Автор: Анелия Овнарска - Милушева
И двата празника по свой си начин са обвързани с близостта и човешката топлина
Всяка година в средата на месец февруари се развихря един и същи дебат около това кой празник трябва да се уважи – този, който почита българската традиция или този, който комерсиално е дошъл отвъд океана, но пък романтично издига на пиедестал най-лелеяното чувство за всеки човек. През последните десетилетия в България 14 февруари е денят, в който за надмощие се борят Свети Трифон – повелителят на виното и Свети Валентин - закрилникът на любовта. Ала драмата като че ли не е твърде голяма, защото виното много добре се комбинира с любов, а и обратното, нали?
Ако трябва да сме съвсем точни обаче, то на 14-ти февруари, не би следвало да почитаме нито Св. Валентин, освен ако не сме католици, а повечето от нас не са, нито пък Св. Трифон, защото по официално използвания от православната ни църква Грегориански календар от има-няма 100, та и повече години, денят му е 1-ви февруари. Но, нека без да спорим, отново се замислим какво е празникът Трифон Зарезан за нас българите.
Абсолютно съм убедена, че няма да срещна възражение, ако кажа, че Трифон Зарезан е един от онези празници, които носят не просто традиция, а цяла емоция — нещо дълбоко българско, вплетено в земята и в общността. За нас - българите този ден е много повече от ден с ритуал по зарязване на лозята. Почитането на светеца и отбелязването на деня му е по-скоро едно огромно уважение и към земята, и към труда на хората, грижещи се за лозята. А самата лоза, още от времето на траките, е първичен символ на плодородието, постоянството и връзката с природата. От една страна зарязването на лозето е ритуал, който носи надежда, защото с него се „отваря“ годината за нова реколта, за ново начало, за благоденствие и добруване. А от друга, то е зов за единение. Ние българите винаги сме свързвали виното с топлина, приятелство и споделяне, затова и празникът на виното за нас е празник и на съпричастността, на задружността и на добрата компания. От време оно денят на Трифон Зарезан е ден, в който хората се събират, вдигат наздравици и празнуват живота.
И, въпреки че животът ни днес е различен и много променен, обредната българска традиция, някак съвсем закономерно не избледняла и няма да изчезне под напора на модерната и по-интересна за младото поколение нова празничност. Повсеместно из страната продължават да се изпълняват и днес задължителните за миналото обредни практики, включващи зарязване и загробване на лозята, коронясване на „цар“, песни и танци, обредни хлябове и благословии за плодородие. И естествено много вино.
Ах, виното ...
То наистина заема много важно място в българската традиционна култура. Едновременно е напитка, символ, ритуален елемент и част от националната ни идентичност. Да, българинът уважава виното наравно с хляба и му отдава особена почит. Преди да отпие, той се кръсти и настройва сърцето си благочестиво. Още от древността именно с него отправя молитви и прекланя глава. От време оно го свързва с култ към боговете, плодородието и екстаза.
Неизменна част от бита и празничния календар на българина през вековете, виното присъства във всички важни празници и ритуали като знак за благополучие и семейна сплотеност. Има го дори и в поменалната обредност като жест на почит и връзка с предците.
То, виното, възпято в песни, разказано в приказки, е и своеобразен културен мост между миналото и настоящето, нашият по български автентичен отговор на любовта към живота. То е образът на човешката радост, любов или тъга както в миналото, така и в наши дни.
Та, докато Свети Валентин празнува романтичната любов, Трифон Зарезан празнува любовта към земята, към корените, към общността, към живота. Но и двата празника по свой си начин са обвързани с близостта и човешката топлина, и с виното естествено.
Наздраве за любовта!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
