Преди „уелнес“ да се превърне в многомилиарден бизнес, преди инфлуенсърите да продават детокс, а хотелите да обещават „прераждане за 48 часа“, в източна Белгия е имало малък град, който тихо е оформял европейската представа за здраве, почивка и вода. Името му е Спа. И не – това не е маркетингов трик. Това е оригиналът.
В комплекса Les Thermes de Spa водата бавно те понася към кипящия център на открития басейн, после те връща навътре – към лабиринт от джакузита, хамами и стаи за процедури. Тук усещането не е просто релакс. То е историческо.
Спа се нарича „оригиналният спа“ – и има защо. Минералните извори са известни още в римско време. За тях пише дори Плиний Стари. Легендата твърди, че името идва от латинското sanitas per aquam – „здраве чрез вода“. Историците обаче са по-прагматични: старогерманските думи spau или spaha описвали вода, която бълбука и избива от земята. Римляните просто разпространили името из империята. С времето то станало нарицателно.
Изворите, които създават славата на града, могат да се видят и днес. В центъра павилионът Pouhon Pierre-le-Grand пази един от най-старите водоизточници. Наречен е на руския цар Петър I Велики, който идва тук през 1717 г., пие по над 20 чаши на ден и според хрониките си тръгва излекуван от стомашни и чернодробни проблеми.
Първоначално хората не се къпели. Те пиели. Така наречената „питейна терапия“ била първата голяма мода. Чешмите и днес оцветяват камъка в ръждиво червено – доказателство за високото съдържание на желязо. Водата е метална, остра, леко горчива. Колкото по-неприятен вкус, толкова по-убедителен лек – такава била логиката.
Преходът към къпане започва през XVI век, когато лекарят Жилбер Лимбор публикува труд за минералните води на Спа. Оттам нататък градът се превръща в сцена. През XVIII век той вече е едно от най-модерните европейски курортни места. При управлението на Леополд II Спа е рекламиран като „перлата на Ардените“. Аристократи, философи, художници, крале – всички минават оттук.
Историята им се пази в Musée de la Ville d'Eaux. На монументалната картина „Guestbook“ от 1894 г. са изобразени 92 знаменитости – от Чарлз II до Декарт и Волтер. По-късните гости като Джон Ленън и Дейвид Боуи вече не се побират върху платното, но традицията остава: ако си някой, идваш в Спа.
После думата „спа“ се откъсва от географията си. Тя става универсален етикет – от термални басейни до салони за красота и дигитален детокс. Градът, който е дал името, постепенно избледнява.
Промяната идва през 2021 г., когато Спа е включен в списъка на ЮНЕСКО като част от „Големите спа градове на Европа“. Днес той тихо си връща позицията, без да гони моди. Старият нео-бароков комплекс Les Bains de Spa, изоставен години наред, отново отвори врати като петзвезден хотел със спа зона, в която блясват оригинални медни вани от XIX век.
Дори близката писта Circuit de Spa-Francorchamps носи отпечатъка на миналото – завоите La Source („Изворът“) и Eau Rouge („Червената вода“) напомнят, че тук всичко започва от минералите.
Днес „спа“ е дума за разкрасяване, процедури и бягство от стреса. В Спа тя все още означава вода, място и общност. Напомня, че преди уелнесът да стане индустрия, той е бил ритуал. И че понякога най-модерното нещо е да се върнеш там, откъдето всичко е започнало.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
