Разширяването на сътрудничеството между Турция и България в нови технологични сфери се разглежда като ценна и стратегическа възможност за бъдещето, това заяви Дилек Кютюк, съветник в Дирекцията по комуникации при посолството на Турция в София
- Г-жо, Кютюк, какво представлява създадената през 2018 г. Дирекция „Комуникации“ към Президентството на Република Турция? Накратко – какви са нейните функции?
- Създадената през 2018 г. Дирекция „Комуникации“ към Президентството е институция, която осигурява координация в комуникационните и информационните процеси на държавните институции, цели своевременното и коректно информиране, достъпността на официалната информация и институционалната координация в кризисни периоди.
От юли 2025 г. институцията се ръководи от проф. д-р Бурханеттин Дуран. Под неговата координация Дирекцията работи в сътрудничество със съответните държавни институции, за да гарантира, че медиите и обществеността, както на национално, така и на международно ниво, имат своевременен достъп до официална и проверена информация, свързана с Турция.
В този контекст тя се фокусира върху укрепването на институционалния комуникационен капацитет в кризисни периоди; допринася за механизмите за проверка и разясняване в борбата с дезинформацията, зачитайки свободата на изразяване и журналистическата етика, продължава да развива своя дигитален комуникационен капацитет.
- Представителството на Дирекция „Комуникации“ към Президентството на Република Турция в София функционира от около година и половина. Как според Вас този процес допринася за развитието на отношенията между Турция и България?
- Представителство ни към Посолството на Република Турция в София функционира от около година и половина. Отношенията между Турция и България са силни в много области, а нашата цел е да ги укрепим още повече, особено в сферите на медиите, комуникацията и публичната дипломация.
През този период, с координацията и подкрепата на Дирекция „Комуникации“ и Посолството на Република Турция в София, бе допринесено за по-ефективното функциониране на комуникационните канали в контактите с медии и съответни институции в двете страни. Осигурена бе подкрепа за бързо предоставяне на проверена информация в отговор на запитвания на медиите по въпроси от общ интерес.
Чрез проекти в областта на културата, медиите и академичните среди в рамките на публичната дипломация бяха изградени нови мостове на сътрудничество.
Турция и България имат общ дневен ред в сфери като добросъседство, партньорство в НАТО, търговия, енергетика, транспорт, култура и изкуство. Ние полагаме усилия тези общи теми да бъдат по-ясно разбирани от обществото и считаме за важно да допринасяме за по-доброто разбиране на сферите на сътрудничество между двете страни.
- Как оценявате сътрудничеството с медийните организации в България? Какви са наблюденията Ви относно взаимодействието в медийната сфера?
- Медийната среда в България е разнообразна и плуралистична, с различни редакционни линии. Нашият подход е да изграждаме отношения с всички медии на прозрачна, достъпна и взаимно уважителна професионална основа.
Общото ни наблюдение е, че интересът към новини, свързани с Турция, е много голям, особено в сферите на икономиката, туризма, сигурността, енергетиката и културата.
Понякога се срещат случаи на непълна или неточна информация. В такива ситуации улесняваме достъпа на журналистите до проверена информация от официални източници и при необходимост предоставяме разяснения в рамките на правото на отговор.
Освен това, с цел журналистите да могат да следят събитията на място, в рамките на възможностите и при постъпило искане организираме теренни посещения и информационни срещи за медиите.
За осъществяване на снимки в Турция, организиране на срещи с официални институции или осигуряване на подкрепа за снимане в определени области се прилага процедура по временна акредитация. Това е стандартна административна процедура, която подпомага координацията по сигурността и достъпа. Затова е важно журналистите, които планират пътуване до Турция, да се обърнат към нашето Представителство, където им оказваме съдействие и предоставяме необходимата информация.
- Какви ще бъдат основните задачи и приоритети на Дирекцията в България през 2026 г.?
- Както всяка година, и през 2026 г. нашите приоритети ще бъдат:
1. Да допринасяме медиите и обществеността да имат достъп до точна, ясна и разбираема информация по основните теми в отношенията между Турция и България – търговия, транспорт, енергетика, сигурност, туризъм и културно сътрудничество.
2. В рамките на публичната дипломация да разработваме съвместни проекти със заинтересовани страни от академичните среди, младежите, културата и изкуството, аналитичните центрове и медиите.
Преди няколко месеца в този контекст заедно реализирахме проекта „Дипломация на чудесата на Турция и България“ в сътрудничество с медия Стандарт, Общество „Културно наследство“ и Посолството на Р Турция в София, който получи много положителни отзиви.
