Днес, 7 ноември, е Архангелова задушница – ден за молитва, спомен и почит към хората, които вече не са сред нас. В съботата преди Архангеловден православните християни посещават храмовете и гробовете на своите близки, палят свещи и раздават храна за помен с думите „Бог да прости“.
Наричана още Рангелова или Мъжка задушница, тя е последната от трите големи задушници през годината. На този ден се почита и паметта на загиналите български воини, за които се отслужват заупокойни служби.
Според църковната традиция съботата е посветена на молитвата за починалите. В храмовете се извършват заупокойни литургии и панихиди, а близките почистват гробните места, поставят цветя и запалват свещи.
Какво се носи на Архангелова задушница?
Сред най-разпространените обичаи е приготвянето на варено жито, което символизира надеждата за възкресението и вечния живот. Обикновено то се подслажда със захар, а по желание се добавят орехи.
Приготвя се и пита или хляб, който се разчупва и раздава на близки, съседи и други хора с думите „Бог да прости“.
Червеното вино също присъства в традицията. На много места гробът се прелива с малко вино, като се прави кръстен знак.
За помен могат да се раздават плодове, сладкиши, бисквити, кекс и други храни според възможностите и обичаите на семейството. Няма задължителен брой ястия или определено количество храна, които трябва да бъдат поднесени.
Палят се свещи, поставят се цветя, а при поменаването и освещаването на гроба се използва и тамян.
Църковното разбиране поставя молитвата за покойниците в центъра на този ден. Раздаването на храна и добрите дела са израз на милосърдие и памет за починалите.
Светите 33-ма мъченици от Мелитин
На 7 ноември Църквата почита и светите 33-ма мъченици от град Мелитин в Мала Азия, днешна Малатия в Турция.
Всички те били от областта Кападокия и пострадали заради вярата си в Иисус Христос по време на гоненията срещу християните при император Диоклетиан.
Най-известен сред тях е свети Йерон, родом от град Тиана. Той имал двама братя, а след ранната смърт на баща им майка им ги отгледала и възпитала в християнската вяра и добродетели.
Тримата братя станали пример за околните и привлекли към християнството и други хора.
Когато започнали гоненията, Йерон, братята му и още 30 християни били заловени и обвинени, че проповядват различна от официалната религия и отклоняват хората от държавния култ.
По онова време подобни действия били смятани за измяна към императорската власт.
След тежки изтезания всички били осъдени на смърт и обезглавени през 298 година.
Тяхната памет остава в християнската история като свидетелство за непоколебима вяра и готовност човек да защитава убежденията си дори с цената на живота.
Преподобни Лазар Галисийски – монахът, избрал живота върху каменен стълб
Православната църква възпоменава днес и преподобни Лазар Галисийски.
Той е роден в средата на X век в село близо до град Магнезия в Западна Мала Азия, на територията на днешна Турция.
Получава образованието си в близък манастир, а по-късно, воден от желанието да посети светите места, заминава за Йерусалим.
Там се покланя на християнските светини и постъпва в манастира „Свети Сава Освещени“. Приема монашество, а след време е ръкоположен и за свещеник.
След около десет години, заради поредните арабски нападения над храмове и манастири, Лазар е принуден да напусне Светите земи и да се върне в родния си край.
Установява се недалеч от Ефес, в планината Галисия, откъдето идва и името Галисийски.
Първоначално живее сам в килия, отдаден на молитва и духовни подвизи. Постепенно около него започват да се събират и други монаси и така възниква манастирска общност.
По-късно преподобни Лазар издига каменен стълб, на църковнославянски наричан стълп, и прекарва дълги години на върха му в уединение, пост и молитва.
Именно затова е известен и като стълпник.
Според църковното предание Бог го дарил с благодатта да извършва чудеса.
След дълъг монашески живот преподобни Лазар се упокоява в дълбока старост през 1054 година.
