Най-гледаната церемония на наградите „Оскар“ в историята беше истински разточителен спектакъл – вечер, в която „Титаник“ грабна 11 статуетки. Оттогава обаче телевизионната аудитория на наградите се срива драматично, пише Би Би Си. Защо се случи така?
Каквито и изненади да са подготвили организаторите на тазгодишните „Оскари“, едва ли сред тях ще има гигантска мечка гризли. През 1998 г. обаче, подобни сцени бяха напълно възможни.
На 70-та церемония на Академията актьорът Майк Майърс трябваше да връчи наградата за най-добър монтаж на звукови ефекти. Докато стоеше на сцената, две врати зад него се отвориха и разкриха една от най-необичайните „звезди“ на Холивуд – прочутата мечка Барт.
Барт беше звезда в повече от един смисъл. Огромното животно бе участвало във филми като „Легенди за страстта“ и „Ръбът“, а ръстът му достигаше внушителните 2,90 метра. На сцената на „Оскарите“ изглеждаше дори по-голям. С помощта на своя треньор Дъг Сюс мечката подаде на Майърс плика с името на победителя. Комикът реагира по най-човешкия възможен начин и възкликна: „Току-що се изпуснах.“
Този сюрреалистичен момент беше само една от десетките невероятни сцени в онази вечер. По повод 70-годишнината на наградите церемонията се превърна в грандиозен, почти бароков празник на миналото и настоящето на Холивуд.
В много отношения това беше и върховата точка на „Оскарите“. Данните за победителите в категорията „Най-добър филм“ показват, че през 90-те години наградите са били по-популярни и по-близки до вкуса на широката публика, отколкото в който и да е друг период от историята им. За днешните продуценти има смисъл да се върнат към 1998 г. и да се запитат защо точно тогава церемонията се превръща в истински културен феномен – и какво се обърка след това.
Програмата изобилстваше от символични моменти. Специален видеомонтаж припомни всички 69 предишни носители на „Оскар“ за най-добър филм. Мартин Скорсезе връчи почетна награда на легендарния режисьор на „Пеещи под дъжда“ Стенли Донън. Беше организирана и своеобразна „семейна снимка“, в която всички живи носители на „Оскар“ за главна мъжка и женска роля застанаха рамо до рамо.
Самочувствието на индустрията се усещаше във всяка минута. Селин Дион и Майкъл Болтън изпълняваха мощни балади, а младите звезди и сценаристи на „Добрият Уил Хънтинг“ – Мат Деймън и Бен Афлек – доведоха майките си като свои официални гости.
На една и съща редица седяха и двете актриси, номинирани за ролята на Роуз Доусън в „Титаник“ – 22-годишната Кейт Уинслет и 87-годишната Глория Стюарт. Номинациите им бяха само част от общо 14-те, които филмът на Джеймс Камерън получи същата година. В крайна сметка той спечели 11 статуетки, така че когато Камерън размаха своята награда за режисура и извика „Аз съм кралят на света!“, това изобщо не звучеше пресилено.
Публиката беше обсебена от „Титаник“. Хората се връщаха в кината отново и отново, за да го гледат, и искаха да видят как триумфира и на „Оскарите“. Церемонията се превърна в нещо като почетна обиколка след вече спечелена битка.
И резултатът беше впечатляващ. Това остава най-гледаната церемония в историята на наградите: 57 милиона американци се включват на живо по телевизия ABC, за да видят блясъка и ексцесиите на Холивуд. За мащаба на събитието говори и фактът, че аудиторията е с 4,5 милиона души повече от тази на финалния епизод на култовия сериал „Приятели“ през 2004 г.
След това обаче рейтингите започват да потъват – почти като пробит океански лайнер.
През 1999 г. зрителите вече са 46 милиона. В началото на 2000-те аудиторията се колебае между 30 и 40 милиона, но след това спадът става рязък. През 2018 г. церемонията гледат 27 милиона души, през 2020 г. – 24 милиона, а през 2021 г., в разгара на пандемията от Covid, е достигнато историческо дъно – едва 10 милиона. Миналата година аудиторията е около 20 милиона – приблизително една трета от тази в годината, когато Камерън „царуваше“.
Филмовата журналистка Стефани Бънбъри обяснява пред Би Би Си, че причините са няколко: намаляващият интерес към киното, промяната в начина, по който хората гледат телевизия заради стрийминг платформите, както и – по думите ѝ – „пълната баналност на самото събитие“.
Филмът-мечта за наградата
Все пак има една причина с размерите на мечка като Барт, която обяснява защо церемонията през 1998 г. е толкова популярна – „Титаник“ беше феномен.
Филмът на Джеймс Камерън е първият в историята, който печели над 1 милиард долара в световния боксофис. Той остава най-касовият филм на всички времена до 2009 г., когато е изпреварен от друг хит на Камерън – „Аватар“.
