„Ще дойде момент, в който ще се извиня на най-близките си хора, че не съм имал достатъчно време за тях. Че съм получил огромна любов, а не съм им дал достатъчно от тази, която заслужават. Но нищо не мога да променя, колкото и да се оправдавам.“, откровен е Йордан Камджалов, един от най-известните диригенти на международната сцена. Той е щастлив баща на седем деца – пет негови и две на сегашната му съпруга от предишния й брак. “Те са най-изключителното нещо в живота ми. Единственото, което надминава цялата ми фантазия и креативност. Наистина е невероятно, че ги имам. Благодарен съм на съдбата за тяхната поява. Силата и успехът не са подразбиращи се, за тях трябва непрекъснато да си благодарен. Но най-много трябва да си благодарен за децата.” Надява се, че в момента ги подготвя за времето, в което ще разберат – него и битките му. Така, както той едва сега разбира собствения си баща. Важно му е те да знаят, че е се труди денонощно за по-добър, по-смислен и по-обичащ свят.

Маестрото сред любимите си сценични партньори - децата
Най-ценният урок, който е научил от тях, е особен. "Знам, че много съм изостанал в сравнение с децата си. Не съм достатъчно търпелив. Като родители сме обречени да бъдем денонощен образец. Всички знаят, че е адски трудно. Понякога няма по-сложно от родителството, но осъзнаем ли го, винаги сме близо до решението. Но трябва да запознаваме децата с реалността. Не искам моите да живеят в балон, а да са наясно с последиците от всяка стъпка по пътя към всяка мечта. Минах през това и знам, че който е страдал, може да излезе от пашкула. Тогава се ражда творецът и истинският човек.“
Диригентът е заклет вегетарианец – децата му също и затова растат "здрави и умни". "Научил съм ги, че библиотеката е по-важна от хладилника и печката", категоричен е маестрото. „Когато имам един ден с децата си, съм щастлив. Съобразявам се с тях. Правя каквото те искат, радвам им се, възхищавам им се. Много съм строг, но съм и много добър. Рискувам с тях. Искам те да не се страхуват, а да се осмеляват. Да са дръзки, да живеят извън клишетата. Аз съм безкомпромисен, но същевременно давам огромна свобода.“

Камджалов открай време е пословичен с работохолизма си. Управлява фондация и училище, дирижира концерти из цяла България, гастролира в Европа. Но цената на маниакалната посветеност на различните каузи е висока – плаща я не само той, но и първата му съпруга, а сега и втората. Не се сърди, когато някой от екипа му не издържи и си тръгне. Признава, че най-трудно му е да създава в България. Но никога не би се отказал, въпреки проблемите в парадоксалната ни географска ширина. Поставил си е сложна задача – да работи толкова мащабно и ефективно, че да участва в събитията и процесите, които биха направили безплатни образованието и културата. И понеже народът става все по-беден, искрено го е срам, че продава билети за концертите си. Но не търси подкрепа на политици, нито спонсори сред предприемачите. Ако някой пожелае да даде, да е от сърце – както преди векове са строени училищата и църквите.

