Когато прогнозата за времето беше забранена магия
Днес прогнозирането на времето е част от ежедневието. Достъпно с едно докосване на телефона или в емисиите на всяка телевизия. Малцина обаче се замислят, че преди някой и друг век подобно занимание е било не просто подозрително, а направо незаконно. Прогнозата се е свързвала с магия и вещерство, а учените, които са се опитвали да „видят“ времето в бъдеще, са рискували съд и обществено презрение. Историята на метеорологичните прогнози е удивителен разказ за прехода от мистицизма към науката.
Съобщения за божия гняв или знаци от небесата
През XVIII век предсказването на времето било незаконно в редица европейски държави. Макар че промяната на времето засяга всеки човек, опитите да се предвиди неговото поведение се възприемали като опасно занимание. Хора, които твърдели, че могат да предугаждат бури, суши или дъжд, нерядко били обвинявани в магьосничество.
Великобритания въвежда през 1735 г. закон, който криминализира магьосничеството и забранява различни практики, свързвани с предсказанията, включително прогнозирането на времето. Забраната не била просто формалност: хора, които използвали барометри, наблюдения на небето или други „необичайни“ средства, можели да бъдат преследвани и съдени. В някои райони на Шотландия и Северна Англия дори има документирани случаи на разследвания срещу лекари и природоизследователи, които били заподозрени в магия само защото опитвали да прогнозират времето чрез барометрични промени.
Този период отразява време на силна смесица между наука, религия и суеверие. Астрометеорологията, т.е. опитът да се предскаже времето чрез движението на звездите и планетите, все още имала своите привърженици, но за властите и църквата тя звучала като опасно престъпление. Страхът от непознатото карал обществото да държи здраво на идеята, че бъдещето принадлежи единствено на божията воля, а не на човешката способност да смята.
Освен това обществените и религиозни институции често смесвали предсказанията на времето с пророчества, свързани с бъдещи бедствия, и това засилвало подозренията. В някои случаи предупреждения за буря или проливен дъжд били възприемани като съобщения за божия гняв или знаци от небесата, а не просто прогнози, основани на наблюдения. Така правото и религията играели важна роля в потискането на всяка дейност, която би могла да предизвика страх или паника сред населението.
Влиянието на небесните тела
Историята на прогнозите за времето започва далеч преди XVIII век. Още през II век астрономът и математик Птолемей Александрийски създава таблици за движението на планетите и разработва система, която трябва да определи влиянието на небесните тела върху земната атмосфера. Тази практика, наречена астрометеорология, дълго време се смятала за сериозна наука. В продължение на столетия астрономи и астролози я прилагали, като съчетавали наблюдения на звездите с местни знания за ветрове, облаци и сезонни цикли.
В епохата на Ренесанса и по-късно през XVII век мнозина учени се опитвали да надградят методите на Птолемей, съчетавайки ги с първите инструменти за измерване на температура и налягане. Барометрите, изобретени през XVII век, давали възможност да се наблюдават резки промени в атмосферното налягане и да се правят по-точни прогнози за бури. Но въпреки натрупаните знания и реални наблюдения, обществото продължавало да гледа с недоверие на всеки, който твърди, че може да предвиди бъдещето, било то на небето или на земята.
Дори след като науката започва да изтласква астрологията, алманаси и календарчета с прогнози, основани на фазите на Луната и планетарни конфигурации, продължават да се издават в Европа и Америка. Това показва колко силно е било желанието на хората да открият закономерности в хаоса на природата, дори когато методите не са били доказани. Освен това се появяват метеорологични записи. Това били дневници, корабни бележки, метеорологични наблюдения от манастири и университети, които започват да се систематизират. Тези записи дават база за последващите подобрения, когато инструментите станат по-точни и метода се приеме за по-надежден.
Наблюдение на облаци и вятър
С времето научната мисъл започва да се утвърждава. През XVIII и началото на XIX век инструментите за измерване на атмосферни параметри се усъвършенстват. Използват се термометри, хигрометри, по-точни барометри. Постепенно става ясно, че наблюденията и математическите изчисления могат да предсказват промени във времето далеч по-добре от звездните карти.
