„Така красиво всичко се руши, че нищото върховен смисъл става“
Иван Методиев
„Казваш ми, че без поети земята не може. Съгласен съм, както не може без всички инфузории по земята, без всички бацили, амеби, червеи, птици, раци, риби, млекопитаещи… Имаш право на съществуване, но стига си предявявал претенции към света за това, което си ти. Стига си го изнудвал за една метафора… Я си представи ако пчелите изведнъж предоставят на човечеството сметката за произведения мед. Ти си пчела, която работи. За това си създаден – и за нищо повече. Пълни си килийката, работи и умри с чест. Нищо повече! Делото се закрива! Апропо, за протокола, къде работиш?
Иван: Пиша стихове!
Следовател Неделчев: Питах къде работиш.
Иван: Това работя. Пиша стихове.
Следовател Неделчев: В смисъл, как се изхранваш?
Иван: Не се изхранвам.
Следовател Неделчев: А какво правиш?
Иван: Гладувам.
Следовател Неделчев: Защо не потърсиш някаква друга работа?
Иван: Не ми е хрумвало.
Следовател Неделчев: Свободен си.
Иван: Знам.
Този откъс от гениалния текст на писателя и драматург Александър Секулов в пиесата „Влюбеният дирижабъл“ говори много. За разбирането за свободата, за почитта или отхвърлянето на любовта, за обичта към род и Родина, за зачитането на материалното и нематериалното - за консуматорското общество и за възвишените души...Може да се пише още и още...
На 9 март екипът на пловдивския драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ събра почитателите на Мелпомена в Театър Българска армия, за да покаже новия си спектакъл, посветен на 144 години от създаването на трупата. Тишината съпътства представлението от първата до последната минута. Защото: „Този спектакъл е отслужване на един дълг, който мисля, че и аз, и режисьорът Диана Добрева изпитваме към българската поезия. И преди съм казвал, че няма друго изкуство, в което България да е толкова световно измерима с най-добрите си литературни образци. Българската поезия е феномен“, сподели след премиерата в края на миналата година писателят, който от десетилетия изследва българския бит и душевност. И по време на войните, и по време на мирните тоталитарни режими.
„Влюбеният дирижабъл“ е спектакъл за трудната съдба на българския поет. За сложната и крехка летателна машина на неговия живот, която често пъти се разбива в скалите на неразбирането и отхвърлянето.
Но влюбеният дирижабъл е спектакъл за вечната метафизична сила на българската поезия, която я нарежда сред най-високите образци на световната литература.
Секулов умело вплита стихове и поеми, документални разкази и интервюта на и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов.
Дирижабълът е вид летателен апарат или по-точно балон, снабден с двигатели. Така той има възможност да променя посоката, скоростта и височината на полета, което вече позволява широко използване за пренос на пътници и товари. Изработва се с продълговата аеродинамична обтекаема форма за намаляване на челното въздушно съпротивление. Снабден е с кормила за промяна на посока и височина и разполага с удобна гондола за пътниците и екипажа.
Ако ръководител полета го използва по предназначение, нима няма да попаднем в един друг, по-добър свят? Не толкова чиновнически закостенял и корумпиран, не толкова вперен единствено в житието на подчинените и подвластни на привилегии жители на майка България? Възможно е, стига само да прогледнем отвъд облаците, през чиито препятствия минава „самолетът“, изобретен в края на XIX-ти век.
Защото, както става ясно от сюжета на „Влюбения дирижабъл“, имало е и има времена по света, когато поетът няма и пукнат грош. Дори за хляб на новороденото си. Търговецът и до днес няма как да го разбере. За него трудът на духовния човек не струва дори огризки. За него залезът не струва нищо, изгревът – също. Макар и да носят щастливи емоции.
А поетът за добро или лошо заключва: „ Границите на света не са граници на човека. Нито това тяло, нито този живот, нито тази смърт могат да бъдат човешки граници. Човекът е същество, създадено да обитава не свят, а светове. Човекът е възможност на мирозданието“.
Ще възродим ли „Влюбеният дирижабъл“?
Лично аз вярвам горещо. Не само защото считам, че творческият тандем Добрева – Секулов е ненадминат и винаги търсещ новостите в театъра.
А и защото тук е събран цветът на младото и в средна възраст актьорско попълнение от последните години: Константит Еленков, Мартин Раков, Мария Сотирова, Борис Кръстев, Паола Маравиля, Александра Свиленова, Катрин Гачева, Ивана Крумова, Николай Станоев.
Великолепни са сценографията и костюмографията на Ванина Цандева и Мария Колева, музиката на Сашко Костов и Явор Карагитлиев.
На добър час в надпреварата за „Икар“, талантливи артисти. Имате три номинации. Заслужавате ги!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
