Никога светът не е бил по-богат, продължителността на живота – по-висока, а планетата по зелена, смята проф. Георги Рачев
- Проф. Рачев, прогнозата Ви за февруари бе сред най-четените новини в агенцията „Стандарт“ - 1 400 000 хиляди. Бихте ли казал, кокво му е необичайното на този февруари?
- Необичайността е същността на февруари – Малък Сечко, който винаги се е старал да изглежда като Голям Сечко, януари. Да бъде и студен, и топъл. Февруари месец е най-капризният, защото става преустройство на атмосферната циркулация на европейския синоптичен район. И вървим към пролетна циркулация. Затова февруари може да бъде много студен. Но аз имам риторичен въпрос към хората: дали си спомнят февруари миналата година, освен ако не са имали голямо събитие като рожден ден, кръщене или друго?! Даже питам дамите, мъжете едва ли помнят. Истината е, че надали някой помни миналия февруари, а той беше студен - на фона топли февруари месеци през последните години.
Също така февруари може да бъде много топъл зависимост от конкретната синоптична обстановка.
В повечето случаи, от 2000 година насам, февруари се явява нормален и малко по-топъл, като имате предвид, че казвам това е спрямо сравнението е за последната норма. А това е 1991 година и 2020 година. Най-топли в света, откакто се водят инструментални метеорологични наблюдения, от поне 150 години.
Ето, казах, че януари ще е по-топъл и ще завърши като топъл. Срещат ме дамите и ме питат: „Ама как така, в София е студено!“. Първо, не е студено, защото на вас ви е студено. Когато е била на 20 години тази дама, и камъни да падат от небето, надали я е впечатлявало. Гледам студентките ми се обличат крещящо, по модата, надали забелязват, че е студено.
Когато поостаряваме всички изведнъж, повтаряме една мантра:“Ей, навремето какво време имаше!“.
Все едно е било различно, постоянно или равномерно. Не е така. Ние го преценяваме спрямо нашите желания, възраст. Всяка жена иска да й е топло – ако може да стои пред камината, не я вълнува студено ли е, стига да е красиво
Февруари се очертава по двата глобални модела – Европейският, на института за средносрочни прогнози (ECMWF), и на Американската агенция за изследване на океаните и атмосферата (NOAА) за България като малко по-топъл, с около половин градус, което на съвременния етап, средномесечно, половин градус не е малко.
Започваме със студ, на 1 и 2 февруари над цяла България. Малка страна с разнообразие на климатични прояви - на 100 км от едно място до друго може да има напълно различна картина – на едното мъгливо, дъждовно, а на другото -слънце. Това е климатът на България.
- Има ли наистина сливане на сезони?
- Това ваши колеги го измислиха, че нямало преходни сезони, нямало пролет, нямало есен. Това няма общо с действителността. Пролетта и есента, поради спецификата на климата в България, са най-късите периоди.
Лятото и зимата са дългите периоди. Зимата е под 5 градуса, между 5 и 15 е пролет, когато е над 15 градуса средно денонощната температура, говорим за лято.
Пролетта е кратка в България, есента стана по-дълъг сезон Преди 30 години със студентите ходехме на практика на морето и есента свършваше на 9 септември. Ставаше хладно, температурата на морската вода беше под 21 градуса и нямахме работа. Сега септември почти върви към активен сезон, топло и слънчево, с висока температура на морето.
Едно време през юли месец девойките бяха възхитени на плажа на Ахелой, температурата на водата беше 24 градуса и падаше едно къпане! Не излизаха от морето, уж мереха температура на морската вода. С часове седяха вътре. Сега ако е 24 градуса, хората казват, че им хладнее.
И през август беше не чай, 25-26 градуса, а пилешка супа. Шегувахме се помежду си: „Носи си черния пипер, че имаме рибена чорба“. Беше неестествено.
През 2010 година в Бургаския залив беше измерена 31 градуса температура на морската вода, което е типично за Червено море, за Дубай, но не и за България. Вървим към затопляне. Сезоните са си сезони. Няма да скачат маймуни, няма да цъфнат банани.
Имаме една зима, която прилича на Солунска зима, снегът е рядко явление по равнинната част, студовете пак ги има.
Няма да забравя с Антон Хекимян се връщахме от ледено хоро през 2017 година, на Йордановден и ни хвана един студ в София. В продължение на пет последователни дни температурата, максималната, не надмина минус 10. Сутрин беше минус 14, на обяд минус 11. Това е сибирски студ, такива периоди ще ги има, но все по-малко, продължителността ще намалява и тези крайни стойности ще са по-редки, но зима ще има.
Виждал съм сняг в Солун, виждал съм сняг в Атина, в Йерусалим, съобщавали са ми за половин час снеговалеж в Кайро, в Багдад.