Според филмовия критик Тим Роби, автор на книгата Box Office Poison: Hollywood's Story in a Century of Flops, зрителите са гледали „Оскарите“ през 1998 г., защото „Титаник“ е точно обратното на провал.
„Това беше най-големият филм, правен някога дотогава – истински комерсиален гигант. Хората го обожаваха. Гледаха го отново и отново, затова искаха да видят как печели наградите. Церемонията беше като триумфална обиколка“, казва той.
В много отношения „Титаник“ е идеалният филм за Академията. Както отбелязва авторът Майкъл Шулман в книгата си Oscar Wars, той е едновременно гигантски студиен хит и престижна продукция – с епичен мащаб и впечатляващи технически постижения, които му носят множество награди.
Но успехът на филма е част от по-голяма тенденция. През голяма част от ХХ век носителите на „Оскар“ за най-добър филм са били и сред най-касовите заглавия на годината. Според филмовия историк Джийн Дел Векио между 1927 и 1976 г. около 90% от победителите са били и сред десетте най-печеливши филма в боксофиса.
Публиката и Академията тогава мислят сходно. И едните, и другите харесват романтични драми като „Казабланка“, приключения като „Около света за 80 дни“, исторически епоси като „Бен-Хур“ и мюзикъли като „Моята прекрасна лейди“.
Голямата промяна след новото хилядолетие
Постепенно обаче настъпва разрив. Киното започва да се разделя на два свята – престижни филми, които печелят награди, и масови блокбастъри, които рядко ги получават.
През 90-те години общите приходи на всички носители на „Оскар“ за най-добър филм достигат почти 5 милиарда долара. През 2010-те този сбор пада до около 2 милиарда.
Разликата се вижда и в бюджетите. През 90-те средният бюджет на победител е около 50 милиона долара. През 2010-те той пада до едва 20 милиона.
Някои победители струват още по-малко. „Беднякът милионер“, „Речта на краля“ и „Артистът“ са заснети за около 15 милиона долара. През 2010 г. наградата печели „Войната е опиат“ на Катрин Бигълоу – филм с бюджет 15 милиона и приходи около 50 милиона долара – вместо грандиозния „Аватар“, струващ 237 милиона и спечелил почти 3 милиарда.
Това сякаш поставя окончателна черта: „Оскарите“ вече не са награди за най-големите кинохитове. А когато филмите, които печелят, не са огромни масови феномени, и зрителският интерес към церемонията намалява.
Миналогодишният победител „Анора“ например е заснет за едва 6 милиона долара и печели около 58 милиона в световния боксофис.
В същото време големите студия насочват милиардите си към супергеройски филми, фантастични саги и адаптации по видеоигри – заглавия, които рядко триумфират по време на наградния сезон.
Затова днес е рядкост Академията и публиката да са на едно мнение за това кой филм е велик.
Изключения има. „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ печели „Оскар“ за най-добър филм през 2004 г., след като вече е спечелил над 1 милиард долара. Но ще минат почти две десетилетия, преди друг подобен мегахит – „Опенхаймер“ – да повтори подобен триумф.
Междувременно статуетките все по-често отиват при по-малки и необичайни филми: Moonlight, Parasite, Nomadland, Coda, Everything Everywhere All at Once, а миналата година – Anora.
Това не е непременно лошо. Някои от тези филми са истински шедьоври, които в по-ранни епохи биха били пренебрегнати. Но онова, което е здравословно за независимото арт кино, невинаги е здравословно за телевизионните рейтинги на „Оскарите“.
Широката публика рядко е истински развълнувана от въпроса дали Coda ще победи The Power of the Dog, или дали Anora ще надделее над The Brutalist.
Подобно на героя на Леонардо ди Каприо в „Титаник“, ентусиазмът около наградите сякаш е потънал в ледените дълбини.
За разлика от Джак Доусън обаче, надежда все още има. Тазгодишните фаворити за „Оскар“ – Sinners и One Battle After Another – се представят добре в боксофиса, което може да върне част от интереса към церемонията. А през 2028 г. наградите ще напуснат телевизия ABC и ще се излъчват в YouTube – ход, който също може да промени играта.
Дотогава обаче една идея остава: ако някой разполага с огромно, страшно и сравнително добре обучено животно, може би е време да се обади на Академията.
Битката е най-неясна между Лео и Тимъти
20 години по-късно-тази година е 98-та поред церемония, също има своите фаворити и ежегодни залагания.
Холивуд тръпне, но не само заради червения килим. Докато звездите избират тоалети и репетират благодарствени речи, зад кулисите на голямата кинонощ се върти друг спектакъл – този на залозите. Букмейкърите и онлайн прогнозните пазари вече са превърнали предстоящата церемония на наградите „Оскар“ в истинска игра на нерви, в която се въртят милиони долари, а фаворитите се сменят почти толкова бързо, колкото и модата по червения килим.
