Подписаният на 1/13 юли 1878 г. окончателен договор за мир разпокъсал Санстефанска България на 5 части
АВТОР: Акад. Георги Марков
Дошъл дългоочакваният ден 12 април 1877 г., когато Александър II се изправил на коня пред строените в полето край Кишинев руски и опълченски дружини и подал на митрополит Павел манифеста за обявяване на 11-а поред война срещу Османската империя. Изчерпала всички мирни средства, Русия изваждала меч, за да сложи край на вековните страдания на братята православни и славяни. БЦБО издало възвание към българския народ за всяческо подпомагане на идещите освободители и дейно участие с оръжие в ръка. При Главното командване се създала Канцелария за гражданско управление с председател княз Владимир Черкаски за въвеждане на административно устройство в освободените територии. Жителите на гр. Самара изпратили на опълченските дружини бойно знаме с ликовете на светите братя Кирил и Методий.
Свищов бил пръв
Предните части на 14-а дивизия под командването на генерал Михаил Драгомиров освободили на 15 юни Свищов. Обсипан с цветя, Александър II се обърнал кьм опълченците: „Това е началото на вашето Освобождение. Надявам се, че всеки от вас ще изпълни дълга си". Преминала по понтонните мостове, Дунавската армия настъпила в три отряда: Източен (70 000) - за блокиране на „Четириъгълника" Русе - Силистра - Варна - Шумен; Западен (35 000) - към Никопол – Плевен Враца - Видин; Преден (12 000) - към Търново и Стара планина. Видинският паша Осман Нури успял да изпревари противника, влязъл пръв в Плевен...Ловеч на два пъти минал от ръце в ръце и бягащите жители били подложени на сеч от башибозука.
Гибелта на петима знаменосци
Войските на ген. Йосиф Гурко освободили Търново, прехвърлили изненадващо Стара планина през Хаинобоазкия проход и навлезли в Розовата долина. Вражеското Главно командване насочило от Северна Албания в Тракия армията (37 500) на Сюлейман паша със задача да се появи при Плевен в тила на Източния отряд, отбиваш нападенията на Мехмед Али паша. Предният отряд влязъл в Стара Загора и повел боеве за Нова Загора, когато насреща се изправил трикратно превъзхождащият противник. На 19 юли българските опълченци заслужили своето бойно кръщение в боя при Стара Загора, където под Самарското знаме загинали петима знаменосци и клетвената „Шуми Марица" се понесла над вкопчените човешки вълни. Нахлули в града, сюлеймановите войници и башибозуците се отдали на клане, грабеж и опожаряване. Подгонените жители потърсили спасение на север от Стара планина, а подбалканските градове Айтос, Калофер, Карлово и Сопот също били кръвопролитно съсипани...
Спасената Шипка
Началникът на Българското опълчение генерал Николай Столетов разполагал за отбраната на Шипченския проход с 5500 защитника срещу пълзящите нагоре 27 000 чалмалии. Дните 9, 10 и 11 август събрали вековете на робски страдания и вековете на свободното бъдеще. Опълченци, орловци и брянци отбивали вражеските пристъпи към връх „Св. Никола“ и каменистото Орлово гнездо...
Когато свършили патроните, отгоре захвърляли камъни, дървета и трупове. Тогава турците се опитали да обходят прохода, но откъм Габрово долетели по двама на кон стрелците на генерал Фьодор Радецки. Шипка била спасена...
Долината на смъртта
Боевете за Плевен се затегнали. От 7 юли до края на август руснаците го щурмували на три пъти, обаче усиленият с подкрепления от София гарнизон на Осман паша се окопал дълбоко по височините и косял с пушечен и оръдеен огън стройно подхождащите редици. Казашката бригада на „белия генерал" Михаил Скобелев достигнала южните покрайнини на града, но не разполагала със свежи сили за доразвиване на успеха. В обсадата били привлечени още руски войски и три румънски дивизии.
Третият щурм (29 - 31 август) бил най-кръвопролитният. Колоната на генерал Скобелев пробила отбранителната линия и стъпила на зелените хълмове, извисяващи се над града, но турците контраатакували от запад и Долината на смъртта била осеяна с трупове. В българска земя легнали 77 офицери и 12 000 долни чинове. Тежките жертви накарали Александр II да се откаже от превземането на твърдината с открита сила.
Благородството на Александър II
Извикан от Русия, генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен пристъпил към пълна обсада на Плевен, за да се отрежат възможностите за снабдяване с храна, боеприпаси и попълнения. Новосформираният отряд на генерал Гурко овладял с. Горни Дъбник, скъсвайки съобщенията между Плевен и София. Притиснат от глада и болестите, Осман паша решил да пробие обръча и съсредоточил изтощените си войски към р. Вит, но бил усетен от руското разузнаване. Изпълзелият от окопите противник вече не представлявал същата сила и разгромът на открито му струвал 6000 убити, 33 150 пленени и 77 трофейни оръдия. Раненият Осман паша подал сабята си на Александр II, който благородно му я върнал в знак на уважение спрямо достойния противник.
