Широко прието е, че балансираното хранене е едно от най-добрите неща, които можем да направим за здравето си. По-малко известно обаче е, че различни храни имат различна стойност в различните периоди от живота ни.
По време на Втората световна война британското правителство въвежда строга система на хранителни дажби. Всяко семейство получава точно определено количество продукти седмично, така че храната да стигне за всички и да покрие основните хранителни нужди.
Захарта е сред строго контролираните стоки – около 227 грама на човек седмично. Децата под две години обаче не получават никаква. Решение, което тогава предизвиква недоволство, но години по-късно се оказва златна мина за науката.
След края на захарните дажби през 1953 г. консумацията на захар сред възрастните британци рязко се удвоява. Никой тогава не подозира, че това ще позволи на учените десетилетия по-късно ясно да проследят ефекта на ранния прием на захар върху здравето.
В научна публикация от 2025 г. международен екип анализира медицинските досиета на 63 000 души, родени във Великобритания между 1951 и 1956 г. – точно в пика на захарните ограничения. Резултатите са категорични: хората, които са били изложени на по-малко захар в утробата и през първите 1000 дни от живота си, са с 20% по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания, 25% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и 31% по-малък риск от инсулт в зряла възраст.
Изводът е ясен – прекалената захар вреди на здравето на всяка възраст. Но при други храни картината е по-нюансирана: техните ползи зависят от това кога ги консумираме.
Детство: храната като строителен материал
Бебетата и малките деца, например, имат нужда от повече мазнини – тези в млякото и млечните продукти са жизненоважни за развитието на мозъка. Същият хранителен режим обаче не би бил подходящ за човек в активна възраст.
Според Федерика Амати, специалист по хранене от Импириъл колидж в Лондон, детството е период с изключително високи енергийни нужди.
„В детска възраст храната буквално изгражда тялото и мозъка“, казва тя. Освен качествени калории, децата имат нужда от желязо, йод и широк спектър витамини, които поддържат имунитета, развитието на мозъка и мускулния растеж.
Това означава меню, богато на плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури, добри мазнини от ядки и семена – и минимум ултрапреработени продукти.
От зачеването до училищна възраст децата изграждат по-голямата част от бъдещата си костна маса. Затова калцият и витамин D са ключови – те намаляват риска от остеопороза и счупвания по-късно в живота.
На практика това означава редовна консумация на мляко, кисело мляко, сирене, тофу с добавен калций или обогатени растителни напитки, както и витамин D чрез слънцето, рибата и яйцата.
Данните са категорични: изследване от 2023 г. показва, че деца, които на 7-годишна възраст спазват поне три от препоръките на британския хранителен модел Eatwell, имат значително по-добри показатели за сърдечно здраве на 24 години.
Тийнейджъри и 20-те години: основите на бъдещето
Юношеството и ранната зрялост също са решаващи. Това е периодът, в който завършва изграждането на костите и мускулите, а натоварването – учене, работа, социален живот – расте.
„Това е вторият голям прозорец на възможност за храненето“, обяснява Амати. „Основите на сърдечносъдовите заболявания често се полагат именно в тази възраст, макар симптомите да се появяват много по-късно.“
Тийнейджърите имат повишена нужда от калций, витамин D и желязо – особено при момичетата. Важни са също протеините и витамините от група B.
Препоръката е предимно растително хранене: плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и семена, с достатъчно протеин във всяко хранене. Ултрапреработените храни – колкото по-малко, толкова по-добре.
Храната влияе и на психиката. Проучвания показват, че диети, богати на преработени продукти, се свързват с по-високи нива на депресия и тревожност, докато средиземноморският модел действа защитно.
Хранене и плодовитост
Средиземноморската диета – с много зеленчуци, бобови култури, ядки и зехтин, и умерено количество риба, млечни продукти и птиче месо – има и още един бонус. Тя е свързана с по-добра фертилност както при жените, така и при мъжете.
Обратно, западният тип хранене, богат на наситени мазнини, месо и бели въглехидрати, се асоциира с проблеми със зачеването. При жените диета, богата на фолиева киселина – от спанак, броколи, кълнове и нахут – може да подпомогне и лечението на безплодие.
Средната възраст: инвестиция в бъдещето
В средната възраст фокусът се измества – вече не просто изграждаме, а се опитваме да запазим. Според проф. Елизабет Уилямс от Университета в Шефилд именно тогава трябва съзнателно да оптимизираме храненето си, за да намалим риска от хронични заболявания в по-късните години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
