Шест държави се обявиха за новия икономически двигател
Европейският съюз се изправя пред стратегическа дилема, която засяга самите основи на неговото единство - как да взема решения бързо и ефективно, без да се разпадне на ядро и периферия. Войната в Украйна, разширяването на Съюза и нарастващата глобална конкуренция възродиха стари идеи за институционална реформа, включително ограничаване на правото на вето и модел на „Европа на две скорости“. В този контекст гласът на по-малка държава-членка се превърна в предупреждение, че търсенето на ефективност може да се окаже риск за самото европейско единство.
Шест водещи икономики търсят изход от парализата на ЕС
Министри на финансите и икономиката от шест водещи европейски икономики, сред които Германия и Франция, заявиха намерение да се превърнат в двигатели на европейския напредък в момент, когато сложният механизъм за вземане на решения в ЕС блокира ключови проекти на фона на засилваща се геополитическа нестабилност. Във видеоконферентната среща участваха още представители на Полша, Испания, Италия и Нидерландия, като разговорът бе фокусиран върху начините за придвижване на инициативи, които зациклят в 27-членния Съюз.
Срещата се проведе на фона на открити подигравки от страна на администрацията на американския президент Доналд Тръмп към бавния темп, с който ЕС достига до решения. Именно този външен натиск, в комбинация с вътрешните предизвикателства пред Съюза, придаде допълнителна острота на разговора между шестте държави, които все по-често се възприемат като икономическото ядро на Европа.
„Като шест големи икономики в Европа ние искаме да бъдем двигателите“, заяви след срещата германският министър на финансите Ларс Клингбайл. По думите му целта е да се създаде импулс, към който и други държави да могат да се присъединят, като фокусът е върху засилване на конкурентоспособността и отбранителния капацитет на Европа.
Гъвкави коалиции вместо пълно единодушие
Идеята за създаване на гъвкави, временни коалиции, които да позволят на част от държавите-членки да напредват без съгласието на всички 27, отдавна съществува в европейския дебат. Подобен подход вече е прилаган при ключови проекти, включително при въвеждането на еврото. Днес обаче тази концепция придобива нова спешност.
Европа се сблъсква едновременно със засилваща се несигурност, бавен икономически растеж и дълбоки политически разминавания между държавите-членки, при това без ефективен механизъм за съвместно действие срещу геополитическите предизвикателства, идващи от САЩ при управлението на Тръмп, от Русия и от Китай. Именно тази комбинация, според участниците в разговора, налага преосмисляне на досегашния модел на вземане на решения.
В рамките на видеоконференцията не бяха взети конкретни решения, но бе постигнато съгласие усилията да се насочат към няколко стратегически направления - изграждането на съюз на капиталовите пазари, засилване на международната роля на еврото, включително чрез създаване на независима европейска платежна система, координация на инвестициите в отбраната и осигуряване на достъп до критични суровини чрез съвместни покупки, стратегически резерви и търговски партньорства по света.
„Предвид глобалната несигурност поставяме по-силен акцент върху европейския суверенитет“, подчерта Клингбайл, без този път изрично да използва израза „Европа на две скорости“, който по-рано вече бе споменал.
Натиск за по-бързи решения
Остава неясно на какъв етап и при какви условия други държави биха могли да се присъединят към инициативата на шестте, както и какви точно резултати си поставят те за цел. По информация от източници в ЕС форматът се очаква да бъде неформален и да се събира при необходимост, без да се превръща в затворен или ексклузивен клуб.
Въпросът обаче е дали подобни инициативи ще се развиват в рамките на традиционните, често определяни като „замразяващи“, процедури за вземане на решения в ЕС, или ще търсят алтернативни пътища за ускоряване на процесите. Натискът за втория вариант се засилва, особено от страна на Германия.
Германският канцлер Фридрих Мерц все по-открито показва готовност да действа на европейско ниво и без пълно единодушие, било по теми като търговското споразумение с Меркосур или по въпроса за подкрепата за Украйна. Франция от години настоява за напредък в по-малки формати по политики като защитата на стоманодобива или ядрената енергетика, които остават блокирани на равнище целия ЕС.
