На 28 октомври православният календар ни среща с една особено интересна фигура от българската история – царица Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, която след края на царския си живот приема монашеското име Теофана и е почитана като преподобна. На тази дата се възпоменават още света мъченица Параскева, светите мъченици Терентий, Неонила и техните чеда, преподобни Стефан Саваит и свети Димитрий, митрополит Ростовски.
Царицата, която оставила трона заради Бога
Историята на Теодора е необикновена. Тя е дъщеря на влашкия воевода Иванко I Басараб, а според църковната традиция рожденото й име е Брайда. Около 1323 г. тя се омъжва за Иван Александър, който по това време все още е деспот в Ловеч.
Когато през 1331 г. Иван Александър се възкачва на българския престол, Теодора става царица и заема важно място в живота на Второто българско царство. Близо петнадесет години тя е до владетеля и подкрепя развитието на книжнината и духовния живот.
Името й се свързва и с дарителство. Тя е ктитор на църкви и манастири, сред които е посочван и Басарбовският скален манастир край Русе. В Софийския псалтир от 1337 г. царицата е представена като благочестива жена.
От брака си с Иван Александър Теодора има четири деца – Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен IV и Василиса.
Но царският й живот завършва драматично.
От Търново към манастира
Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара, която приема християнството и получава името Теодора. Първата царица е отстранена от двора и напуска Търново.
Тогава настъпва най-голямата промяна в живота й. Теодора приема монашество и името Теофана. От този момент нататък тя посвещава живота си на Бога.
Тя търси духовни наставления от исихасти и от ученици на свети Григорий Синайски. Сред духовниците, с които е свързана, е и свети Теодосий Търновски – една от големите фигури на българската духовност през XIV век.
Около 1356 г. Теофана се оттегля във Видин при сина си Иван Срацимир. Според преданието прекарва последните си години там, а при османското завладяване на Видин през 1396 г. загива. Погребана е с голяма почит в Алботинския скален манастир.
Канонизирането й в съвременната православна традиция е свързано с Румънската православна църква, която я канонизира през 2022 г. Български архиереи също участват в тържествата в Букурещ. Днес Българската патриаршия я вписва в календара като „преподобна Теофана (царица Теодора Българска)“.
Мъченицата Параскева – главната светица на деня
На 28 октомври се почита и света мъченица Параскева, родена в Икония в Мала Азия. След смъртта на родителите си тя посвещава живота си на християнската вяра и проповядва сред езичниците.
Заради вярата си е преследвана и измъчвана. Според житието била хвърлена в тъмница и подложена на огън, но оцеляла. В крайна сметка била посечена с меч по време на гоненията при император Диоклециан около 303 г.
Тъкмо затова денят е свързан с почит към твърдостта във вярата, търпението и духовната сила.
Свети Терентий и Неонила – семейство, загинало за вярата
Църквата днес възпоменава и светите мъченици Терентий, Неонила и техните деца. Те са сред християнските семейства, превърнали вярата си в общ семеен път и приели мъченическа смърт.
Техният пример е особено силен именно заради семейната връзка – родители и деца, които според църковното предание не се отказват от Христовата вяра дори пред лицето на преследванията.
Почит към големия духовник Стефан Саваит
На тази дата се почита и преподобни Стефан Саваит – палестински подвижник от IX век, живял в манастира „Св. Сава“.
Той оставя богословски и литургични трудове, а сред най-известните му произведения са канони, посветени на църковни празници и светци. Според преданието животът му е бил пример за изключително духовно смирение и аскетизъм.
Свети Димитрий Ростовски – човекът, събрал житията на светиите
На 28 октомври се възпоменава и свети Димитрий, митрополит Ростовски. Роден през 1651 г., той приема монашество още като млад и по-късно става митрополит.
Най-голямото дело на живота му е събирането и обработването на житията на светиите. Той работи върху своя огромен труд в продължение на две десетилетия. Като митрополит основава и духовна семинария.
Така денят събира в едно мъченици, монаси, духовници и една българска царица, превърнала короната в кръст и царския живот – в монашески.
Какво се прави на 28 октомври
28 октомври през 2026 г. се пада в сряда и е постен ден. Църковният календар за датата допуска риба, но постът означава въздържание от месо, млечни продукти и яйца.
В православната традиция денят е подходящ за молитва, посещение на храм и отдаване на почит към светците, чиято памет се чества. Хората, които спазват пост, се въздържат не само от определени храни, но и се стремят към повече смирение, спокойствие и добри дела.
Особено подходящо е на този ден човек да помогне на близък или нуждаещ се, да потърси помирение и да избягва конфликти и злословие.
Какво не бива да правим
Църковният смисъл на поста не се изчерпва с хранителни забрани. Денят не е повод за суеверия и за измисляне на списък от магически забрани.
Не е редно постният ден да се превръща в празник с тежки месни трапези и шумни веселби. Избягват се преяждането, пиянството, скандалите, злословието и всякакви действия, които противоречат на смисъла на поста.
Най-важната „забрана“ всъщност е човек да не превръща поста в показност. Православната традиция поставя на първо място молитвата, милостта, прошката и доброто отношение към другите.
Кой празнува имен ден
28 октомври не е сред големите имени дни в българския календар. Затова и няма широко разпространена група от празнуващи, както например на Димитровден или Петковден. В някои именни календари се срещат Лъчезар и Лъчезара като празнуващи на тази дата, но това не следва пряко от официално посочените светци в календара на Българската патриаршия.
Името Теофана също може да бъде повод за поздрав към жени, които го носят, макар че в съвременната българска именна традиция то е изключително рядко.
Така 28 октомври остава по-скоро ден за духовна памет, отколкото за масов имен ден. А сред образите на деня изпъква един особено български – този на царица Теодора, която след като губи короната си, избира името Теофана и посвещава остатъка от живота си на Бога.