„Не бих избрал пътя, по който съм тръгнал, ако можех да се върна назад. Преди всяко изпълнение минавам през екстремни подготовки. Самоизтезавам се и лишавам себе си, семейството и децата си, за да поддържам нечовешкия идеал в музиката.", сподели той в „Събуди се“. Не крие, че е труден за общуване. Мадлен Алгафари още преди години му обяснява, че в България няма как да му простят ума, таланта, красотата, дипломите, интелигентността, амбициите… А той е отгладувал мечтите си. Докато учи в Берлин, менюто му най-често се състои от хляб и ябълки. Затова вярва единствено в изгладуваните постижения. Категоричен е, че всяко дете трябва да бъде ограничавано, за да открие талантите си и да оцени възможностите си. „Децата са моите учители по прекрасност, искреност и възторг. Учителят Дънов ми дава концепцията за живота и неговия смисъл, а Исус Христос – абсолютната сила, абсолютната дързост, абсолютното смирение и абсолютната любов.“
Детство между пианото и енциклопедиите
Обожава сестра си, казва, че е много по-добър музикант от него. Докато растат през 80-те в Търговище, посещават всякакви уроци, курсове и тренировки. В един момент обаче им писва и зарязват цялата тази „извънкласна“ дейност. Баща им е инженер, майка им е преподавател по музика. И двамата са на принципа – хляб и кисело мляко ще ядат, но да има за книги, плочи и театър. “Образованието и знанието бяха на пиедестал в семейството ни. Дължа огромната си любознателност на родителите ми.” Пианото и енциклопедиите създават в Данко, както го наричат във фамилията, онази хармония между музите и науката, каквато не е дадена на всеки. В 8 клас започва да композира, но и досега крие онези нотни листа. Пак тогава е силно изкушен от физиката, но не желае да се откаже от изкуството в името на строгите дисциплини - могат да съществуват паралелно, доказват го Питагор и Леонардо. И досега се вижда като математик, геолог, археолог и най-вече като лекар, който владее единствена магия – на секундата да отнема болката на другите. Но в крайна сметка избира музиката, за да изпраща посланията си от пулта, да вдига духа, да чисти съзнанието. Защото за него е най-важно да бъде полезен на хората. Вярва, че всичко друго е загуба на енергия.
Да стане диригент решава в Консерваторията в София – по-точно го убеждават преподавателите му. Въобще не може да си представи, че след години ще има няколкостотин партитури в главата си и че ще дирижира „наизуст“ по собствен метод, който сега описва в дисертацията си. Заминава за Музикалната академия “Ханс Айслер” в Берлин, следват двадесетина майсторски класа в Цюрих, Лондон, Хелзинки, Виена. Учители са му най-големите диригенти - Пиер Булез, Зубин Мета, Даниел Хардинг, Сейджи Озава, Курт Мазур, Йорма Панула, Даниел Баренбойм.

В двореца „Врана“ – със Симеон Сакскобургготски, доня Маргарита, директора на фонда "Цар Борис и Царица Йоанна" Ивайло Шалафов и съпругата си
Именно в Берлин се жени за Милена, която му ражда Кубрат, Рада и Зора – първите трима. През 2011 г. е първият чужденец, който печели конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival в Хайделберг. Останалите 149 кандидати си тръгват победени, когато той е избран единодушно от специалното жури, всички инструменталисти и артисти, както и от нотабилите в местното общество. Получава пълната свобода да съставя програмите по свой образ и подобие. По-късно става гост диригент, за да продължи пътя си към света и България. Под палката му свирят над 60 оркестри в повече от 20 страни. Работи на пет езика – английски, немски, италиански, руски и български. Има десетки международни награди и отличия. Но не заради тях една от любимите му думи е „извънредност“. Затова се завръща в Хайделберг като свободен студент по астрономия. Безкрайно изненадан е, че наричат астероид на него – разбира го случайно между два полета на летището във Виена. Космическият обект "52292 Kamdzhalov" е в астероидния пояс между Марс и Юпитер, на 520 милиона километра от земята.

Космополитът е изключителен кавалер
Мистерията на българските таланти
Маестрото от години подкрепя стотици деца чрез своята фондация и се стреми да намира нови начини, за да помага на все повече млади таланти. “Няма никакво рационално обяснение как тази малка страна има толкова извънредни успехи в химията, математиката, шаха, спортната гимнастика, музиката. Причините за тези изключителни постижения са някъде дълбоко в човека, в неговите корени, в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. И тук бих искал да призова всички да бъдeм автентични, абсолютно смели, абсолютно експериментиращи, да повярвaме в себе си и в другия. Защото само в зоната на доверие ще имаме дързостта да се проявим тотално, цялостно и истински – а това е единственият път към щастието, успеха и творчеството.”, казва Камджалов в обръщение към студентите по повод Климентовите дни в Софийския университет.






















