На 17 август Българската православна църква почита паметта на свещеномъченик Мирон – духовник, който не се уплашил от римските войници и останал верен на Христовата вяра до саможертва. Народните поверия свързват деня и с редица забрани, знаци за времето и предсказания за идващата зима.
Кой е свещеномъченик Мирон
Свети Мирон живял в Ахайя по времето на римския император Деций Траян (249–251 г.), останал в историята със своите преследвания на християните.
Мирон произхождал от заможно и видно семейство от областта на Коринт, днешна Гърция. Според житието му той получил вярата в Христос от своите родители. След като достигнал необходимата възраст, заради силната си привързаност към християнската вяра и доброто си образование бил ръкоположен за свещеник на църковната община в своето селище.
Животът му обаче се променил, когато местният римски военачалник Антипатър започнал жестоки преследвания срещу християните.
Изправил се срещу „хищните вълци“
Когато научил, че християните празнуват голям празник, Антипатър заедно с отряд войници нахлул в храма по време на литургията на Рождество Христово. Намерението им било да заловят вярващите и да ги убият.
Свещеникът Мирон, който служел по време на богослужението, не се уплашил от въоръжените войници. Той изобличил Антипатър и хората му, че нарушават закона и нахлуват като „хищни вълци“ по време на мирно и свещено богослужение.
Думите му обаче не спрели военачалника. Антипатър наредил Мирон незабавно да бъде заловен и отведен в затвора.
Там свещеникът бил измъчван жестоко. Със завързани ръце го провесили над земята, след което бил подложен на различни мъчения.
Не се отказал от Христос
След това Мирон бил изпратен на заточение в град Кизик, в област Мизия, Мала Азия.
Там отново бил заставен да се отрече от вярата си в Христос и да принесе жертви на езическите божества. Свещеникът отказал да изпълни заповедта.
Не след дълго местният управител го осъдил на смърт чрез обезглавяване.
Мирон бил убит на 17 август 250 г. Именно на тази дата всяка година християните почитат паметта му, неговата чистота на живота и предаността му към вярата, останала непреклонна до саможертва.
Какво разказват народните поверия
Около празника са се съхранили и различни народни вярвания, свързани най-вече с поведението на животните, времето и бъдещата реколта.
Особено внимание се обръща на домашните животни. Ако котка и куче започнат да се карат, според поверието това може да е предвестник на разправии и напрежение в семейството.
Какво не трябва да се прави на 17 август
Според традицията на този ден не бива да се тъпче тревата, защото се вярва, че това може да донесе здравословни неприятности.
Не трябва да се обиждат конете, тъй като подобно отношение се смята за предпоставка за нещастия и проблеми.
Народното поверие свързва черните дрехи с лош късмет и препоръчва те да бъдат избягвани.
Какъв ще бъде януари?
В народния календар 17 август има и друга особеност – времето през този ден се приема като своеобразен знак за това какъв ще бъде януари.
Ако сутринта има мъгла и роса, това се приема като знак за хубаво време.
Сланата в ранните часове пък се смята за предвестник на добра реколта през следващата година.
Спокойната вода във водоемите около обяд според поверието предвещава тиха есен и мека зима.
Ако в гората има изобилие от горски плодове, се вярва, че предстои студена зима. По това време на годината се очаква да се появят и медени гъби и червени боровинки.
В миналото земеделците използвали празничния ден и за молитви за здравето и благополучието на добитъка. Затова от сутринта специално внимание се отделяло на животните и грижите за тях.
Какво повелява традицията
Според народните вярвания на този ден е добре да се избягва тежката домакинска работа.
Не се препоръчва и да се правят дългосрочни планове или да се предприемат важни начинания.
Особено любопитна е забраната да се мие подът. Според поверието човек може символично заедно с мръсотията да „измие“ от дома си щастието и благополучието.
Народната традиция съветва още да не се вземат съдбоносни решения и да не се сключват важни сделки на този ден.
