Благой Бойчев е актьор, театрален режисьор и магистър по философия. Роден е през 1986 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, а по-късно – история на философията в Софийския университет и театрална режисура в НАТФИЗ.
През 2011 г. е сред основателите на независимия театър „Реплика“, отличен с наградата „Стоян Камбарев“ за полет в изкуството през 2014 г. Работата му е свързана със социално ангажирания и документалния театър, с теми като насилието в училище, обществените предразсъдъци, съвестта и моралната отговорност. Сред режисьорските му проекти са „Лоши деца“, „Задочни репортажи за България – Одисеята“ и „Калуня-каля“ по романа на Георги Божинов. Благой е номиниран за „Икар“ през 2017 г. за участието си в спектакъла „Хеда Габлер“.
Ваня Бойчева е журналист, телевизионен редактор, сценарист и кинорежисьор. Завършва журналистика в Софийския университет и кино- и телевизионна режисура в Нов български университет. Професионалният ѝ път е свързан с БНТ, където работи като репортер, сценарист и редактор.
Нейният късометражен филм „Радиотехникът“ (2018) разказва история за бедността, родителската обич и трудния избор между честността и отчаянието. Главната роля е поверена на Благой Бойчев. Филмът получава отличия и фестивални селекции в България и чужбина.
През 2020 г. Ваня печели Наградата за кино 355 на фондация „Стоян Камбарев“ с романтичната комедия „1, 2... 7, 8... 10, или 10 стъпки да срещнеш другата си половина“. Следва късометражният филм „Мечтата на Наташа“, отличен със специална награда на CineLibri през 2021 г.
И двамата са православни християни. Родители са на Борис и Лазара.

Ваня, Благой, вие сте млади родители на две деца, вярващи хора, днес е Денят на християнското семейство, разкажете какви се предизвикателствата пред семействата в наши дни?
Благой: Предполагам са много и предполагам, че някои от тях дори не ги осъзнаваме. За мен лично най-осезаемо предизвикателство е времето за семейството. В бързането да изпълним всички задачи, най-честата жертва е тъкмо то. Другото предизвикателство е енергията. Какво имам предвид – обикновено сме всички заедно вечер, а точно тогава сме най-изморени от работа. Това води до редуциране на общите занимания. Но по отношение на по-глобални предизвикателства, бих посочил образованието. То е най-същественият проблем за отглеждане на деца според мен.
Ваня: Предизвикателното, с което се сблъскваме и ние всеки ден, е възможността да си обърнем истинско внимание. Съзнанието ни е ангажирано с едни куп преживявания, информация и проблеми, които предстоят. Затова е трудно не просто да изслушаш как е минал денят на човека до теб, но и да помислиш как му се отразява всичко, което му се случва, как се чувства наистина и от какво има нужда - подкрепа, малко време за себе си и нещо друго. Понякога просто оставяме мръсните чинии, оставяме децата да изгледат още някое филмче, за да можем да си общуваме малко по-пълноценно.
Като че ли бракът става отживелица с всяко следващо поколение, и ето – учители казват, че децата едната вечер са при единия родител, другата при другия и това се отразява. На детето, после на всички около него, всички сме свързани в едно общество. Как според вас и защо става така – хората бързат да се женят после най-егоистично решават че човека не е за тях и бързо се разделят, им- няма прекарали 2-3 години заедно. Тоест за брака трябва и да са бориш, да се стараеш, нали? А и къде е детето в цялата тази работа?
Ваня: За мен това е много деликатен въпрос. Аз често чета историите на различни хора в групите по социалните мрежи и виждам, че има изключително нещастни хора, при които проблемите са започнали непосредствено след появата на децата. Това е голямо изпитание за брака наистина, защото хората се проявяват в различна светлина. За съжаление не можем да предпазим децата от тези или други негативни емоции - животът е пълен с тях, трябва да им помогнем да ги преживеят по здравословен начин. Никой не е застрахован, че няма да му се случи раздялата, но смятам, че дори и най-сигурните в брака си, трябва да полагат усилия постоянно в отношенията си. Иначе не смятам, че бракът е отживелица - даже виждам много млади хора, които търсят и имат желание да създадат такъв сериозен съюз. Истинската любов си търси начин да се развие и това е един от възможните пътища.

