Привърженик е на английския футболен отбор “Арсенал”
Той е от великите музиканти, колоси и законодатели в музиката, и може би мнозина биха се изкушили да кажат нещо ярко, супер оригинално, което да ги маркира като познавачи по темата. Ние обаче описваме фактите и цифрите, които говорят достатъчно силно за този тих архитект на музиката.
Някои твърдят, че когато става дума за китара, която може да разплаче стадион, името е едно - Дейвид Гилмор. Човекът, който не просто свири сола, а разказва истории с шест струни. Великолепният музикант, китарист и вокал, който на 6 март навършва 80 години!
Когато е на 13, съсед му подарява първата китара. И той започва да се учи да свири от книга и комплект плочи на Пит Сийгър.
Като тийнейджър Дейвид е принуден да живее отвъд океана в САЩ, заради професията на баща си и е оставен сам да се грижи за себе си, свирейки на бас китара през 1963 г. в групата Джоукърс Уайлд, изкарвайки пари от случайни работи. През 1966 г. е толкова безпаричен, че стига до болница заради недохранване. Преди това работи като модел. Сцената обаче го тегли по-силно от модните подиуми.
Същата година вижда Джими Хендрикс в лондонски клуб. По-късно ще каже, че никой от присъствалите не е напуснал залата без усещането, че току-що е видял бъдещето на рока.
Митът гласи: Гилмор заменя Сид Барет. Истината: той е поканен да подсили китарната работа на все по-непредвидимия Барет. За кратко двамата са в Pink Floyd едновременно.
След психическия срив на Барет Гилмор става постоянен член за втория албум - A Saucerful of Secrets (1968). Барет записва само едно парче в него - последният му отпечатък с групата.
Любимите му върхове
Гилмор определя Wish You Were Here като любимия си албум на Pink Floyd, а "Shine On You Crazy Diamond" - като най-скъпата на сърцето му песен.
"Comfortably Numb" от The Wall всъщност започва живота си като идея за първия му солов албум. Парчето е изрязано от финалния списък - за да се превърне по-късно в едно от най-емблематичните китарни сола в историята.
През 2003 г. The Dark Side of the Moon оглавява класацията на Classic Rock Magazine за най-велик концептуален албум. "The Wall" е десети, а The Final Cut - 21-ви.
Отношенията му с Roger Waters са легендарно бурни. След "The Final Cut" Уотърс напуска и се опитва да спре групата по съдебен път.
Привърженик е на английския футболен отбор "Арсенал".
Има 7 деца от 2 жени. Първата е Вирджиния, с която са родители на 4 деца, а втората - Поли, която пише и голяма част от текстовете на песните му. Двамата имат 3 деца. Отделно той осиновява и синът й Чарли.
Влиза в залата на славата - Rock and Roll Hall of Fame през 1996 г. (като част от Pink Floyd).
2001 г. е избран за най-добър източноанглийски китарист от Total Guitar Magazine.
През 2005 г. е въведен в UK Music Hall of Fame.
През 2008 г. получава Ivor Novello Lifetime Achievement Award.
През юни 2005 г. се събира отново с Pink Floyd за Live 8 в Хайд Парк - по покана на Боб Гелдоф и Боно.
Пилотът, който дари милиони
Гилмор е лицензиран пилот, притежава самолети и създава летящия музей Intrepid Aviation.
През 2007 г. продава лондонското си имение за 5 милиона паунда и дарява цялата сума за благотворителност. Мотивът му е прост: уморен е от излишното богатство. Към 2009 г. живее в Уест Съсекс - далеч от светлините, но завинаги в орбитата на рок историята.
Пред “Ролинг стоун”: Руснаците ме поканиха в Космоса
- Кажете нещо за вас, което не знаем, а винаги ви е носело радост?
- Винаги съм обичал дърводелството. Правя неща от дърво почти през целия си живот – от уреди за събуване на ботуши до маси, до къщички на дървета, до лодкостоянки. Застрахователите не са особено доволни да го правя, в случай че си отрежа пръстите.
- За кои вещи от миналото си бихте платили безумна сума, за да си ги върнете?
- Нито стари коли. Нито стари китари. Предполагам, че бих искал да си върна червеното кожено яке, което Сид ми даде през 1966 или 1967. Също и розовите си кадифени панталони, които купих от „Granny Takes a Trip“ на Kings Road. Бяха откраднати от пералнята на Old Brompton Road през 1969 – не че мисля, че бих влязъл в тях сега или че бих ги носил, дори ако вляза!