Зачитайки свободата на словото и журналистическата етика да подкрепяме възможностите за сътрудничество със структури на гражданското общество, академичните среди и медиите в областта на проверката на информацията, медийната грамотност и дигиталната устойчивост.
- Каква е ролята на публичната дипломация за задълбочаването на отношенията между Турция и България?
- Публичната дипломация допринася отношенията между двете страни да не се ограничават само до официални контакти, а укрепва взаимното разбирателство, емпатията и открития, конструктивен диалог между обществата. Общата история и география на Турция и България създават възможност това взаимно разбиране днес да се развива чрез културата, образованието и човешките контакти.
Както казва американската писателка Мая Анджелоу, хората могат да забравят думите, но не забравят как сте ги накарали да се почувстват. Същото важи и за публичната дипломация – траен остава отпечатъкът от човешкия контакт. Затова е от голямо значение да увеличаваме взаимодействието в сфери като култура, образование, наука, спорт, туризъм и медии и да развиваме сътрудничеството чрез положителни общи истории и преживявания.
- Преди назначаването Ви в България сте работили в Северна Македония и имате изследвания върху Балканите. Как бихте описали България на база този опит?
- От дълги години се интересувам от Балканите. Харесвам природата, гостоприемството на хората и културната и кулинарна близост с нашата страна. От академична гледна точка Балканите предоставят богато поле за изследвания, като много понятия и дебати в международните отношения са се развили именно на основата на историческия и политическия опит на региона.
Бил съм в Северна Македония и в много балкански държави по различни проекти. Мога да кажа, че ключът към разбирането на региона е в правилното тълкуване на многоизмерната реалност, в която съжителстват различни идентичности и исторически памети. Затова не е здравословно Балканите да се обобщават под едно общо определение.
В този контекст възприемам България като държава със стратегическо положение на Балканите, член на Европейския съюз, допринасяща за регионалната стабилност и отличаваща се с институционалния си капацитет. Укрепването на стабилността и благосъстоянието в България е важно както за баланса в целия регион, така и за по-нататъшното развитие на българо-турските отношения.
- Дезинформацията е сериозен проблем в международната комуникация. Какви са подходите на Дирекцията по комуникации в борбата с дезинформацията?
- Основният ни подход в борбата с дезинформацията е бързото и прозрачно предоставяне на точна информация при зачитане на свободата на изразяване и журналистическата етика.
В този контекст при появата на твърдения, свързани с Турция, извършваме проверка чрез официални източници и при необходимост споделяме информационни бележки и разяснения.
Поддържаме отворени канали за контакт с медии и заинтересовани страни и отговаряме бързо на информационни запитвания. Използваме дигитални комуникационни средства, за да направим информационните материали по-достъпни, и насърчаваме сътрудничеството за укрепване на медийната грамотност и културата на проверка на информацията. Целта ни е чрез намаляване на информационното замърсяване да се съхрани доверието между обществата.
Центърът за борба с дезинформацията (DMM) също извършва дейности в тази насока и редовно публикува „Бюлетин за дезинформацията“.
- Изкуственият интелект и дигиталните технологии бързо променят публичната комуникация. Какви дейности се извършват по адаптацията към тези технологии?
- Изкуственият интелект и дигиталните технологии създават както значими възможности, така и нови отговорности в публичната комуникация. Подходът на Дирекция „Комуникации“ е ясен: технологиите трябва да се използват в рамките на принципите за достоверност, етика, сигурност и обществен интерес.
Нарастват манипулациите чрез изкуствен интелект и съдържанието тип „deepfake“, поради което Центърът за борба с дезинформацията информира обществото чрез предупреждения и проверки на подобни материали.
За засилване на капацитета за анализ и проследяване на обществените процеси се използват и развиват технологично подпомогнати методи, а новите технологични тенденции в борбата с дезинформацията се следят внимателно и се внедряват подходящи решения.
Организират се и се подкрепят обучения и събития, посветени на изкуствения интелект и дигиталната трансформация.
Освен това, чрез ежегодния Stratcom Summit темата за изкуствения интелект в комуникацията се поставя на международно ниво. Срещата през 13–14 декември 2024 г. в Истанбул, проведена под мотото „Изкуствен интелект в комуникацията: тенденции, рискове и трансформация“, събра над 3000 експерти и участници от 30 държави. Сред говорителите бе и заместник-министърът на иновациите и растежа на България Красимир Якимов, който подчерта значението на сътрудничеството между публичния сектор, бизнеса и академичните среди в областта на изкуствения интелект. Разширяването на сътрудничеството между Турция и България в тези нови технологични сфери се разглежда като ценна и стратегическа възможност за бъдещето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
