Днес е Петковден. На 14 октомври България се обръща към една от най-почитаните си светици - Преподобна Параскева, Св. Петка Търновска. Историята ѝ започва далеч от нашите земи, но завършва именно тук - в сърцето на средновековна България, където мощите ѝ са донесени през XIII век и където култът към нея се разгръща с необикновена сила.
Коя е Света Петка?
Св. Петка е родена в Епиват, край Мраморно море. Още като дете проявява необичайна кротост и състрадание. Легендите разказват, че раздава дрехите си на бедните, а когато майка ѝ я укорява, тя отговаря: „Това е за Христос“. След години на пост, молитва и отшелничество, тя умира в дълбока старост, а тялото ѝ остава нетленно. Мощите ѝ преминават през Търново, Белград и Цариград, но именно в България светицата се превръща в духовен стълб - закрилница на народа, на жените, на майките, на дома.
Как се чества Петковден в България
Петковден е един от големите есенни празници. В селата го наричат Зимен Петковден, защото бележи прехода към студеното време, към затварянето на годината и прибиране на реколтата. В църквите се отслужват тържествени литургии, а в домовете се приготвя празнична трапеза, която събира семейството.
В много райони на България Петковден е денят, в който се прави курбан за здраве – най-често от овца или агне. Курбанът се освещава и се раздава на съседи и близки. Вярва се, че така домът ще бъде под закрилата на светицата през цялата зима.
Празникът е особено силен в Северна България и Добруджа, където Св. Петка се смята за пазителка на нивите, житото и плодородието. В Родопите пък я наричат „майка-закрилница“ – жените се молят за здраве, за леко раждане, за мир в дома.
Защо Св. Петка е толкова почитана
Почитта към Св. Петка е уникална - тя е една от малкото светици, които народът възприема като жива, близка, домашна. Не е величествена като царските светци, не е гръмка като войнствените архангели. Тя е тиха сила – закрила, която идва без шум, без чудеса, но с постоянство.
В народното съзнание Св. Петка е пазителка на жените, на майките, на болните, на бедните. Към нея се обръщат за изцеление, за утеха, за помощ в трудни времена. Много легенди разказват как светицата се явява насън, предупреждава за беда или показва път към спасение. Затова и култът към нея е толкова дълбок – той е личен, интимен, почти семейно наследство.
Традиции и обичаи на Петковден
Петковден е денят, който бележи края на активната земеделска работа. След него започва подготовката за зимата – прибиране на последните плодове, подреждане на хамбарите, зазимяване на животните.
В някои райони се прави обредно омесване на хляб, който се раздава за здраве. Жените палят свещи пред домашните икони, а мъжете не започват нова работа – вярва се, че светицата не обича суетата и шумните дейности.
Особено силен е обичаят да се раздава храна на бедни и самотни хора. Това е денят на милосърдието – жест, който се прави в чест на светицата, известна със своята добрина.
Поверия за Петковден
Народните вярвания около Петковден са многобройни и дълбоко символични. Смята се, че каквото е времето на този ден, такава ще бъде и зимата – ако е ясно и слънчево, зимата ще е мека; ако е мъгливо и студено, предстои тежък сезон.
Вярва се още, че Св. Петка „затваря“ лятото и „отваря“ зимата. След този ден не се оставят дрехи навън, защото „светицата ги прибира“. Не се изнася храна след залез, за да не се „изнесе“ късметът на дома.
В някои краища казват, че на Петковден невестите не трябва да излизат сами вечер, защото „Петка пази младите жени от зло“.
Какво е забранено да се прави на Петковден
Петковден е ден на покой и чистота. Народната традиция забранява всякаква тежка работа – не се копае, не се жъне, не се преде, не се тъче. Жените не перат и не чистят, защото се вярва, че така ще „разсърдят“ светицата.
Не се коли добитък, освен ако не е за курбан. Не се започва нова работа, не се мести дом, не се правят ремонти. Забранено е да се влиза в кавга – денят трябва да мине тихо, с уважение към светицата.
Кой празнува имен ден на Петковден
Днес празнуват всички, които носят името Петка, Параскева, Парашкева, Петкана, както и производните Пенка, Пенчо, Петко, Пецо, Пецка. Това е техният ден – денят на светицата, която носи името им и ги закриля.
