Не давайте пари назаем, избягвайте кавгите и отложете новите начинания. Но непременно направете добро – народното поверие обещава, че щедростта ще се върне многократно. Такива са старите вярвания за 17 октомври, когато православната църква почита паметта на свети пророк Осия и преподобномъченик Андрей Критски.
Денят съчетава две забележителни истории за вярата и смелостта с любопитни народни обичаи, чрез които предците ни се опитвали да предвидят идването на зимата.
Пророкът, чиито думи цитира самият Христос
Свети пророк Осия живял през VIII век преди Христос, по времето на цар Йеровоам II в северното Израилско царство.
Той е автор на първата от дванадесетте книги на така наречените малки пророци в Стария завет.
Осия бил ревностен защитник на Божия закон и не се страхувал открито да изобличава владетелите и народа заради идолопоклонството и отдалечаването от истинската вяра.
Пророчествата му обаче не били само предупреждения. В тях присъства и посланието за Божието милосърдие, прошката и надеждата за спасение.
Едни от най-известните му думи са: „Милост искам, а не жертва“ (Осия 6:6).
Векове по-късно самият Иисус Христос припомня този призив в разговора си с фарисеите. Към книгата на Осия се обръщат и апостолите Петър и Павел в своите послания.
Според житието пророкът доживял 75 години и починал в мир.
Монахът, който дръзнал да предизвика императора
На 17 октомври църквата почита и преподобномъченик Андрей Критски – духовник, чиято смелост му струвала живота.
Той живял през VIII век след Христос на остров Крит, по времето на византийския император Константин V Копроним, известен с подкрепата си за иконоборчеството.
Когато започнали гоненията срещу християните, които почитали светите икони, Андрей напуснал манастира си и се отправил към Константинопол.
Там станал свидетел на жестокото отношение към вярващите и решил да се противопостави лично на владетеля.
Според житието, когато успял да се приближи до императора в храма „Свети Мамант“, монахът го попитал дръзко:
„Царю, ти всъщност християнин ли си?“
Константин бил смаян от дързостта му, но бързо наредил Андрей да бъде заловен и хвърлен в затвора.
Последвали побоища, унижения и мъчения.
Монахът обаче не се отказал от убежденията си.
„Никой не върши грях, ако изобличава царя, когато той върши беззаконие!“, отвърнал той на своите мъчители.
Според житийния разказ пазачите го предали на тълпа иконоборци, която започнала да го замеря с камъни. Накрая мъж, описван като рибар, го ударил с брадва и сложил край на живота му.
Андрей Критски загинал мъченически през 767 година.
Защо народът нарича празника Осия Коларят
В народния календар 17 октомври е известен с необичайното име Осия Коларят.
Названието идва от стар земеделски обичай. По това време стопаните сваляли колелата на летните каруци, поправяли ги и ги прибирали до пролетта.
Това бил един от знаците, че усилената работа по полето приключва и селото постепенно се подготвя за студените месеци.
Хората вярвали също, че природата на този ден подсказва какво време предстои.
Сутрешната слана се смятала за предвестник на сухи и слънчеви дни, а яркочервеното небе при залез – за знак, че наближава силен вятър.
Ако птиците внезапно започнели да пеят необичайно оживено, старите хора очаквали разваляне на времето.
Тези поверия са част от народната традиция, а не научна прогноза.
Какво не бива да правим на 17 октомври според поверията
Народните вярвания свързват празника с няколко забрани.
Смятало се, че не е добре да се дават или вземат пари назаем, защото връщането им ще бъде трудно.
Не се препоръчвало и започването на нови начинания. Според поверието плановете, замислени на този ден, можело да не се осъществят.
Хората избягвали и дългите пътувания, както и важните спорове.
Особено внимание се обръщало на думите. Кавгите, клюките, обидите и злословието се смятали за нежелани, защото можели да нарушат спокойствието и хармонията в дома.
Три добри дела носят благополучие
Най-хубавото послание на празника обаче е свързано с милосърдието.
Според народно поверие човек трябва да направи три добри дела – да помогне на възрастен съсед, да нахрани нуждаещ се, да се погрижи за животно или просто да подаде ръка на човек в беда.
Вярвало се, че така в дома ще има разбирателство и благополучие.
И макар забраните и предсказанията да принадлежат на света на старите вярвания, посланието на празника остава удивително съвременно.
Преди повече от две хилядолетия пророк Осия напомнял, че милостта е по-важна от показната жертва.
А на 17 октомври народната мъдрост сякаш повтаря същото по свой начин: по-малко лоши думи, повече добри дела.