Най-големият интерес традиционно е към наградата за най-добър филм. Тази година анализаторите и залагащите насочват поглед към продукцията „Битка след битка“ с Лео ди Каприо и Шон Пен. Според прогнозните пазари шансът именно тя да грабне най-голямото отличие надхвърля две трети от всички залози. Плътно зад нея се движи „Грешници“, който също привлича сериозно внимание и поддържа интригата жива. Само в тази категория сумите, които се въртят в залозите, вече надхвърлят десет милиона долара – цифра, която показва, че киното отдавна е и бизнес със собствена „букмейкърска“ икономика.
Истинската драма обаче се разиграва при актьорските награди. След последните големи награди на актьорската гилдия леко напред излезе Майкъл Б. Джордан за ролята си в „Грешници“. Непосредствено зад него се движат Тимъти Шаламе с „Върховния Марти“ и Леонардо ди Каприо с „Битка след битка“. Именно тук букмейкърите очакват най-големите обрати, защото гласуването на Академията често изненадва дори най-опитните наблюдатели.
В някои категории обаче интригата почти липсва. Според коефициентите Джеси Бъкли е сочена като почти сигурен победител за най-добра актриса за ролята си в „Хамнет“. Силни позиции има и режисьорът Пол Томас Андерсън, който според залозите е най-вероятният носител на наградата за режисура. При техническите категории фаворитите също се очертават ясно – особено във визуалните ефекти, където новата част от вселената на „Аватар“ се смята за почти недостижима.
Допълнителен интерес предизвика и фактът, че „Грешници“ постави своеобразен рекорд с огромен брой номинации – нещо, което веднага повлия на букмейкърските прогнози. Подобни статистики винаги карат залагащите да се втурнат към фаворита, макар историята на Оскарите да е пълна с изненади, когато най-номинираният филм си тръгва с по-малко статуетки, отколкото се е очаквало.
Така преди прожекторите да светнат и оркестърът да засвири традиционната музика за победителите, една друга публика вече е направила своя избор. Милиони долари са поставени върху имената на актьори, режисьори и филми. И докато Академията пази тайната на победителите до последната секунда, букмейкърите вече имат своята версия на историята. В Холивуд обаче едно правило винаги остава валидно – на тази сцена изненадите са почти толкова ценни, колкото и самата златна статуетка.
Победителите получават статуетка без име
Когато победителите вдигнат своята статуетка на сцената на „Оскарите“, тя всъщност все още няма име. Истинското „кръщаване“ на наградата се случва малко по-късно – на малка гравьорска станция, разположена на горния етаж по време на Балът на гуверньора.
Там, далеч от прожекторите и камерите, новите носители на наградата се нареждат тихо на опашка. Актьори, режисьори, композитори – всички чакат реда си, докато техници внимателно гравират върху основата на статуетката името на победителя и категорията. Това е моментът, в който златната фигура окончателно става тяхна.
Гледката често изглежда почти сюрреалистична. Представете си група кинолегенди, събрани около нещо, което напомня повече на работилничен плот, отколкото на холивудска сцена. Големи звезди и носители на награди стоят рамо до рамо и търпеливо чакат, докато получат своя „официален печат на величие“.
След последната статуетка и финалните аплодисменти в театъра „Долби“, вечерта в Холивуд едва започва. На няколко минути от червения килим се отварят вратите на споменатия Балът на гуверньора, официалното парти на Академията, което всяка година се превръща в истински спектакъл от светлина, дизайн и гастрономия.
Тазгодишното издание на партито след 98-те награди „Оскар“ залага на комбинация от класически холивудски блясък и модерна елегантност. Декорът е замислен като смесица от вечната традиция на киното и съвременен минимализъм – светлина, златни елементи и изчистени дизайнерски пространства, които създават усещането за луксозен филмов салон. Организаторите обръщат особено внимание и на устойчивостта – голяма част от материалите в декора се използват повторно, а цветята след събитието се даряват на болници и благотворителни организации.
Но истинската звезда на вечерта често се оказва не модата, а кухнята. За тридесет и втора поредна година менюто на партито е поверено на легендарния шеф-готвач Волфганг Пък – човекът, който е превърнал следоскаровата вечеря в почти толкова очаквано събитие, колкото и самите награди. Тази година гостите ще опитат специалитети като сьомга „ен крут“, изискани френски десерти канеле и серия от малки гурме блюда, сервирани като на кино премиера – бързо, стилно и ефектно.
Коктейлите също са част от „сценографията“. Барът предлага специални напитки, създадени само за вечерта – сред тях коктейлът „Best in Show“ с текила и цитрусови нотки и „The Sequel“, който носи името си сякаш по холивудски сценарий. За тези, които предпочитат безалкохолни изкушения, има и модерни ботанически напитки, вдъхновени от тенденцията за „трезва елегантност“.
Зад всичко това стои внимателно режисирана организация. Около 1600 гости и близо хиляда души персонал превръщат вечерта в истинска машина за лукс. Стотици килограми продукти се превръщат в изящни блюда, а десертите често са малки шоколадови статуетки „Оскар“, покрити със златист прах – сладка версия на най-желания трофей в киното.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
