпните планини, гъстите гори, стотиците острови и дълго изолираните общности. В продължение на векове отделните групи са живели почти без връзка помежду си и са развивали собствени езици.
„От 843 езика в Папуа Нова Гвинея - най-големия брой в света - до два в Северна Корея, данните показват как географията, миграцията, изолацията и историята са оформили езиковата картина в различните държави“, посочва Antena3-ro.
Данните в различните издания на езиковите каталози може леко да се разминават, но Папуа Нова Гвинея неизменно остава начело. Ethnologue и Our World in Data също я определят като страната с най-много живи езици - около 840 според използваната версия на базата данни.
Островите пазят езиците на Индонезия
На второ място в цитираната класация е Индонезия със 709 живи езика. Страната представлява огромен архипелаг от хиляди острови, много от които в миналото са били трудно достъпни и слабо свързани помежду си.
Следват Нигерия, Индия и Китай. Тези държави съчетават голямо население, множество етнически групи и обширни територии, върху които през вековете са се развивали различни езикови общности.
Само 20 страни в света имат поне 100 живи езика. Заедно те съхраняват значителна част от световното езиково наследство и обхващат почти всички населени континенти.
САЩ са осми, но десетки езици изчезват
Съединените щати заемат осмото място в класацията с 239 живи езика. Голяма част от тях са езици на коренните народи, много от които са останали с малък брой носители.
Вековете на разселване, насилствена асимилация и преминаване към английски език са поставили редица местни езици на ръба на изчезването. Според информацията, цитирана от Antena3-ro, близо 50 езика в страната вече са изчезнали.
Загубата не означава просто изчезване на думи. Заедно с езика могат да бъдат изгубени устни предания, знания за природата, религиозни обреди и начинът, по който дадена общност разбира света.
Защо Северна Корея има само два
На другия край на класацията е Северна Корея. В използваните данни за страната са отбелязани само два живи езика - корейският и корейският жестов език.
След разделянето на Корейския полуостров след Втората световна война Северна Корея се превръща в едно от най-затворените общества. Ограничената миграция и силната езикова еднородност са сред обясненията за малкия брой регистрирани езици.
Куба и Доминиканската република също попадат сред държавите със сравнително ограничено езиково разнообразие. След колонизацията испанският става господстващ, местните езици изчезват, а голяма част от по-късните африкански влияния се вливат в местните разновидности на испанския.
Колонизацията заличава цели гласове
Много от държавите, в които днес се използват малко езици, някога са притежавали далеч по-богато езиково наследство. Колонизацията, преселването на населения, образованието само на господстващия език и натискът за асимилация постепенно са прекъснали предаването на местните езици между поколенията.
За „жив“ се приема език, който поне един човек определя като свой първи или майчин език. Затова дори език с един последен носител може да присъства в класацията, но бъдещето му остава критично несигурно.
Числата могат да се променят при откриване на нови данни, смъртта на последния говорещ или различно разграничаване между език и диалект. Голямата картина обаче остава ясна - географията и изолацията създават разнообразие, а асимилацията може да го заличи само за няколко поколения.