Благой: Не знам, дали бракът е отживелица. Би трябвало да има статистика. Но ние имаме щастието да сме заобиколени от приятелски двойки, които от дълги години инвестират цялото си същество в своите бракове и връзки. Това е прекрасно, затова и ние се опитваме да го правим. А когато се появят деца, човек става още по-внимателен в отношенията си, защото нервната система е силно ангажирана с допълнителни отговорности... Но и радостта е още по-пълна. Разбира се, това, което спомена за бързите раздели, съществува като проблем. Но не съм толкова запознат, за да мога да маркирам конкретен проблем като масова тенденция. Чувал съм, че връзкофобията (страх от обвързване) е такъв. Но бих насочил към специалисти психотерапевти, които да говорят за него.
Какво бракът като съюз ви дава – най-вече пред Бога, а и пред закона, така да се каже защо го препоръчвате?
Благой: Хаха. Силно го препоръчвам, защото в него човек може да разбере наистина какъв човек е всъщност. А това е една от стъпките към Бог. Мястото, където мога да избягам от собствената ми представа за мене си, е бракът. Само вкъщи няма значение какъв пост заемаш, колко награди имаш, как си облечен; вкъщи няма смисъл от ласкателство и още по-малко от подлост. А това в голяма степен показва истинските ми потребности. Какво по-прекрасно от това!?
Ваня: Наскоро ми се наложи да взема пратки по пощата на Благой и се оказа, че общата фамилия ми помогна да си свърша работата безпроблемно. За мен бракът е нещо специално. Връзка, която я усещам във всеки един момент. Все още дори ми е странно, като кажа “съпругът ми” - не е нещо банално и обикновено, а важно и ценно, че съм с този човек.

Иначе в брака е много важно, че имаш човек, с когото да се редуваш да дадеш отговор на въпроса “Какво ще вечеряме?”
Личният пример е най-важен във възпитанието на децата, как действате вие?
Благой: Това за личния пример е вярно. Стремя се да не правя неща, които изисквам и от децата да не правят. Да, трудно е, особено когато държа да не прекарват много време пред екраните. Много е трудно! (смее се). И още- не държа като родител да съм винаги прав. Ако не съм-извинявам се на децата, дори когато ме хванат да ям сладко, а преди това съм забранил на тях. Може би честността е най-добрият личен пример. Не сме супергерои.
Ваня: Нямаме никакъв специален ред на действие, освен да уважаваме действията на другия - ако единият е наложил наказание, другият трябва да го поддържа. Ние показваме уважение един към друг, ако се скараме пред децата, то задължително се сдобряваме и извиняваме след това. Спазваме дадените си обещания. Прощаваме си.
Споделете няколко мили, романтични моменти заедно.
Ваня: Да обикаляме Италия заедно със сигурност, но то не е толкова романтично, колкото стресиращо, защото постоянно гониш фериботи и влакове (когато пътуваш бюджетно). Ние обичаме хубаво кафе и когато открием такова, си го превръщаме в изживяване.
Благой: Понеже обичам да пътувам, имам много любими моменти от пътувания. Но бих споделил един от най-интересните, който се случи това лято. Бяхме тръгнали много късно с децата към морето. Но на магистрала Тракия имаше такова задръстване, че се движехме с повече час закъснение и навигацията ми даваше, че ще пристигнем в град Бяла след полунощ. Решихме да не измъчваме децата и по път си резервирахме апартаментче в Пловдив. Боби беше изключително въодушевен, че ще спим „на хотел“. За Лазара също беше нещо ново, пък и беше доволна, че не е на тясно в детската седалка в колата. И така пристигнахме на морето с цял ден закъснение, защото си направихме извънреден стоп в Пловдив. Боби дълго време след това повтаряше, че много му е харесало на хотела...
Децата с кои въпроси най-много ви докосват или забавляват?
Благой: Като цяло с всички!
Ваня: С абсолютно всяко нещо ни радват и удивляват. Боби често ни пита: “Колко играчки сте имали като малки?”, защото го учудва фактът, че сме имали много малко играчки и не е имало по абсолютно всяко време от денонощието детски по телевизията. Любимият въпрос на Лазара засега е: “Мамо, какво на мене купи?”.
Вие сте артистична двойка, разкажете за проектите върху които сега работите
Ваня: Оказа се през годините, че е много трудно да работим по общи проекти, защото един от нас трябва да гледа децата. Засега имам желание отново да направя филм, в който Благой да е в главната роля, но по свой, авторски начин, така че да е част от творческия процес. В момента работя по няколко документални филма, които са част от международни проекти, както и върху една идея за филм за Яворов и животът му в Париж.

Благой: Аз работя със студенти от НАТФИЗ върху дипломно представление. То ще бъде за пътя, който един актьор извървява от избора на текст до неговото осъществяване на сцена.
Синът и дъщеря ви как откликват на това, че живеят с дози култура?
Благой: Ще ми се да получават повече такива дози. Но са още малки. За сега футболът е по-важен.
Ваня: Всъщност децата ни не са отраснали в театъра, както много хора биха си представяли с баща режисьор. Работата в театъра е много ангажираща и отговорна, а децата - още повече, така че двете неща трудно се съчетават. В телевизията също - Боби от време на време идва с мен на работа лятото, но в никакъв случай не му е интересно. Поне засега. Те си имат нормално детство, в което от време на време ги водим на театър или на концерт, когато имаме възможност.






