Този подход намира подкрепа и сред останалите участници. „Европейската икономика трябва да ускори темпото. Промените се случват прекалено бавно“, заяви пред Ройтерс полският министър на финансите Анджей Домански, обобщавайки усещането, че търпението към сегашния модел на управление в ЕС бързо се изчерпва.
Опасността от Европа на две скорости
Литовският министър-председател Ингрида Ругиниене предупреди, че предложенията за създаване на „Европа на две скорости“ могат сериозно да подкопаят единството на ЕС, въпреки че призна натрупващото се недоволство от бавния процес на вземане на решения в 27-членния блок. По думите й подобни идеи носят риск от трайно разделение между държавите членки и отслабване на общия политически глас на Съюза.
„Смятам, че все повече трябва да обсъждаме как да избегнем отделни съюзи и вместо това да имаме един общ Европейски съюз“, заяви Ругиниене. Тя подчерта, че независимо от размера на отделните държави, наличието на единен, ясен и силен глас е основна гаранция за сигурността на Европа и източник на политическа тежест. „Ако започнем да разделяме държавите, това усещане за единство постепенно избледнява“, предупреди литовският премиер.
В същото време Ругиниене призна, че сегашният процес на вземане на решения в ЕС често е прекалено бавен и страда от липсата на ясно политическо лидерство, което да обедини държавите-членки около ключови приоритети. Тя отново постави под въпрос ролята на правото на вето, което според нея в миналото е било напълно нормален и приет инструмент, но днес все по-често възпрепятства приемането на особено важни решения на Европейския съюз.
Като пример тя посочи именно интеграцията на Украйна в ЕС. „Ако има държави, които използват правото си на вето, за да блокират ключови решения и процеси, как продължаваме напред“, попита Ругиниене, като добави, че именно поради тази причина в Европа започват да се появяват различни идеи за институционално преструктуриране.
По думите й Германия би трябвало да поеме по-силна роля на политическо лидерство в рамките на ЕС, тъй като блокът се нуждае от по-ясна посока в условията на нарастващи геополитически и свързани със сигурността предизвикателства.
Стара идея в нова криза
Днешният дебат за „Европа на две скорости“ не възниква във вакуум, а представлява възраждане на концепция, която периодично се връща в моменти на дълбока криза за Евросъюза. Още миналата година, на фона на войната на Русия в Украйна, засилващата се икономическа конкуренция със САЩ и Китай и предстоящото ново разширяване на ЕС, премиерът на Люксембург Люк Фриден публично призова Съюзът да „преосмисли процесите на вземане на решения“, за да не изостане фатално в глобалната надпревара.
В реч пред Европейския парламент Фриден директно възроди идея, лансирана още преди десетилетие от Ангела Меркел - модел на двускоростна Европа, който да позволи на „малка група държави-членки“ да напреднат по-бързо в процеса на интеграция, преди останалите. По думите му все по-ожесточената международна конкуренция изисква решенията да се вземат бързо, а сегашната институционална рамка все по-често не успява да отговори на това предизвикателство.
Проектът за Европа с концентрични кръгове има своите корени още в годините след дълговата криза в еврозоната, когато германското канцлерство настояваше за механизми, които да позволят на най-стабилните икономики да се движат напред, без да бъдат забавяни от по-уязвимите държави. Тази криза не само изтощи периферните страни от еврозоната, но и отслаби тогавашния френско-германски двигател, както и по-проспериращите централни и северни държави.
В практичен план, подобен механизъм вече съществува в т.нар. засилено сътрудничество, заложено в договорите на ЕС. То позволява на минимум девет държави-членки да задълбочат интеграцията си в определена област, когато стане ясно, че целият Съюз не може да постигне същите цели в разумен срок. Именно този инструмент все по-често се посочва като възможен модел за бъдещето.
Разликата днес обаче е политическият контекст. Ако преди десет години френско-германският тандем можеше да тегли цяла Европа напред, днес този двигател е силно разклатен. Франция е в безпрецедентна вътрешнополитическа криза и носи тежко дългово бреме, Германия е изправена пред колапс в автомобилния сектор и натиск от възраждаща се крайна десница, а третата по големина икономика в ЕС - Италия - се управлява от суверенистко правителство. Именно този фон прави днешния дебат за „Европа на две скорости“ още по-остър и още по-рисков за единството на Съюза.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
