Симеон Владов с втория си Икар - "Златен глас", пред портрета на Любомир Кабакчиев - човекът, който го приема във ВИТИЗ
Няма как да имаме друг като Апостола, днес „героите” са инфлуенсърите, казва един от златните гласове на артистите ни Симеон Владов
Гласът му е сред най-разпознаваемите в родния тв ефир, а виртуозното му майсторство в изкуството на дублажа е удостоено с две награди Икар – „Златен глас“ от Съюза на артистите в България. Симеон Владов е доайен на „свободните артисти“ у нас и вече 30 години сам избира многоликите си превъплъщения, приемайки предизвикателствата на театралната, филмовата, телевизионната и музикалната сцени. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1991 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова. Познат е на публиката с участията във „Връзки“, „Откраднат живот“, „Съни бийч“, а в документално-игралния филм „Лъвский: Европеец в Българско“ влиза в ролята на Васил Левски. Част е и от проекта „Пеещи артисти“, играе и в популярни постановки.
- Симеоне, всяка година по това време стигаме до един и същ въпрос: защо Левски е единствената фигура, около която българите почти безусловно се обединяват?
- Всяка нация има нужда от кумири, от идоли, от герои, които да следва. В тази връзка Левски е герой, обединил у себе си качествата, които българите мечтаят да имат тези, които го управляват... Смел, самоотвержен, умен, отдаден на кауза народна, честен, неподкупен, всеотдаен, непримирим към неправдата... Все качества, които липсват на днешните политици. Както и на повечето преди тях от век и половина насам...
- Възможно ли е да се роди нов Левски – или времето ни подрежда друг тип герои?
- Днешното консуматорско общество и у нас и по целия свят не ражда герои като Левски. Няма как това да се случи във времена когато всичко е на показ и за продан. Когато парите и материалното благополучие са издигнати в култ. Когато думи като род, Родина, родолюбие отдавна са изпразнени от съдържание и дори вече не се използват. Днешните "герои" на деня - еднодневки, както аз ги наричам, са в социалните мрежи. Надули бицепси, гърди и устни, облечени в лъскави парцалки, кълчотейки се в клипчета и забавлявайки се с мемета и други подобни тъпотии... Действителността днес не може да роди личности като Левски, а диван бабаити, които възхваляват в писанията си свободния начин на живот и демокрацията. Ако има нужда да се защитят истински свободата и демократичните ценности, те няма да го направят. Ще останат по пред лаптопите си, коментирайки нуждата от защита на свободата и демокрацията... Виртуални са днешните герои, по точно тези, които се представят за такива, са фалшиви. Героите днес са инфлуенсърите!
- Казвал си, че ти е интересен човекът Левски, когото да превъплътиш, а не историческата личност. Какъв го разбра?
- Този филм беше игрално-документален. Не съм имал сложната задача да се превъплъщавам в Левски. Бях облечен и гримиран като Левски и казвах негови думи пред камерата, извадени от тефтерчето му. Не трябваше да влагам своя интерпретация. Подготовката ми беше да се запозная със записките му, със спомени на хора, които са го познавали. С любопитство ги прочетох. Това, което ме порази най-много, беше, че и той е бил човек, че е изпитвал болки - физически и душевни, че е страдал от неразбирането на другите, заради робската им психика, че е бил сам в повечето от земните си дни... Но въпреки всички несгоди не е изневерил на идеалите и на себе си! Левски е мечтаел за република във време, когато в света е преобладавала монархията като форма на държавно управление. Това означава, че е бил визионер, че е знаел какво ще се случва в света поне 100 години напред.
- Ако Левски беше жив днес, какво би го разгневило най-много – апатията, разделението или корупцията? Какво щеше да каже ако ни гледаше днес, „Народе????.....“ Колко удивителни щеше да добави?
- Винаги са ме потрисали думите на Апостола: "Нашите българи желаят свободата, но я приемат само ако им бъде поднесена в къщите на тепсия." Много тъжно, нали?! Оттам правя връзка с неговия вопъл "Народе????" Според мен днес Левски би добавил след четирите въпросителни и четири удивителни - Народе????!!!! Защото съм абсолютно убеден, че ако можеше да види какво се в България сега, това никак нямаше да му хареса...
- Би ли съжалил, че заради диван бабаити са се жертвали борците ни за свобода?