Но нормативните забрани не изчезват веднага. Законът от 1735 г. във Великобритания остава в сила и когато през 1854 г. е основано първото Метеорологично бюро. Формално все още можело да се тълкува, че прогнозирането е престъпление, но вече никой не бил наказван.
През този период учените печелят все повече доверие. Мореплаването и бързо разширяващите се търговски пътища изискват по-надеждна информация за времето. Барометрите в корабните дневници започват да показват, че бури могат да бъдат предвидени по спадането на налягането. Наблюденията на облаци, на вятър и на температурни промени се комбинират в първите систематични методи. Така обществото постепенно осъзнава, че прогнозата може да бъде основана на наука, а не на магия.
В САЩ в средата на XIX век хора като Джоузеф Хенри организират телеграфни станции, които ежедневно докладват основни атмосферни условия, вкл. облачност, вятър, дъжд или сняг. Тогава вече прогнозите се основават на данни от далечни места. Развитие на теоретичните основи идва чрез изучаването на термодинамиката и хидродинамиката, които дават рамка за разбиране на атмосферните процеси, като например как се движат въздушните потоци, как се отделя топлината и как се образуват облаците.
Ролята на телеграфа, гневът на рибарите
Средата на XIX век е повратна точка. Развитието на телеграфа позволява събирането на данни от различни места почти в реално време. По време на Кримската война внезапна буря нанася тежки загуби на френските и британските войски, което кара Наполеон III да възложи на математика Юрбен льо Верие да разработи методи за предупреждение за урагани и бури. Льо Верие използва телеграфа, за да събере информация от цяла Европа и доказва, че бурята е могла да бъде предвидена поне ден по-рано, тъй като е резултат от циклон, забелязан още в Испания и Франция.
Британецът Робърт Фицрой, военноморски офицер и учен, също се заема със задачата да прави прогнози. Като ръководител на новосъздадения Метеорологичен отдел на Британския търговски съвет той въвежда систематично събиране на данни и изготвя първите синоптични карти. Тези карти се основават на 24 телеграми от различни европейски страни и показват антициклоните и циклоналните системи чрез линии на една карта, което било революционен подход за времето си.
На 1 август 1861 г. в. „Таймс“ публикува първата прогноза за времето, а година по-късно е подадено и първото официално предупреждение за буря. Прогнозите обаче често се оказват неточни, което предизвиква гняв сред рибарите. Те губят доходи, когато остават на сушата заради предупреждения, които не се сбъдват. Вестниците започват да публикуват карикатури, подиграващи се на метеоролозите. Въпреки това основите на съвременната дисциплина вече са положени.
Освен това Фицрой създава система от крайбрежни станции, обхващащи различни гари и морски пристанища, които сигнализират за буря чрез издигане на визуални знаци като флагове или конуси. Тази практика е важна, защото дотогава предупрежденията за опасно време почти не стигали до моряците навреме. През същото десетилетие множество дневни синоптични карти се ползват като основа за публични прогнози, което отключва нов етап в доверието на обществото към метеоролозите.
Суперкомпютри обработват огромни данни
След пионерите Льо Верие и Фицрой развитието на метеорологията става стремително. Мрежите от наблюдателни станции се разрастват, телеграфът се използва масово, а инструментите за измерване на налягане, влажност и температура стават все по-прецизни. В началото на XX век се появяват първите математически модели, които прилагат физическите закони на атмосферата, за да прогнозират бъдещи състояния.
Средата на века носи ново чудо - метеорологичните спътници. Те дават глобален поглед върху облачните системи и температурите на Земята, като значително повишават точността на прогнозите. Днес суперкомпютри обработват огромни количества данни от спътници, радари и наземни станции, за да предскажат времето с изключителна прецизност. Точността на тридневните прогнози вече достига над 98 процента, а моделите се подобряват непрекъснато.
Ключово постижение на XX век, освен сателитите и радарите, е и развитието на числовото прогнозиране - метод, който решава уравненията на физиката на атмосферата, като хидродинамика и термодинамика, за да изведе прогноза. Учени като Вилхелм Бьоркнес са разработили теоретични рамки, позволяващи да се използват тези уравнения на практика. Международно сътрудничество също се оказва важен фактор. Още през XIX век се създават организации, които обменят метеорологични данни между държавите, а през XX век тези връзки се задълбочават, за да поддържат глобални модели.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
