Вестник "Стандарт"

Истории от Прованс: Сен Реми и пътят към лудницата

В психиатричната клиника на манастира „Сен Пол дьо Мавзол“ е запазена стаята с леглото на Винсент, там художникът създава „Звездната нощ“

Истории от Прованс: Сен Реми и пътят към лудницата

Предприемчиви бизнесмени предлагат нощувка в дома на Нострадамус, лицето на гадателя е реклама за лотария

Сен Реми е най-провансалското място в Прованс – тихо, уютно, потънало в дрямка. Горещият въздух е изпълнен със сладострастно ухание на жасмин, пурпурни бугенвили обрамчват порти и дувари, а олеандрите са големи колкото дървета.

Сред туристическите забележителности е родната къща на Нострадамус. За най-загадъчната личност на Средновековието напомня каменна плоча върху обновената сграда, бюстът му украсява старинна чешма.

Предприемчиви  бизнесмени са намерили начин да се възползват от известния си съгражданин – в туристическите брошури се предлага нощувка в леглото на Нострадамус, а лицето и името му са реклама за лотария – скритото послание е, че духът на гадателя ще ти помогне да познаеш късметлийските числа.

ВИЖ ОЩЕ: Нострадамус откри огледалото на страха

В стария център под платаните се гушат уютни кафенета и ресторанти, магазини, арт работилници, улични артисти свирят и пеят за минувачите.

Но всяка сряда заведенията прибират тентите и масите, за да отстъпят място на Негово величество Пазара. Тогава тук се изсипва изобилието на Прованс - плодове и зеленчуци, мед, вино, зехтин, гордостта на производителите на сирена и колбаси.

Така всички имат възможност да напазаруват чиста фермерска храна директно от източника. В супермаркетите в покрайнините на града също се продават продукти направо от производителите, които гарантират за качеството с лицето и името си - снимките им са на витрините. Вероятно това е една от причините, че сред французите - известни чревоугодници - хора с наднормено тегло са изключение.

Подобно на Арл, и Сен Реми има честта да бъде претворен от Ван Гог.  След като арлезианците прогонват Лудия холандец, брат му го убеждава да постъпи в психиатричната клиника в светата обител край Сен Реми де Прованс. Доктор Теофил Пейрон го диагностицира с остра форма на епилепсия.  По време на едногодишния си престой  – от май 1889 до май 1890, Винсент рисува над 150 картини.

От чешма в центъра на града тръгвам по стъпките на Винсент към манастира „Сен Пол дьо Мавзол“.

Откриването на всяка следваща стъпка от маршрута, отбелязана с картина, е като редене на пъзел. Откъси от писмата на художника са поставени до всяка репродукция.

В тях той подробно описва душевното си състояние, мислите и емоциите, предизвикани от предизвикателството на поредния пейзаж, който рисува. Вълнуващо е да стоиш на места, където е разпъвал статива си - да гледаш как вятърът поклаща сребристите листа на дърветата от „Маслинова горичка“, да се любуваш на кипарисите, „красиви като египетски обелиски“, чиито зелено-сини нюанси не са му давали мира, докато не ги улови, да съзерцаваш през неговите очи планината Сен Виктоар, която и Пол Сезан обичал да рисува.

„Много провансалско“, пише на Гоген за сюжета на „Път с кипариси и звезда“,  последната картина, завършена в Сен Реми.

„Сен Пол дьо Мавзол“, където и до днес има действаща психиатрична клиника, посреща с особената атмосфера на място, даващо убежище на объркани души. Манастирът е създаден през XI век от бенедиктинци, през вековете монахини от различни конгрегации помагат на болни и възрастни с деменция.

Зеленината в градината успокоява, ириси цъфтят в алеите край стените, полята наоколо дават възможност на ума да се рее без прегради. За посетители са достъпни само няколко стаи, показващи как е изглеждала лудницата в края на 19 век: леглата с каиши, прилежно сгънатите усмирителни ризи, сините стъкленици с бром за буйстващите.

Винсент пренася на платното всичко, което вижда, така, както го чувства. В стаята му са леглото и столът, които познаваме от картините му.

В ателието, което му предоставят в клиниката, е създадена „Звездната нощ“. Учени твърдят, че Ван Гог е нарисувал с изключителна точност положението на Луната, планетата Венера и няколко звезди, астрономи, изследвали с телескопа „Хъбъл“ вихрите около звездата V838 Mon, откриват прилика с творбата на холандеца.

„Доколкото мога да преценя, всъщност аз не съм умопобъркан. Ще видиш, че картините, които съм направил в промеждутъците между пристъпите, са спокойни и не по-лоши от други“, пише Винсент на брат си.

Докторите му разрешават да напуска клиниката, за да рисува в околностите. Но неговият свят вече не е в жълто, а в депресивно синьо. Жизнерадостните слънчогледи са заменени от печални ириси. Завихрените мазки са като бурите в главата му.

При един от пристъпите холандецът наранява с нож свещеник и се нагълтва с терпентин. След този случай повече не излиза извън клиниката. Чувства се като „счупен съд”.

Съветват го да отиде при д-р Пол Гаше в селцето Овер-сюр-Оаз близо до Париж. „Сякаш кошмарът е изчезнал“, споделя оттам.

На 27 юли, след като до обяд е работил по картината „Корените на дърветата“, Винсент излиза сред нивите край селото.

Той вече е нарисувал предчувствието си в „Житно поле с гарвани“

 Прострелва се, но успява да се прибере в стаята си. На 29 юли издъхва.

 „В живота на художника може би смъртта не е най-трудното“, е написал на Тео две години преди смъртта си.

Според съвременни психиатри,  художникът е имал поне две психични заболявания - маниакално-депресивна психоза и личностни разстройства, но лекарите по това време не са диагностицирали такова нещо. Има хипотези и че сифилис е засегнал мозъка му.

Други обаче са на мнение, че той не е бил луд. Наранявал се, за да получава внимание, съчувствие и любов, за които е копнял през целия си живот, казва доктор Жан-Марк Булон, психиатър в клиниката в Сен Реми.  С това е свързана и хиперграфията – огромното желание да описва чувствата си в писма към единствения си близък човек - Тео. И да рисува, макар че никой не е разбира нито творбите му, нито него.

Признанието идва много по-късно. През 2022 г. картината "Овощна градина, обградена с кипариси" от колекцията на съоснователя на Microsoft Пол Алън е откупена на търг на аукционна къща Christie's в Ню Йорк за 117 милиона долара. Преди това най-скъпо продадената картина на Ван Гог е една от версиите на "Портрет на д-р Гаше", за която японски бизнесмен е платил 82,5 милиона долара през 1990 г. Експертите оценяват стойността й към днешна дата на 149,4 милиона долара. През 1987 г. "Поле с ириси" е продадена за 53,9 милиона долара, а „Арлезианката“ – за 40 млн. долара.

Автор: Даниела Денева

Снимки: Даниела Денева

ВИЖ ОЩЕ: Прованс и лудостта на гениите

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай