Изкуствен интелект може да открива повишен риск от деменция чрез анализ на мозъчната активност по време на сън. Новият метод изчислява дали мозъкът функционира като по-стар или по-млад от действителната възраст на човека. При всяка разлика от 10 години в посока по-бързо остаряване рискът от развитие на деменция се увеличава с 39 на сто. Учените подчертават, че моделът все още не поставя диагноза, но може да се превърне в ценен инструмент за ранно предупреждение.
Изследването е ръководено от специалисти от Калифорнийския университет в Сан Франциско и Медицинския център „Бет Израел Дийкънес“ в Бостън. Резултатите са публикувани на 19 март 2026 г. в научното списание JAMA Network Open.
Мозъкът има своя собствена възраст
Изкуственият интелект анализира електрическите сигнали, регистрирани чрез електроенцефалография по време на нощния сън. След това моделът сравнява изчислената „възраст на мозъка“ с хронологичната възраст на участника.
Положителната разлика означава, че мозъчната активност прилича на тази при по-възрастен човек. Отрицателният резултат показва, че мозъкът функционира като по-млад, което в изследването е свързано с по-ниска вероятност от последваща деменция.
Връзката остава значима и след отчитането на възрастта, пола, образованието, тютюнопушенето, физическата активност, индекса на телесната маса, придружаващите заболявания и генетичния рисков фактор APOE ε4. След включването на повече здравни и генетични показатели силата на връзката намалява, но не изчезва.
Проследени са над 7100 души
Моделът е приложен върху данните на 7105 души от пет големи дългосрочни проучвания. Участниците са били на възраст между 40 и 94 години и никой от тях не е имал деменция при провеждането на изследването на съня.
Проследяването е продължило между 3,5 и близо 17 години в отделните групи. През този период деменция или вероятна деменция е установена при общо 1088 души.
Изкуственият интелект комбинира 13 фини характеристики на мозъчните вълни. Сред тях са делта-вълните, характерни за дълбокия сън, както и т.нар. сънни вретена - кратки изблици на бърза мозъчна активност, свързвани със съхраняването и укрепването на спомените.
„Общите показатели за съня не отразяват напълно сложната и многопластова физиология на съня“, казва водещият автор проф. Юе Лън от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Стандартните измервания като продължителността на отделните фази и общата ефективност на съня невинаги показват ясна връзка с бъдещата деменция. Според учените именно микроскопичните промени в мозъчните сигнали могат да съдържат информацията, която обичайните показатели пропускат.
Една нощ може да даде поглед към бъдещето
„Мозъчната активност по време на сън ни дава измерим поглед върху това как остарява мозъкът“, обяснява Лън.
ЕЕГ е неинвазивен метод и не изисква хирургична намеса или излагане на радиация. Това отваря възможност в бъдеще подобни оценки да се извършват не само в клиники и лаборатории, но и у дома с помощта на подходящи носими устройства.
Авторите обаче предупреждават, че резултатите показват статистическа връзка, а не доказват, че ускореното стареене, отчетено по време на сън, причинява деменция. Необходими са допълнителни изследвания, преди технологията да може да се използва като самостоятелен диагностичен тест.
Няма магическо средство срещу стареенето
Учените посочват, че грижата за общото здравословно състояние може да повлияе и върху фактори, свързани с мозъка и съня. Поддържането на нормално тегло и редовната физическа активност например намаляват вероятността от сънна апнея, която нарушава снабдяването на организма с кислород през нощта.
„По-добрият контрол върху здравословното състояние, като например намаляването на индекса на телесната маса и увеличаването на физическата активност с цел да се намали вероятността от сънна апнея, може да окаже влияние. Но няма магическо хапче за подобряване на здравето на мозъка“, посочва първият автор на изследването Хаоци Сун.
Следващата цел на екипа е да установи доколко „възрастта на мозъка“ може надеждно да прогнозира риска при различни групи хора и дали проследяването на показателя във времето ще отчита подобрение или влошаване на мозъчното здраве.