Падането на Плевен решило изхода на войната. Дунавската армия преминала в неспирно общо настъпление. Подсилен с войски (70 000) от освободената обсадна армия, генерал Гурко превзел Етрополе и Орхание (Ботевград) и преодолял Стара планина в дълбок сняг и при страшен студ. Цели роти замръзнали от „бялата смърт". На 23 декември генерал Гурко влязъл в София. Отрядът на генерал Карцов прегазил преспите на Троянския проход и се спуснал в подбалканските полета, където бягащият поробител за последен път плячкосвал и убивал българското население…
Капитулацията на Вейсел паша
Укрепеният лагер при Шейново обаче се държал под командването на Вейсел паша. Срещу неговите редути настъпили три руски колони: средната на генерал Радецки се спуснала от връх „Св. Никола“; дясната на генерал Скобелев - с участието на българските опълченци, се хлъзгали по Химитлийската пътека, изтегляйки с въжета оръдията и конете; лявата на княз Святополк Мирски прекосила еднометровия сняг на Тревненския балкан. Обхванат в клещи, Вейсел паша отблъсвал нападенията три дни и на 27 декември сложил оръжие с 22 000 низами и 93 оръдия. Пътят към Тракия бил открит. Следващи врага по петите, войските на генерал Гурко освободили Пловдив и на 14 януари 1878 г. вече марширували по улиците на Одрин. Източният отряд, след като спрял противниковото настъпление при Елена, Мечка и Тръстеник, също напрденал в Лудогорието…
Грижа за насъщния и ранените
БЦБО издало „Възвание" с пламенен призив: „Русите идат безкористно като братя... Нашият интерес, нашето бъдеще, самото наше спасение изисква да въстанем всинца.... Българският народ не чакал със скрътстени ръце да му „дарят" свободата. Освен в Българското опълчение, в чиито редове постъпили 12 822 доброволци, вражеския тил кипят от нападенията на десетки чети, предвождани от вехти и млади войводи. Българите разузнавали, посочвали най-преките пътища и пътеки, разрушавали или строели мостове, копаели окопи, носели храна и се грижели за ранените. Въпреки опасните обрати в хода на войната и предсмъртните жестоки конвулсии на поробителя, очаквайки свободата, българите вярвали в победата…
Сбъднатият национален идеал
На 19 януари 1878 г. османо-турските пълномощници трябвало да подпишат в Одрин примирие, предвиждащо създаването на автономно княжество България в пределите, където мнозинството от населението е българско... Десетхиляден руски отряд се настанил в гр. Сан Стефано в непосредствена близост до столицата на Османската империя. Британското правителство незабавно изпратило ескадра в Мраморно море, а от Виена предложили да се свика конгрес на Великите сили за преразглеждане и утвърждаване резултатите от войната. Александър II помолил Бисмарк да поеме домакинството, на което „железният канцлер" обещал да бъде само „честен посредник"...
На 16 февруари граф Игнатиев прекъснал преговорите с предупреждение, че от следния ден ще бъде прекратено и примирието. На 17 февруари руският отряд в Сан Стефано и околността се строил с лице към Цариград и османотурските представители възобновили преговорите. Вечерта на 19 февруари/3 март 1878 г. предварителният договор за мир бил подписан. С него се оповестявало образуването на автономно княжество България, разполагащо със собствени правителство и войска в населените с четири милиона българи области Мизия, Тракия и Македония, още един милион остават извън тях. Северна Добруджа се давала на Румъния в замяна на Южна Бесарабия. Сърбия се разширявала в Нишки окръг. Почти всички земи, в които българите живеели като мнозинство, очертали сбъднатия национален идеал в Санстефанска България...
Рухването на полуфеодалната система
Подписаният на 1/13 юли 1878 г. окончателен договор за мир разпокъсал Санстефанска България на 5 части: васално Княжество България (Мизия) с 1 740 000 жители; автономна област Източна Румелия (Северна Тракия) с 815 951 жители;
Македония и Одринска Тракия се връщали под властта на султана;
Румъния откъсвала Северна Добруджа, а Сърбия - Българского Поморавие. Русия си възвърнала Южна Бесарабия и се разпростряла в Армения. Без да пролеят капчица собствена кръв, британската куперия си взела възнаграждението - остров Кипър, а Австро-Унгария задържала Далмация, окупирала Босна и Херцеговина и навлязла в Новопазарския санджак…
68 500 войнишки гроба, запълнени за освобождението на едноплеменните братя, направили от българите признателни русофили. Разлагащата се полуфеодална система рухнала в освободените земи, веянията на буржоазна Европа проникнали без пречки в стопанския живот, а в културно отношение България отново се завърнала в естествената среда на християнската цивилизация.
(Откъс със съкращения от книгата на акад. Г. Марков „История на българите вкратце“.
(Заглавието е на редакцията)
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
