Технологиите в служба на изкуството
Представете си град, потънал в индустриална меланхолия, с димящи комини и ръждясващи кранове по бреговете на река Нервион. Представете си улици, по които рядко се чуват туристически стъпки, и местно население, което гледа с тъга как младите хора напускат в търсене на по-добро бъдеще. Това е Билбао в началото на 90- те години на миналия век. Градът е едно от индустриалните сърца на Испания, което обаче биеше все по-слабо с всяка изминала година. Днес, три десетилетия по-късно, същият този град е международна туристическа дестинация, която привлича над милион посетители годишно. Магията, която извърши тази трансформация, носи името Музей Гугенхайм Билбао. Това е архитектурен шедьовър, който не само промени силуета на града, но и написа наново неговата история.
Раждането – битка за оцеляване
Историята на музея започва през 1991 година, когато Фондацията „Соломон Р. Гугенхайм“ в Ню Йорк получава неочаквано предложение от баските власти. Предложението е смело и амбициозно - да се построи филиал на прочутия музей в Билбао. За властите в Баския това не е просто културен проект, то е отчаяна битка за оцеляването на града.
Избирането на архитект става предмет на международен конкурс, в който участват някои от най-именитите експерти в съвременното планиране. Сред кандидатите са японският майстор Арата Изозаки, австрийската група „Кооп Химмелблау“ и американския гений Франк Гери. Когато комисията вижда проекта на Гери, решението е еднозначно - това е архитектурата на бъдещето. Франк Гери, роден в Торонто, но вече утвърден в Лос Анджелис архитект, е известен с експерименталните си подходи и използването на нетрадиционни материали. Неговият проект за Билбао обаче надминава всички очаквания. Той предлага сграда, която изглежда като жива скулптура с извити форми, променящи се в зависимост от ъгъла на наблюдение и светлината през деня.
В служба на изкуството
Създаването на музея в Билбао става възможно благодарение на революционни технологии, които по това време се използват предимно в авиационната индустрия. Гери и неговият екип вкарват в действие компютърна програма, наречена CATIA, която първоначално е разработена за проектиране на самолети. Тази технология им позволява да визуализират и изчислят сложните криви форми, които иначе щяха да бъдат невъзможни за реализация. Външността на сградата е покрита с около 33 000 титаниеви панели, всеки от които е уникален. Титанът като материал е избран неслучайно. Той е изключително устойчив на корозия и времето, а същевременно създава удивителен визуален ефект. Панелите са с дебелина само 0,38 милиметра, т.е. по-тънки от обикновен лист хартия, но заедно създават впечатление за монументалност и същевременно лекота.
Интериорът на музея е не по-малко впечатляващ. Централният атриум се извисява на 50 метра височина, а галериите са проектирани така, че да предлагат различни възможности за експозиция. Най-голямата галерия е с площ от 1300 квадратни метра и може да побере произведения с гигантски размери, каквито традиционните музеи не могат да изложат.
Впечатляващият икономически ефект
Успехът на музея в Билбао създава нов термин в градското планиране - “Билбао ефект”. Този термин описва способността на един единствен архитектурен обект да трансформира напълно характера и икономиката на град. Преди откриването на музея през 1997 г. Билбао е град в криза, чиито основни индустрии - корабостроенето и металургията - изживяват дълбок упадък. Статистиките говорят сами за себе си. Преди музеят в Билбао привлича едва 50 000 туристи годишно. След откриването на Гугенхайм тази цифра скача до над 1 милион посетители годишно. Туризмът се превръща в един от водещите отрасли на града, създавайки хиляди работни места не само в самия музей, но и в хотели, ресторанти, транспортни услуги и сувенирни магазини. Икономическият ефект от музея е впечатляващ. Изчисленията показват, че всяко евро, инвестирано в проекта, се е върнало многократно благодарение на туристическите приходи. Музеят не просто се самофинансира, но и генерира значителни приходи за целия регион.
Новите инфраструктурни проекти
Успехът на музея Гугенхайм става катализатор за цялостна трансформация на Билбао. Градските власти започват амбициозен план за регенерация, който включва обновяване на речните брегове, изграждане на нови мостове и създаване на пешеходни зони. Една от най-символичните промени е почистването на река Нервион. Преди това реката е силно замърсена от индустриалните отпадъци, но градските власти инвестират милиони евро в нейното чистене. Днес по бреговете й се разхождат туристи, а водата отново е кристална.
Новите инфраструктурни проекти включват и изграждането на модерно метро, проектирано от британския архитект Норман Фостър. Станциите на метрото, с характерните си стъклени входове, стават още един архитектурен символ на новия Билбао. Музеят Гугенхайм в Билбао не е просто архитектурна забележителност - той е и един от най-важните центрове за съвременно изкуство в Европа. Постоянната му колекция включва произведения на най-значимите художници от втората половина на 20 век, като Марк Ротко, Анди Уорхол, Жан-Мишел Баския и много други. Една от най-емблематичните инсталации е “Мама“; на Луиз Буржоа - гигантска скулптура на паяк, която “пази” входа на музея. Това произведение, високо 9 метра, става неофициален символ на музея и един от най-фотографираните обекти в Билбао. Музеят организира и временни изложби, които привличат посетители от цял свят. Експозициите варират от ретроспективни на известни художници до експериментални на нови таланти. Тази програма превръща музея в задължителна спирка за всеки любител на изкуството.
Предизвикателствата и критиките
Въпреки огромния си успех, музеят Гугенхайм в Билбао не е избегнал критики. Някои културни експерти отбелязват, че архитектурата на сградата понякога засенчва самите произведения на изкуството. Има случаи, когато посетители идват главно заради сградата, а не заради колекцията.
Друга критика е свързана с т.нар. “звездна система“ в музейния свят. Някои специалисти смятат, че фокусът върху знаменитости в архитектурата и бляскави сгради може да отклони вниманието от местните културни инициативи и художници. Има и икономически критици, които поставят под въпрос дългосрочната устойчивост на модела. Те се питат дали успехът на Билбао може да бъде повторен в други градове или това е уникален случай, дължащ се на специфичното съчетание от обстоятелства.
Урокът от Билбао
Днес, повече от 30 години след откриването си, музеят Гугенхайм в Билбао продължава да бъде международен еталон за това как културата може да трансформира града. Неговият успех вдъхновява десетки други градове да инвестират в амбициозни архитектурни проекти с надеждата да повторят “Билбао ефекта“.
Градове като Гейтсхед във Великобритания с концертната зала The Sage, Манчестър с Imperial War Museum North и дори Лондон с Tate Modern се опитват да приложат подобен подход. Някои постигат успех, други не толкова, но всички те признават пионерската роля на Билбао. Музеят продължава да се развива и днес. Планират се нови разширения и проекти, които да задържат интереса на посетителите. Едно от най-интересните предложения е създаването на подводна галерия в река Нервион, която би била още едно архитектурно чудо.
Историята на музея Гугенхайм в Билбао е повече от разказ за архитектурен триумф. Това е история за визия, смелост и способността на изкуството да променя живота на хората. Тя показва как инвестицията в култура може да бъде и инвестиция в бъдещето на цял град. Днес Билбао е град, който гледа с увереност към бъдещето. Младите хора вече не бързат да го напускат, а туристите от цял свят идват да се докоснат до чудото край река Нервион. И в центъра на всичко това стои една титаниева сграда, която доказа, че архитектурата може да бъде магия, а магията може да промени света.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