- Какво мислите за идеята музикалната индустрия да създаде фонд за подкрепа на музиката във Великобритания чрез такса върху билетите за концерти?
- Музикалната индустрия в наши дни е трудна сфера и за хората, които записват музика, възнагражденията не са оправдани. Богатите и могъщите са източили по-голямата част от тези пари. Аз имах късмета да бъда част от златните години, когато много по-голям дял отиваше при музикантите. Така, че подкрепям всичко, което може да улесни това. Днешният работещ музикант трябва да излиза и да свири на живо – няма друг начин да оцелее. Постепенно цялата работа се прехвърля към роботи и изкуствен интелект, а броят на хората, които обират парите, става все по-малък и те стават все по-богати. „Майната му на всички останали“ сякаш е нагласата.
- Коя китара предпочитате Telecaster или Stratocaster?
- Всяка песен изисква различна китара и аз просто се подчинявам на това изискване – обичам и двете.
- Мислите ли, че някога отново ще излезете на сцена с Роджър?
„ Абсолютно не. Склонен съм да стоя далеч от хора, които активно подкрепят геноцидни и автократични диктатори като Путин и Мадуро. Нищо не би ме накарало да споделя сцена с човек, който смята подобно отношение към жените и ЛГБТ общността за приемливо. От друга страна, бих се радвал да бъда отново на сцена с Рик Райт, който беше един от най-нежните и музикално надарени хора, които познавам.
- Вярвате ли, че музиката е продукт единствено на ума, или идва свише?
- Аз съм атеист, така че не обичам да го казвам на глас, но има моменти, когато усещането е сякаш музиката сама се канализира, докато пиша. Не винаги се чувства като нещо, което аз съм направил – по някакъв начин просто преминава през мен.
- Бихте ли искали да пътувате в Космоса?
- Бяхме свирили в Москва – по времето, когато човек не се срамуваше – и ме попитаха дали искам да отида в Космоса. Но бях видял техните ракети и капсули в космическия музей в Москва и едва не се напиках от страх и казах: „Не, благодаря.“ Изглеждаха разклатени и сглобени с гайки и болтове.
- Чия музика слушате, когато искате да се изключите?
- В наши дни откривам, че слушам доста аудиокниги, а не толкова музика. „Hitler, Stalin, Mum and Dad“ на Даниел Финкелщайн е една от тях. „The Escape Artist“ на Джонатан Фрийдланд също. Книгата на Мартин Еймис „Inside Story“, която той написа през последните две години преди да почине, е изключително произведение. Мисля, че той се опитва да обхване част от всички свои моментни обсесии и човек подозира, че всяка от тези обсесии би могла да бъде тема на цяла книга, ако имаше повече време. Трагедия е, че почина толкова млад.
- Част сте от една от най-великите банди на всички времена. Това плашещо ли е или вдъхновяващо?
- Определено е вдъхновяващо. Усещането да изслушам новия си албум в тонрежисьорската кабина, когато всичко беше завършено и сглобено, не беше много по-различно от момента, в който изслушахме „The Dark Side of the Moon“ в Abbey Road през 1973 г. Тръпката, която изпитах, беше много сходна.
- Продадохте за благотворителност около 120 китари. Какъв процент от колекцията ви е това?
- Честно казано, не знам. Остават няколко. Предполагам, че ще запазя около 20 китари.
- Black Strat – с нея ще е трудно да се разделите.
- Прекрасна китара е. Беше на практика във всички албуми на Pink Floyd през 70-те години. Присъства в „Meddle“, „The Dark Side of the Moon“, „Wish You Were Here“, „Animals“, „The Wall“. На нея направих солото в „Comfortably Numb“. Нотите в началото на „Shine On You Crazy Diamond“ се родиха от нея един ден. Тя е в толкова много неща, но Fender направиха реплики, които продават, и аз имам две или три от тях, които са абсолютно перфектни. Някоя от тях може да стане бъдещата ми основна китара, може и да сменя цвета.
- Каква е историята на Black Strat?
Това е Strat от 1969 г., който купих от Manny’s на 48-а улица в Ню Йорк. Направил съм десетки модификации по нея. Сменял съм грифа няколко пъти. Пробивал съм дупки и съм правил всякакви странни неща по нея. Но цветът е единственото нещо, което никога не съм променял. Винаги беше черна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
