Преди повече от шестнадесет века един от най-великите християнски проповедници отправя послание, което звучи изненадващо съвременно. Бракът не бива да се крепи на страх, принуда или богатство. Любовта трябва да личи в отношението между съпрузите, в думите, които си казват, в грижата за децата и дори в начина, по който посрещат гостите си.
Авторът на тези разсъждения е свети Йоан Златоуст, архиепископ на Константинопол и един от най-почитаните отци на Православната църква. Макар да е живял през IV и началото на V век, проповедите му за семейството продължават да се изучават и днес.
Особено известна е неговата двадесета беседа върху Посланието на свети апостол Павел до ефесяните. Тя разглежда брака като духовен съюз, в който двама души споделят отговорността за своя живот и за хората около тях.
Как една майка, останала сама, отглежда бъдещ светец
Йоан Златоуст е роден около 347 г. в Антиохия, един от големите културни и религиозни центрове на Римската империя.
Баща му Секунд, военен офицер, умира, когато бъдещият духовник е още съвсем малък. Майка му Антуса остава вдовица едва на 20 години, с отговорността да отгледа децата си.
Вместо да потърси нов брак, тя посвещава живота си на тяхното образование и възпитание. Осигурява на Йоан възможността да учи при най-добрите преподаватели в Антиохия, сред които прочутият езически ритор Ливаний.
Именно в дома на Антуса момчето получава първите си уроци по християнска вяра. По-късно Йоан се отказва от обещаваща светска кариера, избира духовния живот и се превръща в един от най-прочутите оратори на своето време. Изключителното му красноречие му носи прозвището Златоуст.
Любопитното е, че човекът, оставил едни от най-влиятелните християнски поучения за брака, сам не създава семейство със съпруга и деца. Но израства сред грижите и усилията на майка, която сама поема тяхното отглеждане.
Историята на Антуса остава силен пример за родителска всеотдайност и за значението на възпитанието.
Домът трябва да бъде малка църква
Една от най-известните идеи на свети Йоан Златоуст е, че християнският дом може да се превърне в малка църква.
В беседата си върху Посланието до ефесяните той свързва духовния живот на семейството с общата молитва, уважението между съпрузите и възпитанието на децата.
Светецът препоръчва мъжът и жената заедно да посещават богослуженията, а след това у дома да разговарят за прочетеното и чутото в храма.
За Златоуст вярата не се изчерпва с присъствието в църквата. Тя продължава на семейната трапеза, в ежедневните отношения и в решенията, които хората вземат.
Той призовава християните да посрещат в домовете си нуждаещи се хора и да помнят, че богатството и общественото положение не определят нравствената стойност на човека.
Така домът се превръща в място, където любовта към Бога намира израз в отношението към ближните.
Защо съпругата не бива да се страхува от мъжа си
Сред най-въздействащите пасажи в двадесетата беседа е този, в който Златоуст разяснява задълженията на съпруга.
Той напомня думите на апостол Павел, че мъжете трябва да обичат жените си така, както Христос обича Църквата.
За светеца това означава готовност за саможертва, постоянна грижа и отказ от насилие.
Той задава въпрос, който остава съществен и днес: какъв е този брачен съюз, в който жената трепери от страх пред своя съпруг?
Според проповедника заплахите не могат да създадат истинска близост. Съпругата трябва да живее като свободен човек, обичан и уважаван от този, с когото е свързала живота си.
Тези думи са особено интересни за историците, защото са произнесени в общество със силно изразена патриархална йерархия.
Златоуст не оспорва изцяло тогавашното разбиране за водещата роля на мъжа в дома. Но настоява, че отговорността му трябва да се проявява чрез любов, грижа и самоограничение.
Защо богатството не прави брака щастлив
В проповедта си светецът критикува прекалената загриженост за парите, скъпите сватби и общественото положение.
Според него съпрузите трябва да търсят преди всичко нравствените качества на човека до себе си.
Той насърчава мъжа да показва на жена си, че цени присъствието ѝ повече от приятелските развлечения и материалните придобивки.
Особено любопитен е съветът му в семейството да не се допуска постоянна подялба между „мое“ и „твое“.
За Златоуст споделеното имущество е израз на общия живот, който двамата изграждат.
Съпругът трябва да показва с думи и действия, че домът и всичко в него принадлежат на семейството.
Децата са поверени на родителите, за да ги научат на доброта
Йоан Златоуст посвещава особено внимание и на детското възпитание.
В съчинението си „За суетната слава и за правилното възпитаване на децата“ той сравнява родителите с художници и скулптори.
Както творецът внимателно работи върху произведението си, така бащата и майката трябва всекидневно да изграждат характера на детето.
Той настоява децата отрано да свикват с добротата, истината, скромността и милосърдието. Съветва родителите да им разказват библейски истории, да обръщат внимание на приятелствата им и на примерите, които срещат.
Проповедникът разбира, че възпитанието изисква търпение и постоянство.
Образованието и общественото положение имат значение, но според него истинската задача на родителите е да помогнат на детето да израсне като нравствен човек.
Как семейният мир променя и света извън дома
В беседата си Златоуст прави още едно наблюдение. Когато между съпрузите има разбирателство, благотворното му влияние достига до децата, роднините, приятелите и съседите.
Раздорите, от друга страна, могат да засегнат много повече хора от двамата, между които са възникнали.
Така светецът свързва семейния живот с благополучието на цялото общество.
Бракът според него предполага всекидневен труд на духа – умението да въздържаш гнева си, да говориш с уважение, да бъдеш щедър и да търсиш мира.
Тази представа за дома като място, в което човек се учи да обича, остава едно от най-силните послания в православното разбиране за семейството.
Как да прочетем думите му днес
Учението на свети Йоан Златоуст е създадено в общество, чиито представи за съпружеството, възпитанието и ролята на жената се различават значително от съвременните.
В текстовете му присъстват и характерни за епохата възгледи за семейната йерархия и дисциплината.
Но неговите призиви за милосърдие, саможертва, взаимна грижа и отказ от заплахи и унижение имат непреходно нравствено значение.
За Деня на християнското семейство те напомнят, че добрият дом се изгражда всеки ден- с внимание, обич, търпение и отговорност.






