- Той, според това, което съм чел, не може да не е съжалявал, въпреки че е вървял с високо вдигната глава. Знаел е защо умира, и е знаел че ще остане в историята, но със сигурност е бил разочарован и тъжен. Затова че никой, никой не е направил нищо да го освободи. А биха могли да го сторят неговите съратници. Бил е предаден като Христос. Няма как да е бил радостен, знаел е какво ще стане. Бил е визионер - едно от най-силните му качества! Имал е визия за развитието на България, искал е да я види република. Тогава републики са били само САЩ, Швейцария и Мексико. Франция е била империя. Левски е знаел накъде ще върви светът. Сега вероятно би бил разочарован от нашето безхаберие, нихилизъм, че все по-малко се говори за род, Родина, за нашите корени. Новият неолиберален ред и глобализъм наложиха тези изисквания, само че то оттам тръгва всичко! И ако махалото е било в крайно ляво, ще иде в крайно дясно или обратното. Няма как да не се върне и затова има вече такава съпротива в целия свят срещу либерализма и глобализма. Защото когато се пресоли една манджа или се предозира дадено лекарство, това се превръща в отрова. Все повече хора не са доволни от това, което се случва. При нас, българите, нещата се случват със закъснение. Левски не би бил доволен от корупцията, от политически лидери, самопровъзгласили се за такива в повечето случаи. Не е радостно положението. Ако 15-20 процента от населението живеят добре, някои са много богати, останалите 80 процента никак не са добре. Работят от сутрин до вечер като луди, с тези цени и инфлация, мнозина не могат да изхранят семействата си. За какво беше всичко това, нали в ЕС щяхме да сме по-богати, по-добре? Така, че не знам дали би се борил Апостола ако беше тук и сега, защото ще е много, много разочарован. Ние от 9 се смалихме до 6 милиона.
- Също като Исус Христос, Левски е зовял поборниците да избягват даже и най-малка гордост, да не присвояват за себе си нищо, но да отдават всичко на народното. Все християнски добродетели. Ако имахме повече истинска вяра и подобни добродетели, и нула езичество, по-добре ли щяхме да сме?
- Ние, българите, сме си малко езичници, да не кажа много. Българинът спазва езически обичаи, които нямат нищо общо с християнската религия и православието и оттам идват проблемите в морала и възпитанието. Българинът има вяра, но винаги си има и едно наум. Това е в манталитета му. Ясно е защо: от турското робство, от всички нашественици, които са минавали, правили са погроми и са оставяли белези върху душевността на хората. Без вяра нищо не става. Левски вероятно е имал депресивни състояния като всеки човек, но той е притежавал непоколебима вяра! Иначе не би достигнал висотите на патриотизма, на човешката самоотверженост и вяра, съчетана с надежда и любов. Без тях не може човек нищо да постигне. Ако го постигне, то е временно.
- Още ли живеем с убеждението някой друг да дойде и да ни оправи, което всъщност е обратното на мечтата на Левски сами да си помогнем?
- Той е искал да си кажем кривиците - ти на мен, аз на теб и да гледаме народната работа. Цялата история на България от 150 години насам, българите все са се надявали някой друг да дойде отвън и да оправи положението. Има изключения, Левски, Ботев, Стамболов, и други, но те по правило са свършвали зле. Повечето хора се надяват друг да им каже какво да правят, да ги спаси, да им помогне, така беше и в социализма. Бях студент когато започна изграждането на капитализма. И тогава, и сега е същото. Разбира се, днес свободната инициатива е много по-голяма и човек има простор на действията си.
- Ако трябва да обясните на младите поколения, Gen Z или други, кой е Левски – без патос, без клишета – как бихте го „превели“ на техния език?
- На младите хора бих казал да четат повече, да се интересуват от българската история, да бъдат граждани на света, но да обичат България, да не забравят корените си... И да бъдат истински свободни, смели хора, като Левски!
- Може ли Левски да е морален компас в епоха на социални мрежи, инфлуенсъри и бързи истини?
- Левски е морален компас във всяка епоха. И не бива да бъде възприеман като портрет, който виси по стените в кабинетите на политиците. Той е визия за развитието на България!
- Върху какво работите, къде могат да ви гледат почитателите на изкуството?
- Продължавам да играя моноспектакъла си „Любовта не може просто да отмине“, все още съм Хари в мюзикъла „Mamma mia!“, вече 8 - 9 сезон. През лятото пак на езерото в Панчарево ще изнесем 10 представления. Същевременно с Красимира Демирова играем в пиесата „Ако АЗ, ако ТИ“, на Орлин Дяков и обикаляме цялата страна. С режисьора Ивайло Спасов направихме „Никъделандия“, пиеса от Дензъл Ребеловски. Играя ролите на двама братя близнаци - единият президент на измислената страна Никъделандия в лудницата, другият - истинския президент на България. Отива да види брат си и си разменят местата. Да не разказвам повече. Ще има премиера в София на 10 март. С Анна Петрова, Ели Скорчева и няколко талантливи, млади актьори от Кърджалийския театър играем в "Игра на котки" по пиесата на Ищван Йоркен, режисьор Александър Туник. Участвам и в „Сърцето на динята“, спектакъл по разкази на Станислав Стратиев, режисиран от Евгени Будинов на камерната сцена на „Сълза и смях“. По проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“ имам още песни за записване. Пеещите артисти подготвяме и мюзикъл, наречен „Генерална репетиция“, ще има и кино версия, надяваме се тази година. В проекта имам 7 песни, 4 самостоятелни и три дуетни. Затова приятелите все ме питат кога ще издам собствен албум. С моята приятелка Гергана Въглярска правим проекта „Цветен лабиринт“, по повод на това, че повечето хора искат сами да произвеждат билките, плодовете и зеленчуците си. Идеята е да се превърне в тв канал.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