Тази година ако се случи както през последните, ако пак през април падат снегове, имаме отрицателни температури и слана, ще бъде пагубно за кайсиите, ранните хубави български плодове. Това са опасни агроклиматични показатели.
Когато са цъфнали овошките и са още чувствителни, и застудее, отива на кино реколтата.
Ако отглеждате слънчоглед, царевица, ще изорете и насадите пак, и ще извадите нещо като печалба.
Но череши, кайсии, трябва да чакате цяла една година евентуално да дадат своя плод и да реализирате печалба. Тежко е когато има такива крайни прояви на времето.
- А какво е климат и какво – време?
- Атмосферата около вас - температури, валежи, сняг, лед, градушка - са синоптични процеси. Метеорологията се интересува от циклони, антициклони, как се движат, обяснява какво ще се случи днес и утре. След седмия ден се прелива в климатология. Тя разглежда и двата процеса - и метеорологичния и синоптичния, в дългосрочен план. Изчислява средни показатели и дава възможност да се сравняват климатични условия на отделни точки, райони местности.
Климатът непрекъснато се променя. В Месопотамия, люлката на съвременното общество, са се местили, умирали, възраждали в зависимост от климатичните условия - където произвеждаш повече, отколкото ти е необходимо. Ще направя едно интересно отклонение.
Читатели, прочетете за Варненското златно съкровище, което е на 6500 години. Най-доброто, качествено, фино, което съм виждал. Виждал съм и фараонското, създадено 3000 по-късно: все едно децата от детската градина са го правили в сравнение с българското.
Което означава, че в района на Варна преди 6 500 години е имало мадама, която се е гиздила с това злато. Не е ходила да копае, да събира по полето тя е трябвало да носи тези украшения. Други хора са добивали рудата, правели са злато и са го докарвали почти до 24 карата. За да направят тези украшения, значи е имало разделение на труда. Това се случва, защото тези на полето са изкарвали повече продукция от необходимото. Да хранят и останалите. А това е означавало, че климатът е бил прекрасен! И е давал възможност за много богати реколти както и било в Месопотамия, по долното поречие на Нил. Времето, климатът като обобщаващ, влияят върху нашата трапеза, печалба, джобове. Ние с всяка изминала година ставаме все по-чувствителни към измененията в климата, според който се правят и планиране на селското стопанство, хранителната промишленост, добив на брашно, бира, износ. Оказва се, че това е овеществен природен потенциал във всичко около нас.
- Имаше информация за срив на климата, следствие на което наводнения, арктически студове и други, така ли е?
- То открай време е така. Сега имаше в Сицилия градче с интензивни дъждове. Срутват се къщи и се евакуират 25 000 души. Ами че, като си построите къщата на свлачище рано или късно то ще тръгне. Кой се заселва в къща долу до реката?! Там има или свинарник, или воденица.
Къщата е горе, на слога, качена над това, което реката може да залее. В наши дни обаче, някои хора искат да са на брега на реката, да сложат краката си във водата и да се любуват на гледка. И строят! Това няма общо с климата, а с инфраструктурата.
Ярък пример Ви давам - Флорида, оттам до Кий Уест е пясъчна коса 160 мили. Преди 150 години е имало крокодили. Минават тропични циклони, има морско вълнение, бури - крокодилите не можеш да ги удавиш, .те от вода не се плашат. Сега тази пясъчна коса е застроена открай докрай и всеки един тропичен циклон като мине, носи щети. Защото разрушава част от тази инфраструктура. Във Флорида действа закон от 5-6 години според който прозорецът трябва да издържа на вятър от 150 км в час, вратите също. И загубите по показател инфраструктура намаляват.
В световен мащаб растат материалните щети от наводнения, земетресения, но земетресенията не са свързани с климата, високи температури и свлачища.
Броят на загиналите хора все повече намалява, защото се адаптираме.
Едно е да мине циклон през Таити, Аруба, други островчета в Карибски басейн, друго е във Флорида или Южен Тексас, или Луизиана - ще нанесе щети на малките островчета, защото къщите са бидон вили. Докато на другите места, където имате здраво строителство, положението е съвсем различно.
А зад климатичните промени и тяхното тълкуване седят големи пари.
Климатът е като пъзел, не можете да вземете парченце от него и да правите изводи, обобщения.
- От какво да я спасяваме планетата?
- Ние от 40 години загиваме, но не загиваме, това разни фондации твърдят, за да взимат субсидии и да „спасяват“ света.
Никога до този момент светът не бил толкова сит, нахранен, богат.
Никога в света не била средната продължителност на живота толкова висока. Ликвидирахме детската смъртност от глад, за какво друго да говорим?
Отричайки природни закони, ние нарушаваме природния баланс, така че - умната и разумната - Земята става все по-зелена и по-зелена, макар да се тиражира обратното.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
